Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Турбуленция в еврозоната

Коментаторът на авторитетния финансов всекидневник Файненшъл таймс Волфганг Мюнхау смята, че най-лошото от кризата на еврозоната тепърва предстои. Първо, защото всяка стратегия за разрешаване на проблемите зависи от умерено силен икономически растеж. В този контекст съгласуваната през юли програма за Гърция например вече е под въпрос, а всички официални прогнози са погрешни - страната е в депресия, а динамиката на дълга й е извън контрол. Централните банкери на Италия пък се опасяват, че програмата й за сурови ограничения ще има рецесионни последици за Ботуша.


На второ място, според Мюнхау, стратегията за рекапитализация на европейските банки пропада под натиска на икономическия спад. Доказателство е разгорещеният спор между МВФ и правителствата от еврорегиона през миналата седмица за това колко свежи пари трябва да се влеят в банковия капитал. Окончателното число може да се окаже по-солено, ако стопанството на общността се върне в рецесия. На трето място, започналият в началото на това лято спад като че ли набира скорост - банковото кредитиране на частния сектор намалява, паричното предлагане се свива, а производствената активност се охлажда.


Така че основните приоритети на европейската икономическа политика трябва да са насочени към спиране на стопанския спад и създаване на условия за подем, заключава Мюнхау.


Тревога за световното стопанство изрази и Робърт Зелик. Шефът на Световната банка смята, че рисковете се засилват, а перспективата на еврозоната зависи от способността на европейските лидери да вземат правилните решения. Според Зелик еврорегионът е изправен пред изключително нестабилен период. Все пак банкерът успокоява, че общността ще преживее следващите пет години, докато членството в еврозоната е един от въпросите, на който трябва да си отговорят европейците.


Разстроен изглежда и главният изпълнителен директор на Дойче Банк Йозеф Акерман, според когото условията на пазарите на акции и облигации напомнят за финансовата криза от есента на 2008-а. Новото нормално състояние се характеризира с високи колебания и несигурност не само от гледна точка на случващото се на пазара, но и от гледна точка на бъдещето на финансовия сектор, коментира Акерман по време на конференцията, организирана от Еврофорум във Франкфурт на 5 септември.


Политиците обаче мислят главно за политическото си бъдеще и оцеляване и не се интересуват от мненията на банкерите и икономистите.


Премиерът на Финландия Ирки Катайнен заяви пред репортери в Хелзинки на 7 септември, че страната му може и да не участва във втория спасителен кредитен пакет за Гърция, ако не бъдат удовлетворени исканията на кабинета Атина да предостави залог по новите заеми.


Както е известно, Финландия е в епицентъра на гаранционен спор, който заплашва да блокира втория спасителен пакет за южната ни съседка и да изостри кризата на държавния дълг в еврозоната. Хелзинки иска от гръцкия кабинет високоликвиден залог по дела си от кредитите, които ще гарантира със своя върхов инвестиционен рейтинг ААА.


Катайнен дори бе постигнал двустранно споразумение по въпроса с гръцкия си колега Георгиус Папандреу. Това обаче предизвика взрив от негодувание сред останалите страни членки на еврозоната. Финансовият министър на Австрия Мария Фектер предупреди, че финландската сделка заплашва да взриви спасителния механизъм на общността. А главният финансов говорител на германския канцлер Ангела Меркел - Михаел Майстер, коментира, че подобни договорености ще са фатални за спасителния план. Според него всяко споразумение на Хелзинки трябва да се одобри от всички членове на общността.


В резултат на броженията правителството на Финландия бе принудено да се откаже от гръцките си мераци и от уговорения кешов залог и сега обмисля сделка, която да гарантира статуса на МВФ на приоритетен кредитор. Фондът, който осигурява една трета от общия размер на гръцкия пакет от заеми, гласуван миналата година (от 110 млрд. евро), ще се противопостави на всяка договореност, накърняваща правата му, коментираха запознати с кухнята лица.


Светъл лъч се процежда от Германия след като Федералният конституционен съд на страната изчисти на 7 септември предизвикателствата пред германското участие в създадения през миналата година европейски спасителен фонд. В дългоочакваното решение върховните съдии постановиха, че договорените през 2010-а мерки за Гърция и за други задлъжнели членове на еврозоната не накърняват бюджетните правомощия на Бундестага. Те обаче отсъдиха също, че в бъдеще бюджетната комисия на германския парламент трябва да даде предварителното си съгласие за каквито и да било други финансови гаранции на Берлин по заеми, отпускани на останалите 16 партньори от еврорегиона.


Решението е важна победа за кабинета на канцлера Меркел, макар че то дефакто не дава зелена светлина за нови спасителни пакети. Политиците обаче аплодираха върховните съдии, а заместник-министърът на външните работи Вернер Хойер заяви, че това е един добър ден за стабилността на еврото. Ищците по делото твърдяха, че германското участие в спасителните пакети нарушава бюджетните правомощия на парламента и накърнява собствеността. Според тях решението на съда е удар най-вече срещу бедните в Германия, защото съдът е отказал да защити стойността на германските пари, което вреди най-много на най-слабите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във