Банкеръ Weekly

Досиетата "FinCen":

Светът е корумпиран и се върти от мръсни пари

"Досиетата FinCen" - поредната депресираща история, която онагледява в колко корумпиран свят живеем, а България, макар и малка, е частица от него.

 

Накратко: въпросните досиета са от информационния масив на Мрежата за борба с финансовите измами към Министерството на финансите на САЩ. Пътят им минава през щатската медия Buzzfeed, която ги предава на Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ).

Става дума за масив от над 2000 доклада за съмнителни финансови транзакции и ролята на водещи европейски и световни банки, които са обслужвали олигарси, престъпници и терористи, въпреки опасността службите да започнат наказателно преследване срещу тях.

Общата стойност на транзакциите, за които е налична информация, е 2 трилиона долара, но изтеклите документи представляват

нищожна част от всички сигнали,

които постъпват в специализираното звено на американското финансово министерство.

Важно уточнение е, че това са само сигнали, които самите банки са подавали към FinCEN. И става дума единствено за операции в американски долари, което прави мащаба на потенциалните прегрешения много по-голям.

Репутацията на банките е силно засегната, защото логично изниква въпросът защо, след като са забелязали нередности, те са си затваряли очите и не са блокирали съмнителните парични трансфери.

В следващите месеци се очакват нови и нови разкрития от досиетата, а комбинацията от този скандал и работата в условията на глобална икономическа криза изправят банките пред нови предизвикателства.  

 „Приносът“ на  България засега е скромен

Страната ни присъства на в разследването на Международния консорциум на разследващите журналисти с транзакции, маркирани като съмнителни, на стойност над 62 млн. долара за периода 2000-2017 година. В изтеклите документи присъстват имената на три български банки - „Инвестбанк“, „Пиреос Банк България“ (от ноември 2019 г. част от "Юробанк България") и "Насърчителна банка" (през април 2008 г. тя бе преименувана на Българска банка за развитие).

Другата българска следа е оставена от печално известната "криптокралица" - Ружа Игнатова. От 2017 г. тя е в неизвестност, а от 2018 г. е обект на криминални разследвания. В САЩ тя и брат й са с повдигнати обвинения за ръководители на многомилиардна пирамидална схема за продажба на измамническата криптовалута OneCoin. Българската прокуратура също се ангажира по случая, но все още няма яснота за нейните действия.

България е спомената в над 90 доклада, а сайтът "Биволъ", който е част от Международния консорциум на разследващите журналисти, обещава в следващите дни и седмици да изплуват още имена, и то на приближени до сегашната власт. Засега българските институции се дистанцират от темата, но предвид нажежената политическа обстановка в страната, накрая може да се окажат забъркани във взривоопасен коктейл.

Проблемите с прането на пари

у нас не са от вчера. Преди няколко месеца Европейският съвет за пореден път издаде препоръка към България за ефективно разследване на прането на пари. Това е част и от ангажиментите ни за присъединяване към еврозоната, наред с неформалните критерии като реформа на съдебната система и борба с организираната престъпност.

В последните няколко години примерите, наподобяващи историята с досиетата "FinCen" у нас, са няколко. Най-пресният е от юни тази година, когато прокуратурата изнесе името на една от водещите банки с чуждестранен собственик, опериращи в България - УниКредит Булбанк, в сагата около хазартния бос Васил Божков. 

Елитният емигрант на два пъти публикува в социалните мрежи банкови извлечения от своята сметка. Те показват, че за няколко години Божков е изтеглил от сметката си 67 млн. лева.

Държавното обвинение твърдеше, че въпросната банка "не е уведомявала САД "Финансово разузнаване" при извършване на плащания на суми над 30 хил. лв., съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари". От кредитната институция обаче обявиха, че винаги са съдействали на службите, предоставяйки всички изисквани документи, справки и отчети.

Тази история на практика показа, че проблемът у нас идва не толкова от банките, а по-скоро от ефективността на институциите при разследването на прането на пари.

Друг очевиден проблем е, че Европа често отвръща погледа си, когато става дума за България, а в някои отделни случаи ЕС върши откровени безобразия. Например през 2019 г.  в доклада на Европейската комисия бе записано, че потенциални финансови престъпления не се разследват качествено. 

"Две трети от съмнителните трансакции, докладвани от финансовите институции в дирекция "Финансово разузнаване", включват местни политически фигури, но към тези случаи не се предприемат необходимите правораздавателни действия", обясниха тогава от Брюксел, което логично бе разтълкувано като звучен шамар срещу работата на българските служби.

Впоследствие обаче властите ни влязоха в диалог с Еврокомисията и се стигна дотам, че тя коригира доклада си, който зазвуча далеч по-оптимистично. В променения текст изразът "2/3" бе заменен с "определен брой", което пък бе последвано от констатацията: "по този начин се потвърждава напредъкът на българските институции по отношение на борбата с изпирането на пари".

Дори Германия не е цвете

Скандалът "FinCen" е показателен, че световни лидери като САЩ, Великобритания и Германия също веят бялото знаме пред престъпленията, свързани с прането на пари. Точно затова „гимнастиките“ на Европейската комисия с поправките на докладите вече не изглеждат никак изненадващи.

В разследването на Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) са цитирани банкови колоси като HSBC, Bank of New York Mellor и Deutsche Bank, които са и едни от най-големите кореспондентски банки в света, през които годишно минават милиони валутни трансфери.

Смайваща за обществото, но не и за експертите, е информацията на Buzzfeed, че само през Deutsche Bank са преминали съмнителни транзакции на стойност над 1.3 млрд. долара. Разследването показва, че всички системи за сигурност в банката са се провалили, коментират и германските медии.

Любопитно е дали при това положение може да се гледа на Берлин като на еталон за честност, прозрачност и неподкупност. Същото важи и за САЩ, и за Русия, чиито олигарси елегантно са заобикаляли западните санкции, ограничаващи финансовите им трансфери. 

Тъжният извод от скандала "FinCEN"

е, че парите не миришат - независимо дали те са от търговия с акции на Уолстрийт или идват като паричен трансфер от малка местна банка.

След Paradise Papers от 2017 г. и Panama Papers от 2016 г.,  FinCEN е поредният теч на данни, който ни показва, че просто светът е корумпиран и парите го управляват, независимо по какъв начин са придобити и дали се ползват за наркотрафик или тероризъм.

Facebook logo
Бъдете с нас и във