Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Темповете на кредитирането се забавят

S 250 dd041eaa cddc 4e5a 96ba fbae048cff93

Исторически ниските лихви означават, че поне на хартия сега е най-доброто време да вземем кредит. На практика обаче това това не се случва и кредитирането забавя своя ход. Най-простичкото обяснение е, че кризата остави без работа хиляди хора, което на практика ги лишава от ясна перспектива за бъдещето, а това свива потребителските им намерения.

В същото време множество предприятия работят на ръба на оцеляването и на практика са замразили всякакви планове за инвестиции. Банките пък стриктно следят изискванията си към кандидатите за заем и прилагат все по-строги стандарти при оценяването на риска. 

От данните на БНБ към края на месец юли е видно, че общият обем на заемите в страната нараства едва с 0.15% на месечна база при 0.5% през юни. Забавяне се забелязва както при фирмените, така и при кредитите за домакинствата.

В края на второто тримесечие размерът на брутния кредитен портфейл на банковата система е 67.0 млрд. лв. и спрямо края на март 2020 г. той отбелязва понижение с 52 млн. лева. Като за намалението оказват влияние именно извършените продажби на кредити на колекторски фирми.

В същото време Централната банка отчете увеличение на кредитите на годишна база, което може да се обясни с набраната инерция и с по-високите стойности отпреди кризата. Например в края на юли тази година фирмените кредити (т.е. тези за нефинансови предприятия) нарастват с 1.8% на годишна база, достигайки 34.352 млрд. лева. Отчетеното повишение месец по-рано обаче е било 2.8% на годишна база.

Същата ситуацията се повтаря и при кредитите за домакинствата. Те възлизат на 24.754 млрд. лева в края на юли. Спрямо същия месец на 2019 г. те са увеличени със 7.7% при 8% годишно повишение през юни 2020 година.

Най-сериозно забавяне има при жилищните кредити - от 0.6% на месечна база, като в края на юли размерът им е 11.406 млрд. лева.

Потребителските кредити възлизат на 11.657 млрд. лв. и се увеличават с 6.7% спрямо юли 2019 г., но бележат забавяне спрямо юни, когато бе отчетено повишение от 7.1% на годишна база.

Изключение от общото правило правят кредитите, предоставени на финансови предприятия. Те възлизат на 4.373 млрд. лв. и на годишна база се увеличават с 40.3 на сто. През юли спрямо юни ускорението при тези заеми е от 1.3 процента.

Добрата новина в случая е, че лошите и преструктурирани кредити на банките намаляват както номинално, така и като дял. Общият обем на тези заеми намалява до 5.13 млрд. лв., което е с 2.3% под нивото от предишния месец и се равнява на дял от 8.69% от общия обем кредитите в страната. Този спад се забелязва за втори пореден месец, след като през април и май лошите кредити отчетоха лек ръст.

От банковата асоциация подчертават, че България има висока степен на покритие на брутните необслужвани кредити, в сравнение със средното ниво за страните от ЕС. Например - към края на второто тримесечие на 2020 г., степента на покритие на брутните необслужвани кредити и аванси в българската банкова система е на ниво от 58.7% (при 59.2% в края на първото тримесечие). За сравнение, степента на покритие за европейските банки,  по данни на ЕЦБ за първото тримесечие на 2020 г., е 44.15 процента.

В момента обаче действа т.нар. кредитен мораториум, по силата на който немалко граждани и фирми успяха да отложат част от вноските си по кредити. Към 30 юни разсрочените кредити са в размер над 8 млрд. лева. Не е изключено обаче след края на мораториума част от тези кредити да не могат да бъдат обслужвани редовно, което да доведе до ново преструктуриране. А това може сериозно да промени сегашната картина в отчетите към БНБ.

При депозитите се запазва статуквото, т.е. белите пари за черни дни остават в трезорите. В края на юли 2020 г. депозитите на неправителствения сектор са 87.840 млрд. лв., като годишното им увеличение е 8.4 на сто. Бизнес влоговете са 26.563 млрд. лв. и спрямо същия период на 2019 г. се увеличават с 10%. Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 8.9% на годишна база, достигайки 3.810 млрд. лева. Депозитите на домакинства пък са 57.466 млрд. лв. в края на юли 2020 година. Те се увеличават със 7.7% спрямо същия месец на 2019 г. (7.8% годишен ръст през юни 2020 година).

Обяснимо е, че неизвестността и страхът карат хората да спестяват повече. Което пък само доказва тезата на някой икономисти, че потребителите няма да хукнат да спасяват свиващата се икономика с наличните си спестявания. За това трябва да мисли правителството, чиято отговорност е създаването на адекватна бизнессреда в страната, а не селективна подкрепа за един или друг сектор и създаване на държавна конкуренция на съществуващия бизнес. Още повече, че вече е ясно как ще приключи прекомерното изхвърляне в туристическия сектор и данъчната подкрепа за ресторантьорите.

Факт е обаче, че въпросът: колко дълго домакинствата ще отлагат разходите си, тревожи централните банкери в Европа. Увеличението на спестяванията ясно показва нежеланието на потребителите да харчат, което донякъде ще възпрепятства възможностите за икономическо възстановяване. Тези опасения се потвърждават и от прогнозите на Европейската комисия, че депозитите ще продължат да растат през цялата 2020 година.

У нас финансистите изчисляват сериозен спад в крайното потребление. Данните за бюджета и паричната статистика например показват, че през второто тримесечие има спад на постъплението от ДДС от 6% до 14 %, както и спад на постъпленията от акциз, който стига до 20%. Не е изключено дори реалната стойност на спада в крайното потребление да бъде в диапазона между 9% до 11 на сто.

Facebook logo
Бъдете с нас и във