Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Тунинговат бизнес кредитите с държавна гаранция

Държавата в лицето на министъра на икономиката Лъчезар Борисов ще задейства промени, които да ускорят раздаването на кредити за бизнеса, пострадал от кризата, с гаранция от Българската банка за развитие.

От съобщението на икономическото министерство става ясно, че програмата ще бъде тунингована след разговори с работодателските организации и други ресорни министри, за да може по-бързо да се усвоят средствата по нея. При старта на схемата държавата увеличи капитала на ББР с 500 млн. лв., но част от тази сума бе прехвърлена към някои грантови схеми, защото Фондът на фондовете развива идентичен инструмент за кредитиране на малки и средни предприятия.

Досега ББР издаваше портфейлни гаранции за отпускане на заеми до 300 хил. лева. при намалени изисквания за обезпечение и възможност за гратисен период до 3 години.  Срокът на този продукт обаче е до края на годината. Условието за получаване на такъв кредит пък бе фирмите да изпитват затруднения през 2020 г. и да не са изпадали в просрочие над 90 дни за последната година. По последна информация усвоената досега сума от  близо 600 фирми е над 80 млн. към.

Преди дни министър Борисов обаче предложи на Министерския съвет редица промени. На първо място, се предвижда в обхвата на кредитния инструмент да бъдат включени средства за ликвидност на големите предприятия - фирми с  персонал над 250 души, с годишен оборот, който превишава 97.5 млн. лв. или стойност на активите, която превишава 84 млн. лева.

Освен това Борисов предлага да се увеличи абсолютният, максимален размер на кредита към едно и свързани лица от 300 хил. лева на 1 млн. лева за малките и средни предприятия и на 2 млн. лева за големи търговски дружества.

Икономическият министър, който е и принципал на ББР, иска да се вдигне и лимитът на гаранционните плащания, които ББР прави към търговските банки - от 30 на 50 процента. В съобщението на министерството е посочено, че държавната банка "вече се ангажирала да прави ефективни гаранционни плащания към търговските банки" в този размер. 

Другата идея на министъра е кредитният инструмент да продължи и през следващата година. Той залага краен срок за предоставяне на кредитите до 30 юни 2021 г., а заявления от фирмите да се приемат до 20 юни.  

Наред с това се иска и удължаване с една година на срока на дадената от ББР гаранция по портфейлите от кредити - от 5 на 6 години. Министерството на икономиката прави уточнението, че това е допустимият по закон максимум.

Лъчезар Борисов предлага също да се  даде възможност за по-облекчен процес за преценка от страна на търговските банки относно установяването на затрудненото положение, в което са изпаднали клиентите в коронакризата. Както и да се облекчат изискванията за усвояване на средства от кредитите, както и изискванията за предявяване на плащания по дадената от ББР гаранция.

"Предлага се още да бъде удължен гратисният период за съществуващите кредити, които се включват в Гарантираните портфейли до 30 юни 2021 г. включително. Освен това да се разшири обхватът на финансирането с бъдещите инвестиционни нужди на предприятията, т.е да се включват не само техните нужди от ликвидност, а и от оборотен капитал", уточнява икономическото министерство.

Има и идея да се даде по-голяма свобода на банките при определянето на нивото на обезпеченост по кредите извън гаранцията от ББР. Също така, освен намаляване на обезпечението, банките до могат да предоставят и алтернативно финансово предимство, изразяващо се в намаление на рисковия лихвен марж, което може да резултира в по-ниски лихви по кредитите, отколкото предвиждат вътрешните правила на кредитните институции.

Не на последно място от ББР се иска да анализира възможностите за използване на контра-гаранционния инструмент на Паневропейския гаранционен фонд, което ще позволи подкрепата да достигне до по-голям брой бенефициенти при подобрените условия. Както "Банкеръ" неведнъж писа, България ще се включи в европейския гаранционен инструмент с издаването на държавни гаранции в размер на 51.5 млн. евро.

Интересът на правителството е да компенсира сумата на предоставените гаранции с проекти, чрез които да бъдат финансирани български предприятия и средствата в крайна сметка да се върнат в нашата икономика. Както става ясно от съобщението на министерството обаче, в случая очевидно става дума за кредити от фонда или гаранционни схеми, сключени при по-благоприятни условия, а не за безвъзмездно финансиране.

Facebook logo
Бъдете с нас и във