Банкеръ Weekly

личен състав

Телекомите крадат банкови служители

S 250 c496d0bd 78e2 4635 88c6 76e726ac53e3

Модна тенденция е през последните години специалисти от различни области да се преквалифицират и преориентират към сферата на "информационните технологии". По данни на Minds Technologies* сред най-често желаещите да променят кариерата си са банковите служители. 

"От шест месеца до една година отнема подготовката на кадър за влизане в IT-сектора, като съветът е желаещите да се обучават поне година и да инвестират в себе си, за да могат да заемат добри позиции. Това коментира Петър Данчев, управител на Minds Technologies. Въпреки това желаещите не са малко.

Телекомите са сериозна конкуренция и привличат много от кадрите, нужни на банките, потвърди пред "БАНКЕРЪ"  Детелина Смилкова, председател на УС на Българската асоциация за управление на хора (БАУХ) и вицепрезидент на Висшето училище за застраховане и финанси, чийто ректор е Григорий Вазов.

За банките остава "втората цедка", коментират и други изследователи на човешките ресурси.

С какво банките изостават в привлекателността пред мобилните оператори?

Според Смилкова, която се позовава на наскоро приключило изследване на Българската асоциация за управление на хора, банките отдавна вече са зарязали кариерните пътеки и постъпващите млади кадри нямат никаква представа какво ще стане с тях след две-три години. При телекомите - обратно, кариерният хоризонт е доста по-дълъг, младите имат яснота за бъдещето си. Според Смилкова банките продължават да почиват на стари лаври, като не инвестират в работодателската марка. Много от тях са силно критикувани  по интернет форумите за условията на труд и психоклимата. Телекомите не само че предлагат прекрасни условия за работа в екип, но и разнообразие и динамика, което съответства на манталитета на младия човек.

Според Смилкова "изтичането на мозъци" от банките към IT сектора е свързано и със страховете от съкращения при банковата консолидация. Младите бягат при телекомите и защото все повече IT услуги навлизат на банковия пазар, а това свива търсенето на кадри.

IТ фирмите пък обратно - полагат огромни грижи на фаза "подготовка на кадри" - те имат академии, университети, оборудват учебни зали и лаборатории, заявяват адекватни съвременни програми за обучение, изпращат лектори. Банкерите са твърде статични, те рядко се замислят, че след фундаменталното образование следва продължаващо обучение, което трае цял живот. Единствено ПИБ се отличавала от масата с грижата си за кадрите, коментира Смилкова.

Рязко влошаване на качеството на кадрите отчитат експертите от 2012 г. до днес, показва изследването на БАУХ. Шестдесет и три процента от участниците в проучването сред финансисти оценяват като много добро качеството на кадрите през 2012 г. спрямо само 5% през 2016-а.

Проучванията са показали, че около 67% от бъдещите банкери, или двама от трима, нямат реална представа за професията, която са си избрали, а около 60% нямат необходимата подготовка за заеманото от тях място.

Според бъдещите банкери, участвали в анкетата на БАУХ, на банките не им достига креативна и динамична работа, приятелска работна атмосфера, сигурна заетост, иновативност, гъвкаво работно време, показва изследването.

Проучване на "БАНКЕРЪ" сред банките показва, че основната примамка - заплатите, вече не е сред определящите фактори за банкерска кариера. Месечните възнаграждения след фалита на КТБ през лятото на 2014-а са останали непокътнати вече трета година.

Ето какво споделя кандидат за банков служител: "Позицията, за която кандидатствах, бе "касиер". Интервюто протече добре, но след като бяха изредени всичките изисквания на банката, за да ме наеме на работа, се стигна до много важния въпрос за заплащането. Попитаха ме: "За колко бих работила?" Отговорът ми беше: "800 чисто". Изгледаха ме доста странно. Сякаш поисках 1500 лева. Казаха, че за съжаление не могат да ми предложат такава сума, съответно за колко по-малко бих работила. Казах 700... пак ми бе отправен поглед, сякаш съм много нагла. Канят за интервю хора с бакалавър "Финанси", магистър по "Счетоводство" и три езика на доста добро ниво и им предлагат да работят за 600 лв., а може би и по-малко. Дори човек със средно образование и без никакви езици не би се хванал."

Бивш банков служител казва пред "БАНКЕРЪ": "Абсолютно всеки служител има поставени цели и от изпълнението им зависи месечното възнаграждение." Напълно нормално е всеки служител да има поставени цели, по-важното е дали ги изпълнява.

Проверихме в няколко банки как стои въпросът с основното възнаграждение и бонусите или премиалните. Оказа се, че като цяло младите служители трудно надхвърлят 1000 лв. месечно, като около 200-300 лв. в общото им възнаграждение е бонусът. Някои претендират, че колкото и да са активни, ограничението "бонус до 50% от заплатата" ги ощетява  и прави инициативността им излишна.

Ето го и хита:

 "Имах една приятелка, която започна като всички. Сега кара лъскава кола и живее в луксозен апартамент... В банката се запознала с един млад прокурор...“ Без думи!

За задържания ръст в заплатите обективна роля играе и силната феминизация на банковия сектор. Изследвания показват, че жените са по-образовани, но получават по-малко. По скала от 1 до 100, където 100 означава пълно равенство, общият показател за ЕС по данни от 2012 г. е 52.9, което е напредък от само 1.6 точки спрямо 2005 година. Като цяло България е сред последните страни в класацията с резултат от 38.5, като след нас остават Гърция с показател 38.3, Словакия - с 36.5, и Румъния - с 33.7, според публикуваните данни в сайта на Европейския парламент.

