Банкеръ Daily

Финансов дневник

Тънки сметки за милиардите от ЕС

S 250 59bfc88c e9df 468d af90 b0409e3cd779

ГЕРБ се опитват да играят дистанцирано от належащите въпроси в държавата. Тон зададе началникът им Бойко Борисов, който хвърли ръкавицата към Слави Трифонов с думите: "Вземайте властта". Логично, към същата линия започна да се придържа и вицепремиерът Томислав Дончев, който няколко дни по-късно съобщи, че ще прибере в шкафа своя Национален план за възстановяване - проектът, чрез който България ще трябва да кандидатства за усвояване на евросредствата от спасителния фонд на ЕС. 

 

Ще припомним, че до 30 април българското правителство трябва да изпрати на Европейската комисия окончателен Национален план за възстановяване и устойчивост. Одобрението на документа отваря пътя към над 12 млрд. лева безвъзмездно финансиране за публични инвестиции в следващите шест години, но срещу реформи. Или така изглежда на първо четене. 

"Аз бих имал законовото основание да внеса предложение в Министерския съвет и той да приеме тази версия на плана, след което той да бъде изпратен официално на ЕК. Не съм го направил по една проста причина - не считам, че това е почтено. Това е план, който ще се реализира през следващите 5-6 години и не е редно едно правителство на края на мандата си да внася плана, макар че той не е правен само от правителството, а в режим на широки обществени консултации", каза вицепремиерът. И това е почтената му позиция.

Но веднага следва да се запитаме какво се промени за няколко дни? Защото съвсем доскоро началникът Борисов ни облъчваше с приказки за всеобщ политически мир и как без експертите на ГЕРБ едва ли не България ще спре да съществува! Конкретен пример е следизборният му монолог на фона на вездесъщата джипка, когато заплаши, че ако другите партии не приемат сделката, която им предлага, "нищо няма да се получи и с фондове, и с Плана за възстановяване, и със Зелената сделка". "Вярвайте ми, убеден съм в това", категоричен бе Борисов под падащия априлски сняг.

Е, Томислав Дончев се оказа далеч по-уравновесен от своя лидер. Той поясни, че ГЕРБ ще остави следващото правителство да направи необходимите редакции или ако счита за необходимо, да разработи нов план. Дори поясни, че е говорил с представители на Еврокомисията и те са проявили "известно разбиране да удължат крайния срок, за да може следващото правителство да внесе такъв план, какъвто счита за добре".

Поведението на ГЕРБ обаче по-скоро внушава паника и усещането за спешаване на опонентите. Сред страните-членки вече има забавяне в процедурите, така че България едва ли ще бъде прецедент. По последна информация четири държави все още нямат точен график за ратификация фонда за възстановяване -  Австрия, Полша, Унгария и Холандия. Еврокомисията пък очаква, че процесът на ратификация ще бъде завършен, както е планирано, т.е. до края на юни. Да не говорим, че има възможност плановете да се преразглеждат и адаптират при необходимост и през 2022-ра, а през настоящата година се очаква България да получи достъп до не повече от 0.8 млрд. евро като предварително плащане.

В допълнение може да кажем, че колкото и да се хвалят от ГЕРБ като най-знаещите и можещите усвоители на евросредства, бизнесът имаше немалко забележки към плана им. Например АИКБ изказа недоволство, че не е предвиден ясен механизъм за планиране, наблюдение и контрол на изпълнението на въпросния план. Не са обхванати всички реформи, залегнали в споразумението между властта и работодателските организации -  намаляването на броя на административните структури, мерки и инвестиции за по-слабо развити и изоставащи региони, насърчаване и подкрепа на малките и средните предприятия.

Освен това са били изпуснати механизми за справяне с демографската криза, национална програма за строителство на детски ясли и градини, осигуряване на учене през целия живот и продължаващо професионално обучение.

АИКБ отчете също, че липсват основни данни, свързани с ключови етапи, цели, времеви план, финансиране и разходи. "Липсва конкретика по отделните проекти - такива със стойност над 10 млн. лева. Увеличеният ресурс за подкрепа на реалната икономика е предвиден като финансови инструменти, което далеч не е толкова ефективно, тъй като голяма част от ресурса се изразходва за управление и администрация", посочиха преди месец от бизнес организацията. 

Да, има риск за евросредствата при неработещ парламент, а темата е изключително важна, защото от този национален план зависи дали ще се даде достатъчен тласък на българската икономика, за да се възстанови успешно от последиците на пандемията. И именно поради тази причина подготовката му не бива да се свежда до мерене на... експерти и допълнително подклаждане на напрежението с цел нечии приближени фирми и олигарси да стигнат първи до финала на обществените поръчки и съответно до усвояването на средствата.


Колко пари очаква България


В периода 2021-2027 г. се очаква България да получи близо 29 млрд. евро, което е близо два пъти или с около 13.3 млрд. евро повече спрямо пакета за текущия период 2014-2020 година. Според първоначалните изчисления страната ни ще получи 12.3 млрд. евро от инструмента за възстановяване. По-голямата част - 7.7 млрд. евро, ще са под формата на безвъзмездни средства. 

Заемът, който страната ни ще може да ползва от Механизма за възстановяване и устойчивост, се очаква да бъде в размер на 4.55 млрд. евро. От програмите и фондовете в многогодишната финансова рамка 2021-2027 г., по които има предварително разпределени пакети по държави членки, се очаква България да получи 16.7 млрд. евро.

Излиза че, по линия на Фонда за възстановяване не идват дори половината от тези 50-60 милиарда лева, които политиците обясняват, че очакваме. Друг важен факт, по който цари странно мълчание е, че плащанията зависят от механизма за върховенство на закона.  В този механизъм е предвидено също при установени нередности възстановяване на вече похарчените средства. Така че изведнъж може всички сметки да излязат криви.


Изплащането може да се забави


Правното оспорване на Европейския фонд за възстановяване в най-висши съд на Германия може да бъде фатално за икономиката на региона, предупреди членът на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка Изабел Шнабел. "Би било икономическа катастрофа за Европа, ако изплащането на заложените във фонда средства се забави за неопределено време", каза Шнабел в интервю за немското списание "Шпигел". По думите й ако случаят се окаже такъв, Европа ще обмисли алтернативни решения, но това може да отнеме известно време.

Набирането на средства от дълговите пазари трябва да бъде ратифицирано от всички 27 държави членки на ЕС - стъпка, която Германия е временно възпрепятствана да предприеме. Политическа група заведе извънредно дело в края на март, твърдейки, че на ЕС не трябва да се разрешава да емитира общ дълг (общи еврооблигации).

В отговор германския Федерален конституционен съд заяви, че трябва да прецени дали ще е необходима предварителна заповед. Макар че подобна стъпка не е необичайна и обикновено може да се направи бързо, има опасения, че тромавата структура на ЕС ще подкопае възстановяването. Отделно ЕС е изправен пред критики, че изостават както неговите фискални усилия, така и напредъкът му по отношение на ваксинациите срещу Covid-19.

Facebook logo
Бъдете с нас и във