Банкеръ Daily

Георги Ганев, председател на Комисията по бюджет и финанси в 45-ото Народно събрание, пред "БАНКЕРЪ"

Трябва да се повиши прозрачността на фискалния резерв

Г-н Ганев, кои според вас са най-належащите теми, които трябва да бъдат обсъдени в Kомисията по бюджет и финанси, след като започне работа й по същество?

- Всъщност най-спешният въпрос дойде отвън, така да се каже. Към нашата комисия бе насочен Планът за възстановяване и устойчивост. Разбира се, напълно го разбирам, тъй като към момента има само три комисии и някак не върви да се гледа от правната или от здравната комисия. Така че първото нещо, с което ще се занимаем е да разгледаме и обсъдим този много дълг план. Ние не можем да го променяме, тъй като по никакъв начин това не е прерогатив на парламента. Затова планираме да излезем със становище, чисто установително. Ще приложим към това становище един голям регистър от нашите дискусии, както и всички препоръки, които ще получим от експертите, с които ще проведем срещи. 

Например на следващото заседание на комисията ще се срещнем с екипите на различни министерства, които активно са включени в работата. Но след това предстоят срещи с работодатели и синдикати, най-вероятно ще поканим Сдружението на общините, предвиждаме срещи и с неправителствени организации. Очаквам те да ни кажат неща, които ние да приложим като информация към изпълнителната власт, в която в крайна сметка е и правомощието, и задължението да реши какво да прави с този план. 

Но да се върна към въпроса. Ако не трябваше да се занимаваме спешно с този план, какво бихме предпочели? Оказва се, че аз като председател имам доста диктаториални възможности, т.е. лично аз да определям дневния ред. Бих тръгнал със Закона за публичните финанси. Той вече е внесен от г-жа Корнелия Нинова и депутати от БСП и в него те се опитват чрез една формулировка, която най-вероятно трябва да бъде редактирана, но общата идея е контролът на бюджетните разходи да се върне към парламента, дори когато те не са за сметка на дефицит. Идеята е, без санкция на парламента да не може да се прехвърлят средства от едни пера по други. Изобщо, това преразпределяне в края на годината, с което всички сякаш свикнахме, да трябва да минава през парламента. Не да спре да се случва, но все пак в парламентарна република контролът трябва да е в Народното събрание.

Третата тема е да се повиши прозрачността на фискалния резерв, с оглед информираността на хората. Както БНБ публикува всяка седмица баланса на управление "Емисионно", така и Министерството на финансите да си публикува в аналитичния си вид отчетността на фискалния резерв, така че да може да се гледа тази единна сметка, за която толкова се говори, че е излязла на минус. И да е ясно как и откъде се е вземало на заем, което към момента не представлява нарушение, но е добре да се знае.    

Вече се отвори дебат дали е необходима актуализация на държавния бюджет. Какво е вашето мнение и къде са пробойните в хазната?

- Засега са рискове, не говорим за пробойни - малко страшна дума. Консултирах се в първия си, така да се каже, работен ден с институции. Първо, проведох институционални консултации с Фискалния съвет, който е орган на парламента. И това е една от основните му задачи - да държи парламента незабавно информиран, когато се случва нещо такова, както и да изказва мнения и становища за държавния бюджет.  

Общо взето картината откъм Фискалния съвет изглежда сякаш нещата са много напрегнати, но все още е възможно бюджетът да се изпълни в заложената от закона рамка. Тоест не изглежда сигурно, че ще излезе извън тази рамка, за се наложи да се коригира. Но това е условно очакване и голямото условие е дали ще има нови изблици на пандемията или не. Защото това веднага ще натовари разходите и ще ограничи приходите, тъй като се ограничава стопанската дейност. 

И дефицитът ще тръгне нагоре...

- Да. Но това е големият въпрос. Ако нещо към момента почти сигурно ще наложи ревизия, това е нов изблик на пандемията. Дай Боже, да не се случва!

Разбира се, има и други заложени напрягания на бюджета, основното от които е натоварването му в по-ранната част на годината с увеличение на пенсиите и с увеличение, което наистина е доста голямо - на издръжката на персонала в публичния сектор. Там са големи увеличенията и съответно разходите към края на първото тримесечие на 2021 г. нарастват спрямо края на март 2020-та с 24-28 процента. Добрата новина е, че приходите вървят по-добре и имат някакъв номинален ръст от 3-4 на сто. Така че разходите натоварват бюджета, но хубавото е, че те ще намалеят през втората половина на годината, защото пенсиите се вдигнаха основно от 1 юли, освен това базовият ефект ще се изчерпа, т.е. през втората половина на годината, ако се управлява много разумно разходната част, както е по закон, този ръст ще намалее. Ако нямаме проблеми откъм пандемията, приходите също ще се увеличат заради ръста на потреблението, което през последната година бе основен двигател за икономиката. И това ще се транслира в бюджета. Така че тази рамка на бюджета може да издържи, но има и сериозна вероятност да се ревизира. 

