Банкеръ Weekly

Досиетата "Х"

Тайни и загадки в Банката за развитие

Странни вътрешни развития вървят в Българската банка за развитие. А тя като единствена държавна кредитна институция по принцип е обречена на прозрачност. Въпреки че "БАНКЕРЪ" настойчиво се опитва да огледа "кухнята" на трезора, ръководството му дори от кумова срама не обелва нито дума. Ориентираме се по информация от редови служители на банката - бивши и настоящи, докато т. нар. мениджъри категорично отказват да отговарят на въпросите ни.


В последната седмица на старото правителство до нас достигна информация, че панически се готви конкурс за строител, за да може да бъде избран, както казва народът, предначертан.


Известно от световната, а и от нашата практика е, че най-добре корупцията вирее в строителството. От тази гледна точка ние искахме да предпазим ръководството на ББР от сключването на договор за ремонт на сградата на банката в центъра на София - на пл. "Васил Левски" 1, търсейки предварително повече яснота по темата.


Банката обаче е провела конкурса и са били отворени офертите на трима кандидати, коментират служители в нея. Попитахме ръководството какви са резултатите. От там лаконично потвърдиха информацията ни, пазейки се от всякаква конкретика. Единственото, което казаха, беше, че покани за участие са изпратени до 12 фирми.


Доколкото сме запознати, договор с изпълнител на строително-монтажните работи засега не е сключен. А изборът му се забави вече три години. Ако в момента спешно се пробута такъв договор, решението би било съмнително. Това е така от гледна точка на очакванията, че кадровите промени по ветровитите върхове на ББР ще продължат при следващото правителство.


Според непотвърдени данни изборът е паднал върху голям холдинг, който има важна роля в изграждането на "Южен поток". Името на фирмата пазим в тайна, защото нямаме официално потвърждение от ББР.


Друга голяма далавера, която се коментира от персонала на банката, е тази с автопарка. Преди няма и две години ръководството на банката, водено от Асен Ягодин, освежава автопарка със седем нови коли. Това са елегантни класни возила като "Фолксваген" "Джета" и "Пасат", както и едно "Ауди" А6. Това са лизингови коли, на които периодът им тече и имат още години, докато бъдат изплатени. Още при кабинета "Орешарски" се заговори, че ръководството на ББР има намерението да се сдобие с нови коли на стойност 380 000 лева. От банката отказаха да коментират и този въпрос.


Опитахме се да намерим някаква следа за обществени поръчки на банката за строежа на сградата и за колите, но такава не открихме.


Както вече писахме, голяма кадрова чистка е връхлетяла държавната Българска банка за развитие (ББР) след евровота на 25 май. Тогава за броени дни бяха освободени 12 служители на трезора. Обезглавяването вече е приключило, казват служителите, но смут и страх цари не само сред уволнените, но и сред колегите им, които все още крепят столовете в банката. "БАНКЕРЪ" разкри, че основанието за повечето секири било в текст от Кодекса на труда, който преразказано гласял, че до девет месеца от идването на ново ръководство (съвет на директорите или управителен съвет) то може да се раздели с управленските кадри на по-ниското от тях ниво. Става дума за освобождаване по чл.328, ал.2 от Кодекса на труда, който позволява в деветмесечен срок след встъпването си в длъжност на мениджърите да си изберат екипа, с който да работят. В последните дни от правителството на Орешарски сегашните изпълнителни директори на банката са на прага на деветмесечния си стаж в ББР и това бил последният срок да направят каквото са намислили - те и техните политически господари.


Междувременно, както "БАНКЕРЪ" вече писа в предишния си брой, беше сменен и надзорният съвет на ББР. В новия борд влязоха икономистът Николай Неновски, началникът на политическия кабинет на финансовия министър Петър Чобанов - Деница Кирова , и изпълнителният директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Емил Караниколов. Новият състав бе посочен от Министерството на финансите, което е принципал на банката. Дотогава в надзора бяха Дияна Драгнева-Иванова, Румен Порожанов и Стефан Белчев.


По мненията на наблюдатели Българската банка за развитие (ББР) все така остава държавна кредитна институция, която изневерява на смисъла на съществуването си - проводник на държавната политика при финансирането на малкия и средния бизнес - гръбнака на всяка икономика. Всеки нов ресорен за банката министър го изтъква. За последен път дума обели Даниела Бобева в ролята си на вицепремиер. "Сред приоритетите в стратегията за малки и средни предприятия, одобрена от правителството наскоро, е гарантиране на достъп до финансов ресурс за малките фирми. Концепцията за трансформиране на Българската банка за развитие включва разработване на специфични продукти за МСП, за предекспортно финансиране и за финансиране на предприятия в тежко финансово-икономическо състояние. Ще се финансират малки фирми, които не могат да получат финансиране от банките, тъй като нямат добра кредитна история." Това оповести тържествено Бобева.


Проверка на "БАНКЕРЪ" обаче показа, че преди три години съотношението между кредитите за дребен бизнес и такива за едър е било 60 към 40%, забележете, в полза на едрите предприемачи. Според последни данни съотношението е 55 към 40 пак в полза на големите фирми.


Всички ръководства на банката обаче са обяснявали, че понятията "малък и среден бизнес" и "едър бизнес" в България са неясни и всяка банка си имала собствена оценъчна система за това. В ББР били опростили системата и всеки заем до 4 млн. лв. се приемал за финансиране на малки и средни предприятия, а над тази сума - за едър бизнес. Ако се приеме класификацията на ЕС - фирми с годишен оборот до 40 млн. евро да са средни и дребни, то 95% от българските предприятия са в сферата на малкия и средния бизнес.


Последно името на ББР нашумя след едно обвинение, отправено от хора от Реформаторския блок. В края на юли Трайчо Трайков, бивш министър на икономиката, енергетиката и туризма в кабинета "Борисов", разкри, че правителството (на Орешарски) се готви през ББР и БАЕЗ да направи участието на страната в "Южен поток" финансово необратимо чрез гаранция за 100 млн. евро за започване на строителството, независимо че то може да не се случи. Ако трябва после да се спре, забави, промени проектът, тези 100 млн. трябва да се платят от българските данъкоплатци, обясни още Трайков.


Орешарски отказа да каже известно ли му е за издаването на гаранция от Българската банка за развитие (ББР) и Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ) за "Южен поток", отпусната ли е вече тази гаранция и... си отиде.


"БАНКЕРЪ" зададе директно въпроса на ръководството на ББР. От там заявиха, че няма издадена банкова гаранция на такава сума. Това би било невъзможно, защото би поставило под въпрос почти една трета от капитала на банката. За такова решение би трябвало не само решение на мениджърите на трезора и одобрение на надзора й, но и правителствено решение, защо не и парламентарно, казаха още от ББР. В противен случай би била изложена на риск финансовата стабилност на институцията.


Тази категоричност ни се стори убедителна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във