Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СВЕТОВНИТЕ ЛИДЕРИ ПОЖЕЛАХА ФИНАНСОВИЯ МИР И ГО ПОЛУЧИХА

След продължили повече от година половинчати мерки за справяне с най-тежката - от Великата депресия насам, финансова криза лидерите на най-развитите световни икономики договориха през изминалия уикенд общ фронт за борба със срива на кредитните пазари плюс допълнителни действия на всяко отделно правителство. Това се случи на редовния есенен форум на МВФ и на Световната банка във Вашингтон на 11 и 12 октомври, като двете международни кредитни институции също се ангажираха да помагат според силите и предназначението си. И за да не пропусне момента на лекото разведряване на обстановката и на първоначалния ентусиазъм на фондовите борси на фаталния 13 октомври, всяка страна започна да прилага на практика решенията.
Америка атакува в утрото на 14 октомври
преди да са отворили пазарите в Ню Йорк. Тогава президентът Джордж Буш произнесе прочувствено слово от Розовата градина на Белия дом и определи плана на щатската администрация да инвестира първите 250 млрд. от предвидените общо 700 млрд. щ. долара за спасяване на финансовия сектор на страната, който е изключително важен за стабилността й. Половината от тези пари отиват в девет големи щатски банки, а останалите - в по-дребни кредитни и спестовни институции.
Каре на подложка
КОИ БАНКИ ЩЕ ЛАПНАТ ПАРИТЕ
Първи, както си му е редът, се уредиха националните лидери - Ситигруп, Джей Пи Моргън Чейз, Бенк ъф Америка и Уелс Фарго, които, според запознати с кухнята лица ще получат по 25 млрд. щ. долара.
Моргън Стенли и Голдмън Сакс щели да вземат по 10 млрд. долара, а Стейт стрийт корп. и Бенк ъф Ню Йорк Мелън - по около 3 млрд. щ. долара всяка.
Предназначението на паричната инжекция е да се попълни капиталът на финансовите институции, опразнен от преоценки на активи, лоши заеми и растящи кредитни разходи. В замяна държавата получава преференциални акции, които всяка банка трябва да емитира и да фиксира годишен доход от 5%, който след пет години ще се увеличи на 9 процента. Правителството ще се сдобие и с варанти на стойност 15% от номинала на въпросните преференциални акции от датата на издаването им.
Примерно, ако държавата направи 10 млрд. щ. долара инвестиция в дадена кредитна институция, ще получи варанти за 1.5 млрд. щ. долара. Ако цените на акциите се качат, данъкоплатците ще вземат своя дял от печалбата. В случай че паднат - варантите ще бъдат без стойност.
Банките се задължават също да ограничат заплащането на мениджърите си, да връщат всички неправомерно получени премии и да забранят т. нар. златни парашути (щедри възнаграждения - опции за акции, премии, обезщетения и др., договаряни за висшите изпълнителни директори в случай на смяна на собствеността на компанията, при която те губят работните си места).

Освен това държавата ще гарантира за период от три години новите дългове, емитирани от банките - мярка, предназначена да стимулира кредитните институции да започнат отново да си отпускат заеми една на друга, както и на клиентите. Федералната корпорация за застраховане на депозитите пък ще гарантира неограничени количества средства по сметките на дребния бизнес. В началото на октомври Конгресът гласува да се увеличи от 100 на 250 хил. щ. долара застрахователният лимит на депозитите, с което разшири покритието върху авоарите на малките фирми до около 68 процента. Новата наредба обхваща и останалите 32%, а промяната стана наложителна, след като федералните надзорници забелязали, че потребителите - дребни компании, които държали по сметките си пари над горния гарантиран праг, започнали да ги теглят от по-слабите банки и да ги прехвърлят в по-големите и стабилни конкуренти.
Успоредно с плана за рекапитализация на банковата система финансовото ведомство на САЩ разкри и известни детайли за болтчетата и парченцата на по-широкия спасителен комплекс. За правен съветник на програмата е избрана фирмата от Уолстрийт Симпсън Тачър, а за инвестиционен консултант - Енис Кнуп от Чикаго. Той ще помага при селекцията на фирмите за управление на активи, които ще купуват обезценени банкови активи.
