Банкеръ Daily

Финансов дневник

Тояга и моркови за американските емитенти на парникови газове

Знаковият закон за климата, подписан от американския президент Джо Байдън през миналия месец, включва облаги за милиарди долари, които да възмездят инвестициите в чиста енергия. Единствената наказателна мярка обаче се дискутира по-пестеливо - първата по рода си такса за парниковите емисии на петролния и газовия сектор. Става въпрос за метана, който отделя 80 пъти повече топлина в атмосферата отколкото въглеродния двуокис за период от 20 години и го прави основен двигател на промяната на климата.

В Съединените щати енергийният сектор е най-големият източник на метанови емисии. Комисионната, въведена от Закона за редуциране на инфлацията, е първата национална цена за парниковите газове на американска територия след като усилията за облагане на въглеродните емисии пропаднаха. Петролните лобита побързаха да заклеймят налога с мотив, че правителството не би трябвало да качва данъците по средата на рецесия и на глобална енергийна криза.

Законът повелява от началото на 2024-а за всеки тон метан, отделен от петролните и газовите компании от кладенци, тръбопроводи, терминали за втечнен газ и други съоръжения, да се плаща по 900 щ. долара, а след две години сумата да нарасне до 1500 долара на тон. Таксата има потенциал да ореже общото замърсяване с метан на САЩ с почти една пета в края на това десетилетие в сравнение с равнищата от 2020-а, показва проучване на университета в Мериленд, публикувано през седмицата. 

Администрацията на президента Джо Байдън е решена на 30% редукция на емисиите до 2030-а. Бюджетният офис на Конгреса пресмята, че комисионните ще вкарат в бюджета приходи от над 6 млрд. долара до края на десетилетието. Обхватът на програмата обаче не удовлетворява защитниците на околната среда. Това се дължи на изключенията, договорени след месеци на преговори между сенатора демократ от консервативното крило на управляващата партия, представляващ Западна Вирджиния - голям производител на въглеводороди - и Том Карпър от Делауеър - председател на сенатската комисия за околна среда и благоустройство.

В коментар за "Файненшъл таймс" сенатор Карпър определя метановия налог като резултат от компромис: най-дребните производители, които отделят по-малко от еквивалентните на емисиите въглероден двуокис 25 хил. тона годишно, няма да плащат такса. Което може да изключи 60% от замърсителите от сектора, по данни на Центъра за проучвания към Конгреса. Друга клауза изключва операторите, които вече са изпълнили паралелната регулация на Агенцията за защита на околната среда. Законът предвижда и безвъзмездна помощ от над 1.5 млрд. щ. долара за подпомагане на емитентите да изчистят производствата си, което на практика субсидира "двойкаджиите".

По оценка на анализатори, разходите на производителите за таксата ще са ограничени. Проучване на "Стандард енд Пуърс глоубъл къмодитис" констатира, че въпросният налог ще добави около 50 цента към базовата производствена цена от 45 щ. долара на барел (при която няма нито печалба нито загуба) на американските компании.

Регистрираният във Великобритания петролен гигант "Шел", който има активи и в САЩ, подкрепя този "комисионен" подход, "защото той стимулира сектора да се труди по-усърдно. Обаче Лий Фулър от Независимата петролна асоциация на Америка, която представлява едрите и дребните производители на природен газ, се оплаква, че Белият дом дисциплинира тях, но същевременно не обръща внимание на емисиите от селскостопанския сектор - вторият по големина източник на замърсяване с метан в страната. Най-малките играчи от бранша приветстват предпазливо изключението за емисии под 25 хил. тона годишно, но се тревожат от липсата на детайли за начина, по който ще се дефинират и калкулират те. За тях големият въпрос е "какво трябва да направят, за да докажат, че трябва да бъдат изключени".

Количеството на емисиите ще зависи също и от начина, по който Агенцията за защита на околната среда (EPA) интерпретира закона и как тази такса ще се съгласува с другите регулации. Учените от университета на Мериленд пресмятат, че законодателната инициатива ще редуцира с между 6% и 19% отделения в атмосферата метан до края на десетилетието. Защитниците на околната среда пък са доволни, че законът слага край на продължилите с години регулаторни лутания и промени при различните президентски администрации. Нормативите, въведени по времето на Барак Обама, са били отменени първоначално от Доналд Тръмп преди да бъдат възстановени отново. Последното решение на щатския Върховен съд да ограничи възможностите на EPA да лимитира въглеродните емисии от електроцентралите, също показва колко уязвими на правно оспорване са регулациите. И добрата новина е, че накрая Конгресът си е казал думата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във