Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ТРИМА СЕ КАЧИХА НА БАНКОВИЯ ОЛИМП

Дванадесет е между числата, които християнството свързва с успеха, просперитета и сбъднатите мечти. На 2 декември за дванадесети път в. “Банкеръ” връчи своите традиционни награди “Банкер на годината”, опитвайки се, както и през всичките тези години, наред с притесненията, вълненията и перспективите в банковата система, да покаже и позитивното в банковия мениджмънт.
Намираме се в средата на едно изключително динамично десетилетие за развитието на финансово-кредитния ни сектор. Повечето банки, определящи тона на финансовата мода у нас избраха нови приоритети и от институции, финансиращи предимно бизнеса, се преориентираха към услугите за граждани. За пет години потребителските и ипотечните заеми нараснаха десет пъти и от общо 570 млн. лв. в края на 2000 г. вече “гонят” 5.7 млрд. лева. Банките започнаха да се превръщат в центрове, около които никнат застрахователни компании, пенсионни и взаимни фондове, инвестиционни и лизингови дружества. Свидетели сме и на втората консолидационна вълна в най-новата банкова история, чиято цел е изграждането на финансови конгломерати. И докато през 2004 г. само се говореше за сливания между големи играчи на пазара, през 2005 г. те вече са факт. Зад всичко това, разбира се, стоят банковите мениджъри.

Една от водещите фигури в голямото банково обединение между “Ейч Ви Би Банк Биохим” и ХЕБРОСБАНК е
Петер Харолд
Главният изпълнителен директор на сливащите се “Ейч Ви Би Банк Биохим” и ХЕБРОСБАНК дойде на работа в България в началото на 2004-а. Зад гърба си имаше опита от “Сплитска банка”, една от най-големите кредитни институции в Хърватска - собственост на “Банк Аустрия”. В началото той бе просто един от мениджърите, ръководещи “Ейч Ви Би Банк Биохим”, но бързо успя да се наложи като лидер в този екип. Под неговото ръководство кредитната институция удвои размера на активите си - от 1.3 млрд. на 2.4 млрд. лв. в края на септември 2005-а, увеличи печалбата си от 24 млн. на 28 млн. лв. и разшири пазарните си позиции както в кредитирането, така и при депозитите на граждани и фирми.
Петер Харолд обаче бе и сред тези, които прозряха, че една от възможностите за бързо увеличаване на дела на българския банков пазар е консолидацията. Нещо повече, той намери достатъчно солидни аргументи да убеди ръководството на “Банк Аустрия” - собственика на “Ейч Ви Би Банк Биохим”, че тази крачка трябва да бъде направена. Това стана в средата на 2004-а - няколко месеца след приключването на един сложен процес на обединение между БИОХИМ и “Ейч Ви Би България”. Независимо от рисковете, през 2005-а успешно завършиха преговорите за покупката на ХЕБРОСБАНК и започна периодът на поредното сливане - този път с “Ейч Ви Би Банк Биохим”. Този процес изискваше много усилия и организационни умения, за да не бъде накърнен бизнесът на двете институции. Резултатите показват, че мениджърските им екипи се справят с успешно. И двете увеличиха активите си, отпуснатите кредити и привлечените депозити.
Оценявайки безспорните заслуги на Петер Харолд за успешно осъществената покупка на ХЕБРОСБАНК и интеграцията й с “Ейч Ви Би Банк Биохим” и за разширяване на пазарното им присъствие, редакцията на вестник “БАНКЕРЪ” му присъди наградата “Банкер на годината” 2005-а.
Не е лесно да устоиш на конкуренцията и да съхраниш пазарните си позиции. Задачата става особено трудна, когато зад гърба на една банка не стои мощна чуждестранна финансова институция, с впечатляващи парични ресурси. Сред българските мениджъри обаче има хора, които са доказали, че могат успешно да работят и в такава среда. Един от тези банкери е
Матьо Матеев
изпълнителният директор на Първа инвестиционна банка. Неговото хоби са високите скорости, запален фен е на “Формула 1” и знае почти всичко за тези състезания. Но при отпускането на заеми, за което отговаря, банкерът действа със самообладанието на пилот от “Формула 1” и предпочита да “кара” малко по-бавно, премервайки риска, който поема.
Може да се каже, че именно кредитирането е стихията, която Матьо Матеев овладява най-добре. С това всъщност е свързан и почти целият му професионален път. След завършването на висшето си образование във ВИИ “Карл Маркс” през 1987 г. той постъпва като кредитен инспектор в Българска външнотърговска банка (сега БУЛБАНК). От 1993-а е директор “Кредитиране” на Първа инвестиционна банка, където за дванадесетте години работа достига до заместник главен изпълнителен директор. През последните няколко години ПИБ се превърна в една от най-големите кредитни институции у нас. В края на септември 2005 г. балансовото й число е 2.32 млрд. лв. и по този показател тя се нарежда на шесто място. Основният източник на приходи за банката са отпуснатите заеми. Общият им обем към края на септември е 1.27 млрд. лв., а печалбата на ПИБ за деветте месеца на 2005-а е 15.1 млн. лева. Тези числа говорят достатъчно красноречиво за мениджърските умения на Матьо Матеев, на когото вестникът присъди приза си “Банкер на годината” за спечеленото доверие на акционерите и партньорите на банката.
Няма спор, че една от най-агресивно развиващите се банки у нас през отиващата си 2005-а е “Райфайзенбанк (България)”. Някои дори я определят като финансов хищник, който изяжда пазарните дялове на конкурентите си, и в основата на тази активност е председателят на управителния й съвет
Момчил Андреев
За деветте месеца на тази година балансовото число на “Райфайзенбанк (България)” е нараснало с 28%, достигайки 2.56 млрд. лева. Скоростта, с която тя навлиза на почти всички видове финансови пазари у нас, впечатлява неутралните наблюдатели и не допада особено на конкуренцията. Но когато става дума за много пари, хватките винаги са безкомпромисни. Пък и едва ли има мениджър, който вярва, че може да бъде харесван от всички. Важен е крайният резултат и Момчил Андреев има всички основания да се похвали, че го е постигнал за седемте години, откакто е във висшия й мениджмънт. Той е единственият българин, който председателства управителния съвет и е главен изпълнителен директор на банка, основана в България с чуждестранни капитали. За изминалите две години откакто е на тези две позиции в “Райфайзенбанк (България)”, той показва на какво е способен. През 2005 г. под негово ръководство банката се утвърди като четвъртата по големина и по печалба в страната. Ето защо в.”БАНКЕРЪ” избра Момчил Андреев за носител на наградата “Банкер на годината” за динамичен банков мениджмънт.

Facebook logo
Бъдете с нас и във