Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Свръхдефицит. Неприятно, но не и страшно

Временната бюджетна комисия прие актуализация на бюджета, която залага дефицит от 3.7% при допустим 3%, както и нов дълг от 4.5 млрд. лева. Грози ни европроцедура за свръхдефицит.

Министърът на финансите Владислав Горанов представи на бюджетната комисия актуализацията и тя я прие.

След четиричасово обсъждане, на фаталния 13-и ноември, временната бюджетна комисия одобри предлаганата от правителство актуализация на държавния бюджет за тази година. От 19 члена против нямаше, петима се въздържаха.

Законопроектът предвижда увеличение на бюджетния дефицит до 3.7% от БВП или 2.992 млрд. лв. В тази сума са включени предвиденият и непредвиденият дефицит (2.4 млрд. лв.), допълнителните разходи за първостепенните и второстепенните разпоредители с бюджетни средства (278.9 млн. лв.), дефицитът в Националния фонд (около 200 млн.), както и допълнителните 100 млн. лв. за НЗОК. 

Въпреки че с близо 51 млн. лева по-малко разходи ще бъдат направени спрямо предложенията на служебния кабинет, новите управляващи планират да увеличат харчовете с близо 280 млн. лева. Става дума за допълнителните разходи за първостепенните и второстепенните разпоредители с бюджетни средства. В същото време очакваното неизпълнение на приходите е над 1 млрд. лева.

Той даде конкретни числа, които илюстрират изкуствено надутите приходи в бюджета на правителството на Орешарски, за да могат да се направят "популистки разходи". Очаква се неизпълнените на приходите да достигне 1.062 млрд. лв., приблизително 1,3% от прогнозния БВП, каза още Горанов. Най-голямо влияние има неизпълнението на ДДС - 670 млн. лв., а от него най-голямата стойност се дължи на неизпълнението на ДДС от внос.

Преди около месец шефът на митниците Ваньо Танов каза за "БАНКЕРЪ", че става въпрос предимно за неплащане на ДДС при вноса на горива, защото електронната система за следене на горивата е била "бъгната" по време на министерстването на Петър Чобанов. 

"По отношение на акцизите очакваното неизпълнение за 2014 г. е с около 318 млн. лева. От корпоративните данъци на годишна база се очаква около 79 млн. лв. по-малко спрямо заложения в края на 2013 г. ръст на този данък, поясни министърът.
Приходите бяха планирани с огромно напрежение, подчерта Горанов. Още в края на 2013 г. предупреждавахме, че приходната част се планира много оптимистично, без да се съобразяват тенденциите и възможностите на икономиката, коментира той.

В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет се посочва, че най-сериозен е проблемът с недостига на финансиране на поети ангажименти в Министерство на вътрешните работи. Необходимият допълнителен ресурс за издръжка на системата на МВР за 2014 г. е в размер 125.7 млн. лева, от които 110 млн. лева за разходи за персонал и 15.7 млн. лева за издръжка на системата на МВР за 2014 година. Оптимизирането и преструктурирането на разходите на МВР може да се осъществи единствено чрез структурирани реформи в министерството, което не може да се случи в краткосрочен план да края на годината.

Недостиг се очертава и при финансирането на социалните плащания по бюджета на Министерството на труда и социалната политика в размер на 50 млн. лв.

Министерството на здравеопазването изпитва трудности за обезпечаването на необходимото финансиране на психиатричната помощ, хемодиализата, лечението на болни от ХИВ/СПИН, финансирането на спешната помощ, както и за финансово подпомагане на лечебни заведения за болнична помощ в отдалечени и труднодостъпни райони, в които липсата на здравни звена представлява сериозен риск за населението. Необходимите средства за тази цел са в размер 24.2 млн. лева.

По бюджета на Министерството на регионалното развитие има недостиг в размер на 16.4 млн. лева.

По бюджета на МЗХ също се очертава недостиг в размер на 16.4 млн. лева за разплащане на сключени договори.

По бюджета на Министерство на правосъдието се очертава недостиг на средства в размер 5 млн. лева.

Отнемането на лиценза на КТБ промени предназначението на допълнителния таван на дълга от 4.5 млрд. лв. В предпоследния вариант бяха предвидени 2.9 млрд. лв. за ликвидна подкрепа, но понеже КТБ вече няма да се спасява,  2 млрд. лв. ще отидат за покриване на недостига във Фонда за гарантиране на влоговете. Решено бе държавата да вземе борч, а не ФГВБ, сметките показали, че този вариант е по-икономичен. С други 900 млн. лв. ще се плати настъпващият на 30 ноември падеж на дълга, с който през юни беше подкрепена ПИБ. Друга промяна, която беше гласувана е да се включи и външния дългов пазар като източник на средства, а не както беше преди да се разчита само на вътрешния пазар.

Нямаме никаква вина за грешно съставения бюджет за 2014 г., но не искаме да прехвърляме неблагополучията от него в следващата година. Няма как дефицитът да е по-малък", категоричен бе Владислав Горанов след извънредното заседание на Министерския съвет във вторник, 11 ноември.

Депутатът от ДПС Петър Чобанов му отговори след два дни на бюджетна комисия. Той посочи, че през юли, когато беше финансов министър в кабинета "Орешарски", е поел своята експертна отговорност с предложената тогава актуализация на бюджета, която така и не е била приета. Той обаче не можел  да поеме отговорност за това, което е правил служебният кабинет. Правителството на Георги Близнашки е извършило разходи за 1 млрд. лв., от които 700 млн. лв. са по спрените европейски програми.

Социалните партньори се засегнаха не на шега, че изпълнителната власт ги подмина като бърз влак. Горанов прати заместника си Кирил Ананиев да се срещне с шефа на БСП Божидар Данев и да го успокои.

„Ще обясним на нашите колеги в Брюксел от какво се е породил свръхдефицит и ще предприемем необходимите стъпки максимално бързо националните публични финанси да бъдат вкарани в рамката на 3%, което договорът за функциониране на ЕС изисква”, заяви Горанов. В друго свое изказване обаче той заяви, че най-оптимистичният сценарий за бюджет 2015 е за дефицит от 3 или дори под три процента.
Както е известно, всяка държава членка на Европейския съюз трябва да следи бюджетният й дефицит да не надвишава определена граница под заплаха от санкции.

Най-тежка към момента е ситуацията във Франция (при това от доста години насам), която няма да успее да намали големия си бюджетен дефицит до 2017 г., което е в пълно противоречие на обявения от Брюксел курс.Франция обеща на еврогрупата, че ще смъкне дефицита си под 3% следващата година, но стана ясно, че през 2015 г. той ще бъде цели 4.3 процента. За тази година се очаква да е на ниво 4.4% от БВП.

В края на юни ЕС прекрати процедурата за свръхдефицит срещу шест страни, чийто дефицит е паднал под прага от 3% от БВП. Става дума за Белгия, Австрия, Холандия и Словакия (и четирите членки на еврозоната), както и за Дания и Чехия, които не са част от нея.

Това решение намали броя на страните с процедура по свръхдефицит от 24 (преди три години) на 11 (днес). Сред 11-те са Франция, Ирландия, Полша, Португалия, Словения и Великобритания. Малта трябва да приведе дефицита си в съответствие с европейските бюджетни правила още тази година, а четири други държави имат срок до 2016 г., за да го направят. Това са Кипър, Гърция, Испания и Хърватия.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във