Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Таксата за складиране на милиони се удвои

Вече всички банки таксуват с отрицателни проценти големите фирмените влогове

Депозирането на 3 млн. лв. в банка у нас вече струва 30 хил. лв. на година. При отделните банки таксите варират според лимитите на паричните средства, оставени „на склад”. Но тук ще стане дума за реално проучване на журналист от в.„БАНКЕРЪ” .

 

Максималната „наказателна” такса за богатите 

в някои банки вече е 1%, показа изследването. Коронавирусът, който занули много от инвестиционните алтернативи, стресна банкерите, че към тях ще потекат пълноводни потоци от пари. Затова мнозина от тях от края на март до началото на юни вдигнаха таксите си за този вид услуга, а някой почти ги удвоиха.

В Райфайзенбанк  например удръжката е формулирана като комисионна „наличност”. За средствата над 2 млн. лв. по сметката тя вече е 0.70% на годишна база, а за превишението над 10 млн. лв. – 1 процент.

Месечната такса в Банка ДСК беше 0.60% на годишна база за суми над 1 млн. лева. Според последната редакция на тарифата й за всеки ден, в който общото дневно салдо надвишава 1 млн. левова равностойност, се дължи 1% върху цялото салдо на годишна база.

Първопроходчик беше УниКредит Булбанк, която още преди година започна да събира  "такса" от 0.60% годишно върху влоговете на юридическите лица за суми превишаващи над 3 млн. лева. С последната актуализация на тарифата си банката вдигна утежнението на 0.70 на сто.

Таксата за съхранение на парични средства в ОББ беше 0.50% годишно за сумите над 2 млн. лева. От 1 юни тази година обаче трезорът промени условията - за над 3 млн. лв. таксата става 0.70 процента на годишна база.

Една от най-големите банки у нас - Пощенска, последна въведе такса за милионните влогове на фирмите – нейни депозанти. Това е станало с актуализацията на тарифата й от 22 май т.г. Банката облага с 0.50% на годишна база сумите над 5 млн. лв. или равностойността им в евро.

Така вече всички големи банки у нас облагат големите пари на депозит при тях.

Кое наложи това допълнително

бреме върху „сухата пара” на фирмите?

Банкери обясняват практиката  си да товарят с такси милионните влогове с решението на Българската народна банка (БНБ), което обаче реално е резултат от политиката на Европейската централна банка и случващото се на международните пазари. От началото на 2016 г. БНБ събира отрицателна лихва върху свръхрезервите на банките, която първоначално беше -0.4%. През октомври 2017 г. обаче процентът беше променен на -0.6%, последван от ново увеличение - до -0.7 процента.

Подобни такси се събират и по сметките на правителството в БНБ, включително и на Сребърния пенсионен фонд, който е депозиран при около - 0.20% годишно.

Между  5 млрд. лв. и 10 млрд. лв.

"горещи" пари на българските банки спят кротко в БНБ 

при негативна лихва. Един вид банките биват наказвани, че държат средствата си там, защото те плащат на Централната банка лихвен процент от 0.7 на сто. Това са голяма част от депозитите на фирмите и населението, които пък е можело да се предоставят като кредити. С тях не са закупени никакви активи, а 

БНБ се е превърнала в спасителния остров

"Докато този ресурс не се изконсумира, банките ще бъдат в силна конкуренция за привличане на клиенти и това ще задържа лихвите ниски“, казаха специално за "БАНКЕРЪ" водещи банкери.

Става дума не за задължителните минимални резерви (ЗМР), които банките по закон държат в БНБ и размерът им се изчисляват като 10% от привлечените средства от граждани и фирми. През годините бяха въвеждани различни лимити – през 2007 г. бяха увеличени от 8 на 12%, а от 2008 г. са 10 процента.  По тези пари банките не получават лихва, но и не плащат такава.

Иде реч за "излишната" ликвидност, която е над задължителните минимални резерви и се формира от превеса на депозитите над кредитите. За нея банките не могат да намерят подходящи активи или по-точно проекти на кредитополучатели, за да инвестират. Тези "остатъци" банките държат по сметките си в БНБ и върху тези свръхрезерви на банките БНБ събира такса. "Това са същите сметки, в които банките "складират" и минималните си резерви", обясниха търговски банкери.

В резултат се стига до 

парадоксалната ситуация

при която БНБ започна да печели от доходността по пасивите си (тоест от отрицателни лихви върху свръхрезервите и сметките) вместо от активите си (например, инвестиции в чуждестранни ценни книжа). За пример може да се даде статистиката на БНБ, според която през 2018 г. централната банка е загубила 60 млн. лв. от инвестиции в ДЦК, но пък е спечелила 18 млн. евро от отрицателни лихви.

Повечето от големите банки още тогава реагираха на новата такса на БНБ като въведоха солената удръжка за големите депозити на фирмите, възлизаща на 0.60%. Въпросната "такса за съхранение на парични средства" играе ролята на отрицателна лихва, каквато не може да има по закон.

Първоначално, след въвеждането на „наказателната” такса, милионерите започнаха да търсят други места, където да си държат парите - да купуват имоти, дялове от взаимни фондове, акции и всякакви други алтернативни инструменти за спестяване. Някои от тях си пълнят партидите в допълнителни доброволни пенсионни фондове, защото те в момента дават доходност от порядъка на 3-6 процента. Още повече, че до 10% от годишния доход е необлагаем, ако е инвестиран в пенсионно осигуряване, и още 10% при животозастраховане. Очакванията са милионерите-спестители да обърнат тренда поради по-голямата доходност на алтернативните инструменти, съчетана с данъчни стимули.

Въпреки всичко и напук на световната пандемия от „Китайската кашлица”, обемът на "неканената" ликвидност в банките продължава да расте.

 


942-а са българските милионери


Милионерите с депозити от над 1 млн. лв. са 942-ма. Техният брой е намалял с 87 в сравнение с предходното тримесечие, но остава с 18 повече от март миналата година. Общата сума в тези сметки е спаднала от 2.5 млрд. лв. на 2.35 млрд. лева, сума надхвърляща всички пари идващи от българите в чужбина към техните роднини у нас (1.1 млрд. евро през 2018 година)

От друга страна обаче нарастват влоговете, които са между 500 хил. лв. и 1 млн. лева. За година те са се увеличили със 165 до 1805. В тази група депозити в банките спят 1.23 млрд. лева. 

Според някои наблюдатели "наказателната" такса на банките за милионните влогове е принудила собствениците и мениджърите на фирмите с голяма "суха пара" да разпределят средствата си  между няколко трезора, за да избегнат натоварването.

Facebook logo
Бъдете с нас и във