Банкеръ Daily

Финансов дневник

Трима са управителите на БНБ в преломната 1944 година

Трима човека са били начело на Българска народна банка в преломната за страната ни 1944 година. Кирил Гунев, Добри Божилов и Иван Стефанов управляват парите на страната по това време.

Тогава е нормална практика министърът на финансите да поеме след това и поста управител/управляващ Българската народна банка.

След 9 септември 1944 г. Гунев и Божилов са съдени от Народния съд.

Кирил Гунев е юрист, финансист и политик и министър на финансите в периода между 1935 и 1938 година. Той е управител на Българската народна банка от 1938 до 1 юни 1944 година. След това Генив се връща отново на поста от 10 август до ноември същата година.

Кирил Гунев е роден 1887 година в Казанлък. През 1909 година завършва право в Париж. Между 1919 и 1920 година е съдия в София, а в периода 1920-1923 година е юрисконсулт на Дирекцията за стопански грижи и на Министерството на финансите.

От 1923 година Гунев работи в Българската народна банка като администратор и директор, през 1933-1935 година е неин подуправител. През 1935-1938 година е финансов министър в първото и второто правителство на Георги Кьосеиванов.

След това е управител на Българската народна банка до есента на 1944 година с прекъсване през юни-август същата година.

На 13 ноември 1944 година Кирил Гунев и други негови подчинени са привлечени като обвиняеми към X състав на Народния съд за дейността им при управлението на БНБ в периода на Втората световна война. Осъден е на 15 години затвор, 200 000 лева глоба и лишаване на права за 16 години.

Кирил Гунев умира през 1949 година.

След него - от 1 юни постът поема Добри Божилов, но той се задържа на поста само до 10 август.

Добри Божилов Хаджиянакиев е финансист и политик от периода на безпартийния режим, министър-председател на България на 59-то правителство (1943-1944 г.) и финансов министър в няколко правителства.

Добри Божилов е роден на 26 юни (13 юни стар стил) 1884 година в Котел. През 1902 година завършва търговската гимназия в Свищов, след което става чиновник в Българската народна банка. Заема различни постове, като през 1922-1935 година е член на Управителния съвет, а през 1924-1935 година - подуправител на банката. Четири пъти е изпълнява длъжността управляващ, а два пъти е бил и управител на БНБ (от юни 1935 до ноември 1938 г. и от юни 1944 до август 1944 г.). През този период преподава финанси в Свободния университет в София (днес УНСС).

През периода между 1938 и 1944 година Добри Божилов е министър на финансите в третото и четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов, в двете правителства на Богдан Филов, както и в правителството (1943-1944), оглавявано от самия него. Божилов е критикуван остро от регента Никола Михов в неговия дневник, че не се справя с управлението на страната, че чака вечно да му се каже какво да прави: "Г-н Божилов не може да се справи с много въпроси по вътрешното положение. Той иска всички да задоволи (за сметка на държавата, разбира се. "На всеки гарван - по бучка"). Държи устатите за пеша, понеже са му задължени, та лично не го критикуват, но работите не вървят добре. На оняденшните разговори, при които се изтъкна тревожното положение, че може да дойдем скоро до глад, макар че имаме храни, че мините са достигнали до 32% дневно производство (а според самия г. Бо[жилов] до 28%), цвекловата реколта може да се компрометира и т.н., г. Божилов само мълчи и чака като чиновник да му заповядат нещо регентите. А това не е правилно. Не може той да се обляга за всичко на нас и да чака идеи само от нас."

Като министър-председател Добри Божилов (ноември 1943 - юни 1944 г.) води нерешителна външна политика, изправен между засилващия се дипломатически и военен натиск на Обединените нации и заплахите от страна на Германия за пряка окупация на страната по подобие на Италия и Унгария. През пролетта на 1944 година Съветският съюз отправя ултимативно искане за откриване на негови консулства в Русе и Бургас, в резултат на което Божилов подава оставка и предизвиква правителствена криза.

След преврата на 9 септември 1944 г. Добри Божилов е сред осъдените на смърт от т.нар. Народен съд. Той е екзекутиран на 1 февруари 1945 година в София. През 1996 година присъдата е отменена с Решение № 172 на Върховния съд.

Икономистът Иван Матеев Стефанов е бил управляващ Българската народна банка (от 23 декември 1944 до 14 ноември 1945 г.), а от 14 ноември 1945 до 31 март 1946 г. е управител на БНБ и по-късно министър на финансите (1946-1949 г.).

Иван Стефанов е роден на 15 март (3 март стар стил) през 1899 година във Варна. От 1919 година е член на Българската комунистическа партия (БКП), а на следващата година заминава да учи в Германия и от 1920 до 1925 година е член на Комунистическата партия на Германия. През 1924 година Стефанов защитава докторат по обществени и политически науки в Хумболтовия университет в Берлин при известния статистик Лазар Борткиевич.

През декември 1944 година Иван Стефанов оглавява Българската народна банка. Две години по-късно, през 1946 година, той става министър на финансите във третото правителство на Кимон Георгиев и остава на този пост и в първия и втория кабинет на Георги Димитров. Така той ръководи проведената следвоенна финансова стабилизация, извършена чрез паричната реформа от 1947 година и свързаните с нея масови конфискации на парични спестявания на гражданите.

От 1947 година Иван Стефанов преподава статистика в Софийския университет, през 1948 година става академик на Българската академия на науките, а през 1949 година става първият директор на новооснования Икономически институт към академията.

През август 1949 година Иван Стефанов е отстранен от ръководните си партийни и държавни постове, а през септември е арестуван като обвиняем в процеса срещу изпадналия в немилост комунистически лидер Трайчо Костов. Сред обвиненията срещу него са позициите му по време на преговорите със Съветския съюз, като искането му за признаване на задълженията към български лица на реквизираните от Съветския съюз германски предприятия или това за изплащане на положителния за България клирингов баланс. Осъден на доживотен затвор, през 1956 година част от обвиненията срещу него са оттеглени и той е освободен, а членството му в БКП е възстановено.

От 1957 до 1965 година Иван Стефанов преподава статистика във Висшия икономически институт „Карл Маркс“. През 1958 година, заедно с други бивши политически затворници от комунистическите среди, той подава искане за възстановяване на конфискуваното му имущество и компенсации за времето, прекарано в затвора, поради което отново е изключен от БКП, а членството му е повторно възстановено едва през 1961 година. През 1974 година е обявен за Герой на социалистическия труд.

Иван Стефанов умира на 11 октомври 1980 година в София.

Facebook logo
Бъдете с нас и във