Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Технологиите ще променят банковия модел

Петър Андронов, председател на УС на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на "СИБАНК" пред участниците в конференцията „Дигиталното банкиране – бъдещето днес“, организирана от в. „БАНКЕРЪ“ на 9 ноември 2016 година

Темата за дигитализацията е неконвенционална. За нея се говори навсякъде по света.  Мислех си преди няколко дни дали дигиталните способи за комуникация в стандартните банкови услуги, които навлизат много бързо, ще намалят популацията на банкерите и банковите служители. Очевидно това става. И без никакви колебания моделът на банковото дело върви към коренна промяна. Ако нямаме идея за това, което се случва, може да се окаже, че ние сме банкери от миналото. Тоест, че вече не сме банкери и някой друг извършва банковото дело. Моделът, който сме свикнали да прилагаме от десетилетия, е напът да изчезне. Така че без съмнение на всички  е ясно, че темата е и екзистенциална.

Бил Гейтс и други визионери искаха ООН да въведе конвенция за ограничаване на изкуствения интелект в човешката дейност, защото той очевидно е опасен, ако не се контролира. Имаше и текст за ограничаване на изкуствения интелект в банковото дело, но това няма как да стане. Възможно е съвсем скоро изкуственият интелект да дава консултации, да имаме един виртуален образ, който да говори, който да бъде красив и като натиснеш едно копче, да отговаря на всички въпроси. Това не е толкова далеч в бъдещето.

Виждате какво се случва и по повод ниските лихви. Това води до колосално ускорение на реформите в банковия сектор, нуждаещ се отчаяно от ефективност. Погледнете "Дойче Банк", която съкрати 9000 души преди една година, тази година също съкрати 9000 души. Погледнете ING - огромни съкращения.  Банките масово съкращават персонала си. Клоновата мрежа на банките в една държава от ЕС като Холандия намаля наполовина за 7-8 години и този процес се ускорява. Броят на служителите спада непрекъснато и се очертава банково дело, в което има един колосален мозъчен център и все по-малко хора в отделните обичайни точки на присъствие, които познаваме.

Другото нещо, което със сигурност трябва да имаме предвид, са небанковите посредници. Те не са винаги финансови - това са телекоми, представителите на други финансови технологии, всякакви високоразвити технологични компании - "Гугъл", "Фейсбук". Всеки от тях малко по малко се опитва да внася банкови услуги. Наричам ги небанкови посредници, защото те имат едно голямо предимство пред банките - те са нерегулирани. Тяхната услуга минава по най-ниските тарифи, тя сама по себе си има ниска себестойност. На първо време тези услуги представляват чудовищна опасност за банковото посредничество, което е претоварено с регулации.

Без съмнение животът или по-голямата част от времето на все повече българи преминава пред компютъра. Научили сме се да правим много неща чрез компютър - поръчваме си пица, да си намираме приятели, да харчим пари, да печелим пари, изобщо да живеем. Дано не се научим всичко да правим чрез компютъра и нещо от живота ни да остане извън него. Няма как обаче това да са банковите услуги. 

Нашите бъдещи клиенти, всъщност бъдещите потребители, които вече са настоящи в немалка степен,  искат да ползват банкови услуги по този нов начин. Тях не ги интересува дали около тях има банков клон, или той е на 5 километра или на 2 километра. Както и дали има добри специалисти в клона, дали са симпатични, дали им предлагат кафе или нещо друго. Тях ги интересува с две кликвания да си вземат каквото им трябва.  

Времената, в които живеем, са натоварени и с политически утежнения. Виждате как една след друга европейските директиви въвеждат правила, с които отменят банковите такси, налагат ограничения, които ние няма как да избегнем, принуждават ни да редуцираме приходите си по всякакъв начин. Популизмът, който вече стигна върха си и очевидно няма да прости на никого, който е свикнал да не реформира работата си. И ние нямаме никакъв избор, освен да гледаме напред и да търсим способ, с който да се справим с всички тези предизвикателства. Очевидно дигитализацията е най-лесното решение да се справим с всички тези предизвикателства.

С две неща трябва да внимаваме. Не трябва да подценяваме технологичната революция, защото тя променя живота ни. Но трябва да внимаваме и да не я надценим. За дигитализация на банковото дело се говори отдавна. Според прогнозите от 1995 г. още през 2005-а банковите клонове трябваше да са изчезнали. Тях обаче все още ги има. Което означава, че промяната се случва, но тя не е шокова. Просто защото много хора не могат да я приемат. Те ще продължават да си харесват клона - с кафето, с любезния служител. Моето поколение продължава да има симпатии към този тип банкиране.

Комбинацията от дигитално и класическо банкиране със сигурност ще бъде тема и на бъдещи дискусии. Всеки специалист в банките ще извади статистиката си и ще потвърди, че мобилната му платформа е утроила броя на клиентите. Данните за фирмените плащания ще покажат, че ползването на дигитални платформи ги е увеличило със 100 процента. И въпреки това устремно развитие традиционното банкиране не изчезва. Ето защо това е темата. И банковата общност трябва да намери отговори на всички свързани с нея въпроси. Питат ме всеки ден докога ще растат таксите. Трябва да намерим решение, така че да не растат таксите, а да намаляват нашите разходи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във