Банкеръ Weekly

Финансов дневник

ТРИМА С АПЕТИТ КЪМ ФАЛИРАЛАТА МБТР

Трима потенциални инвеститори са готови да купят активите на обявената в несъстоятелност Международна банка за търговия и развитие (МБТР). Оценката й вече е готова, но синдиците нямат намерение да я направят публично достояние, преди Софийският градски съд, който е институцията, одобряваща всички сделки, свързани с продажбата на активите на фалирали банки, да обяви кой ще е купувачът. Въпреки това във финансовите среди - поне от два месеца, се коментира, че активите на МБТР са оценени на 6.7 млн. лева. На толкова реално възлизали вземанията по кредити, които фалиралата банка може да си върне, при положение че общият им номинал е 45 млн. лева.
Един от тримата кандидати, декларирали, че имат намерение да придобият активите на фалиралата институция, е консорциум между Корпоративна банка, от една страна, и дружествата, контролирани от Людмил Стойков - Дюни АД и Еврометал ООД, от друга. За да осъществи сделката, консорциумът е заявил, че ще иска от БНБ условен лиценз за банкова дейност, като е обявил, че е готов да инвестира в операцията 20 млн. лева. От тях 2 млн. лв. се ангажира да даде Корпоративна банка, а останалите 18 млн. лв. ще бъдат осигурени от Дюни АД и Еврометал ООД. Условният лиценз пък е необходим, тъй като след покупката на активите на фалиралата банка на нейна основа консорциумът ще създаде нова действаща кредитна институция. Точно по тази причина участниците в него трябва да разполагат със собствени средства, които значително да надвишават оценката на активите на МБТР. Между 12 млн. и 13 млн. лв. са необходими само за закупуване или наемане на сграда за централата на евентуалната нова кредитна институция, за оборудването й, за софтуера и за минималния й капитал, който не може да е под 10 млн. лева.
Вторият претендент за МБТР е компанията Химимпорт. Заедно с дъщерните си дружества - ЦКБ Груп Асетс Мениджмънт и Армеец, тя притежава 85% от капитала на Централна кооперативна банка. Дали заради спортна злоба, или заради слуховете, че компанията има намерение да продаде дъщерната си банка - ЦКБ, и да се сдобие с нов банков лиценз, но и тя е заявила пред БНБ, че ще иска условен лиценз за покупката на активите на МБТР. Запознати с писмото на Химимпорт твърдят, че в него не се посочва точната сума, която фирмата е готова да инвестира в сделката. Тя обаче едва ли ще е по-малко от тази, която предлага вече споменатия неин конкурент. Засега това обстоятелство не е толкова важно, тъй като Химимпорт и дъщерните му дружества разполагат с достатъчно собствени средства, за да си позволят да похарчат 20, че и повече милиона лева за условен лиценз. Въпросът е, че ако БНБ им го даде, това ще е прецедент в нейната практика, защото от 1992 г. насам няма случай, при който една фирма да е притежавала пряко две банки у нас. Но пък, както се казва, за всяко нещо си има първи път. По-любопитното в случая е да се разнищят слуховете във финансовите среди, според които Химимпорт иска да създаде своя втора кредитна институция, тъй като в недалечно бъдеще планира да продаде ЦКБ на чуждестранен инвеститор.
Както се казва на футболен жаргон, пет минути преди края на второто полувреме в офанзивата по-спечелването на МБТР се включи и Общинска банка. Тя в никакъв случай не смята да се примири с ролята на резерва в това състезание. Въпросът обаче е защо на банка, на която й предстои да бъде продадена, й трябва да се занимава с покупката на проблемни вземания и с тяхното осребряване? На практика това е финансов шпагат, който изисква ангажиране на средства, хора и време, които иначе биха могли да бъдат използвани за разширяване на пазарните позиции на общинската кредитна институция.
Оферти като тази за МБТР навеждат на мисълта, че продажбата на дела на Столичната община в Общинска банка и на дъщерните й фирми (те държат общо около 71% от капитала на банката), поне засега звучат само като гола декларация. Според някои експерти, докато дружествата на бизнесмена Христо Ковачки, които са собственици на 27% от акциите на банката, контролират решенията на общото й събрание, нито един голям чуждестранен или български инвеститор няма да похарчи пари, за да придобие общинския дял в нея. Причината е, че според сега действащия устав на общинската кредитна институция всички важни за развитието и управлението й решения могат да се вземат с мнозинство от минимум 75% от акциите плюс една. Това обаче е друга... и доста по-сложна тема.
Обобщаващото за тримата кандидат-купувачи на фалиралата МБТР безспорно е едно - придобиването на активите й. Изненадата за тях обаче ще е свързана с изхода от двете дела, които синдиците на МБТР водят срещу БУЛБАНК и Пощенска банка. Запознати с претенциите на синдиците на фалиралата банка твърдят, че те настояват БУЛБАНК да й върне 250 хил. евро, а Пощенска банка - 4 млн. щ. долара. Искът срещу БУЛБАНК е заведен, тъй като синдиците смятат, че тя неправомерно е взела от сметката на МБТР при нея 250 хил. евро. Сумата е била обезпечение по гаранция, издадена от БУЛБАНК по търговска сделка на клиент на МБТР. Що се отнася до четирите милиона долара, тези пари Международната банка за търговия и развитие е взела като краткосрочен заем от Пощенска банка и ги е оставила на депозит при нея. Веднага след обявяването на МБТР в несъстоятелност Пощенска банка е прихванала вземането от направения при нея депозит. Според синдиците на фалиралата институция прихващанията са в нарушение на разпоредбите на Закона за банковата несъстоятелност. Въпросът е, че ако след време съдът се произнесе в полза на МБТР, сумите, с които тя разполага по сметките си, ще са много повече от сегашната й оценка - 6.7 млн. лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във