Индексът за равенството на половете е сформиран чрез оценяване на постигнатото в шест области - работа, заплащане, обучение, време, власт и здраве. С настоящия темп на напредък ще са необходими още 70 години, за да се постигне равенство в заплащането на мъжете и жените, показват оценки на Европейската комисия.

Средностатистически жените са по-добре образовани, но имат по-ниски доходи от мъжете, като разликата в заплащането между половете е изчислена на 16.1% през 2014 година.

Казаното по-горе обяснява донякъде текучеството - както шетането между банките, така и напускането на системата като цяло. Основната причина, която изпъква обаче, е работата с много отговорности, срещу която стои заплащане под очакваното. "Заплатата на банков служител в клон вече е до около 700 лв., а на кредитен инспектор трудно може да надхвърли 900 лв.", споделиха служители, които искат да останат неназовани. Така че завистта към добрия статус на банковия служител може да остане в миналото.

Борбата за кадри ще се превърне във важен фактор за развитието на банковия пазар. Това каза на конференция още преди кризата от 2009-а Антъни Хасиотис, тогава главен изпълнителен директор и член на съвета на директорите на Пощенска банка. Според данните, представени от него, между 25 и 55% от служителите в сектора са мотивирани и знаят какво точно се изисква и очаква от тях. Гъркът беше категоричен, че задържането на ключови служители - и особено на мениджъри, трябва да е основен приоритет за компаниите от банковия сектор в България.

Явно никой не го е чул.

През миналата 2016-а обаче превърналата се в легенда с високите възнаграждения сфера “Финансови и застрахователни дейности” достига едва трето място по средна заплата, показва статистиката на Националния статистически институт.

Най-скъпоплатеният сектор е "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения", който е лидер с 2446 лв., следван от “Производство и реализация на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива" - 1867 лева. Следва банково-финансовият сектор със средна заплата за четвъртото тримесечие на 2016-а, плюс премиалните 1805 лева.

Националната статистика е красноречива - предкризисната 2008-а е последната "сита" година за банкерите. Тогава за последен път секторът е бил първи по възнаграждения в страната със средна заплата от 1341 лева. Деятелите в енергийния сектор са вземали средно 1270 лв., мобилните са били с 1220 лв., а добивниците - с 893 лева. Средната заплата за страната през тази преломна година  е била 590 лева.

"Вече в клоновете няма дори и касиерка без висше образование, това преди пет-шест години не беше така. Идваха хора с икономически техникум или реални гимназии, изкарваха месечен курс за обучение и постъпваха на работа. Не може, съгласете се, да учиш пет години, за да се мърляш цял ден с миризливи банкноти." Това казва касиерка в банков офис, на която "отдавна й е писнало".

 

 

Средна работна заплата по отрасли по тримесечия на 2016 г.

Отрасъл  Първо трим.    Четвърто трим.        Четвърто + премии

Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения  2125 2248 2446

Разпределение на ел. и топлинна енергия и на газообразни горива  1602         1757 1867

Финансова и застрахователна дейност**         1639 1699 1805

 

Заетост - феминизация 2016 г.

 

Отрасъл  Общо        Мъже       Жени Разлика

Финансова и застрахователна дейност         62300        18400        43900        2.5 пъти

Операции с недвижими имоти                 11600        4000          7600          2 пъти

Образование  185600      32600        153000      5 пъти

 

Движение на наетите лица - 2015 г.

 

Икономически дейности              Наети             Напуснали

Финансови и застрахователни дейности   14948      13995

Далекосъобщения                               30065             23801

Преработваща промишленост              203010            191066

 

* Агенция за подбор и набиране на персонал и консултации при аутсорсинг проекти.

**Статистика само за банковата сфера липсва. НСИ предлага данни за финансовия и застрахователния сектор като цяло, което води до изкривявания най-вече заради динамичното развитие на фирмите за бързи кредити.

 

Източник и на трите таблици: НСИ

 

 

 

Каре

Снимка на Виолина Маринова

Младите искат по-интересна и лека работа

Виолина Маринова, председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор на "Банка ДСК"

 

Г-жо Маринова, изследователи доказват, че средата за развитие на кадрите в банките не е добра и затова те бягат. Споделяте ли това?

- Да, но това е проблем не само на банките.

Да, но в телекомите е доста по-динамично и те изпомпват кадри от банките.

- Веднага ще Ви кажа защо. Те правят кол центрове, предлагайки една сравнително лека работа с нелошо заплащане. Младите хора се лъжат и отиват.

Как се отразява това на текучеството в банките?

- Не бих казала, че има по-голямо текучество от обичайното през годините, и то не е голямо. Процентът на напусналите нашата банка например за миналата година е под 10, което е нормално. В това число са и пенсионираните служители. Когато напускат, аз анкетирам всеки поотделно, за да разбера причините. Няма такива, които посочват, че са недоволни от възнаграждението. Пишат, че искат нещо по-интересно и леко, а не толкова натоварващо и отговорно. Предпочита се работата по телефона, а не директната работа с клиенти, както е при нас. Казано на жаргон, търси се „лека и доходна“...

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във