По време на изслушването на финансовия министър в оставка Кирил Ананиев, вие споменахте спешната нужда от нова дългова емисия. Защо акцентирахте върху спешността на тази "операция"?

- Ако си спомням правилно, министърът се съгласи, че в тази обстановка това не е неразумно. Спешността идва, тъй като тази година бюджетът е по- натоварен  в разходите в първата част на годината. Затова именно в първата половина следва да се емитира и този дълг, за да се финансират нещата. 

Искам да спомена, че от БСП много ни обвиняват, че не сме подкрепили първото им предложение за мораториум върху решенията на кабинета в оставка. Само че този мораториум включваше забрана за всякакво поемане на дълг - и вътрешен, и външен. Всъщност външен не може да бъде поет без санкция на парламента, но вътрешен може. Не подкрепих този мораториум, не защото не мисля, че трябва да се спрат разните съмнителни сделки, които може би са се сключили. Впрочем тогава Нинова не каза нищо за съмнителни назначения, те изникнаха в нейната реторика тази седмица. Но аз бях разтревожен, че бюджетът, за който тогава не знаехме това, което знаем днес, е много по-зле, отколкото е заложено в рамката и действително е необходимо да се пласира нов дълг, за да може да се финансират същностно важни разходи. Защото можеше да се окаже, че в началото на май няма да има пари за пенсии. Учудвам се, че БСП изглеждат незагрижени по тази тема, но аз бях. Затова исках първо да узная какво е положението с фиска, преди да се налага мораториум върху емитирането на нов дълг.

При това да се налага мораториум върху емисия нов дълг, който може да бъде само вътрешен, не е много смислено. Самият бюджет напълно законно разрешава още 3.8 млрд. лв. нов дълг през тази година. И между другото, откъм теория на пласиране на дълг не е невъзможно да се окаже, че най-подходящият момент откъм срочност и цена е сега, веднага. Възможно е по-късно през годината да не е толкова изгодно. Ако се окаже така, защо да не го направим сега?

Но предстоят и големи погашения по държавния дълг в следващите две години. Има ли риск управлението на дълга да излезе извън контрол?

- Към момента, пак казвам, дай Боже, ситуацията с пандемията да не се развива зле, няма да има сериозни затруднения да се рефинансира този дълг, за да го претърколим, както се казва. България продължава да има добър рейтинг, добра позиция на пазара. Не виждам проблем при едно пласиране, преценено добре като дата, срочност и цена да се направи при много изгодни условия за страната. Но що са рискове, все са пред нас. Така че не знаем какво ще се случи в света. Финансовите пазари живеят свой живот, но към момента не ми изглежда застрашено обслужването на дълга през 2022-ра и 2023 година.

Споменахте Плана за възстановяване. Прави ли ви неприятно впечатление, че огромен ресурс е предвиден за държавни предприятия?

- Да. Затова по време на дискусиите лично ще задам въпрос. Интересното е, че е оставено много голямо пространство на самите страни от ЕС да решават дали средствата да се разпределят чрез грантови схеми или като финансови инструменти. Според мен, когато е под формата на финансови инструменти, частният сектор стои много по-добре като конкурентност, защото той е свикнал да взима назаем и да обслужва. Плюс това тези заеми ще са мостови, т.е. те ще дадат възможност на бизнеса да събере пари и от другаде - и от частния сектор. Поначало аз съм доста голям фен на "Плана Юнкер", който бе базиран на тази философия - осигуряват се едни публични пари, но идеята е за всяко 1 евро да дойдат още 10 евро по частна линия. В такъв случай бизнесите ще са в много по-добра позиция да ползват тези средства. 

Иначе нагонът в България винаги е бил да се мине през "центъра", да се разпредели централно ресурсът, за да може после едни големи фигури да казват как те са направили това или онова и как всичко от тях зависи, след като не са оставили инициативата в ръцете на бизнеса.

Изобщо, как ще защитим този план пред ЕК, след като 3 млрд. лв. са предвидени за "Булгартрансгаз", колкото впрочем струва "Турски поток"?

- Със сигурност Европейската комисия ще каже "Не!" Но големият нюанс в този план е, че стратегиите и разписването на приоритетите не могат да бъдат променяни, но конкретните проекти, които ще бъдат финансирано, могат да бъдат сериозно преразглеждани и предоговаряни и по-нататък. И при едно развитие, в което има някакъв кабинет и не сме опозиция, тогава най-вероятно доста сериозно с новия екип в съответните министерства ще трябва да се предоговорят тези неща. 

Първо, аз винаги предпочитам финансирането, ако може, да не минава на централно ниво, а на бизнес принцип да се разпределят по банките и банките с техни решения да отпускат към фирмите. Дори може да се имитира "Планът Юнкер", като се създаде един инвестиционен комитет от независими експерти, най-често в пенсионна възраст, които няма какво да губят, освен репутацията си и които да решават кой проект печели. Тоест да се кандидатства през тях, а не да се минава през министерства и властови структури, които знаем, че създават проблеми.   

Facebook logo
Бъдете с нас и във