Централната фигура на спасителната акция е Нийл Кашкари
бивш банкер от Голдмън Сакс груп, който ще ръководи временно оздравителния процес на щатския финансов сектор. Миг преди публичния си дебют на 13 октомври той седял почти незабележим във фоайето на хотел във Вашингтон, докато купища международни банкери се събирали, за да чуят какво ще им каже. И попаднал в светлината на прожекторите и на кръстосания разпит на журналистите веднага след като приключил 21-минутното си обръщение.
Само за две седмици 35-годишният Кашкари се издигнал от масовите сцени до главната роля във финансовия екшън на САЩ. Въпреки че получи изключителни правомощия и малко време да разгърне организацията и процедурите за изпълнение на амбициозната контраатака на финансовото ведомство, той се превърна в твърде спорна фигура, откакто в началото на месеца бе избран на отговорния пост. Ветераните от Улстрийт се смущават от неговата младост, сравнително малък опит с пазарите и особено - от връзките му с Голдмън. Майкъл Грийнбърг - бивш официален представител от Комисията за търговия на фючърсни контракти, днес - професор в правната катедра на университета в Мериленд, коментира, че е жалко още едно лице от Голдмън Сакс да се издигне на върха (бел. ред. - щатският финансов министър Хенри Полсън е бивш ръководител на инвестиционната групировка). Защото се добива впечатление, че решението на проблемите се възлага на същите финансови институции, които са ги предизвикали.
Кашкари е работил в офиса на Голдмън Сакс в Сан Франциско по сделките за сливания и поглъщания в сектора на информационните технологии. Според данъчната му декларация, преди да започне работа във финансовото министерство (през юли 2006-а) като старши съветник на Полсън, той е получил от стария си работодател 738 хил. щ. долара заплата и премии. Като шеф на новата Служба за финансова стабилност през последните месеци от президентството на Буш Кашкари е натоварен да контролира избора на частни контрактори по Програмата за подпомагане на проблемни активи на финансовото министерство, да наема на работа правителствени чиновници и да определя стандартите за справяне с конфликта на интереси.
Син на имигранти от Индия, Кашкари израства в Охайо и получава бакалавърска и магистърска степен за авиоцианен инженер от университета в Илинойс. Защитава и диплома за магистър по бизнес администрация от университета в Пенсилвания. Попада на Уолстрийт след участие в разработката на технология за мисии на Националната служба по астронавтика и космонавтика, включително и по космическия телескоп Джеймс Уеб. Преди да постъпи на работа във финансовото министерство е бил главен помощник на Полсън по жилищни и ипотечни въпроси. Колеги на Кашкари твърдят, че е работил до малките часове и през почивните дни за създаването на службата за проблемни активи. Едно от най-големите предизвикателства пред него е било да актуализира програмата и да я накара да да заработи докато Полсън е пробвал различни стратегии за справяне с кредитната криза.
Стан Колендър - бивш анализатор към бюджетната комисия на Конгреса, споделя, че Кашкари има добра квалификация за новата си задача, а който спечели президентските избори през ноември, ще започне да работи по икономическата криза още в деня след избирането си. В специално изявление през миналата седмица Полсън заяви, че се е консултирал с Белия дом, със законодателите и с президентските щабове на Джон Макейн и на Барак Обама за назначаване на постоянен шеф на програмата за проблемни активи. Защото искал колкото е възможно по-бързо човек, утвърден от Сената, да заеме това място, както е по закон.
Засега
няма гаранции, че държавните инвестиции
в щатските банки ще стимулират кредитирането и ще размразят кредитните пазари. Освен това дяловото участие на правителството в подпомаганите субекти не дава на финансовото ведомство места в директорските бордове или каквато и да било друга власт, за да изискват отчет от фирмите, че парите се използват действително в подкрепа на икономиката. Просто защото Полсън не може да опре пистолет в главите на шефовете на банките и да ги накара да дават държавните пари назаем.
Официалните власти обаче залагат на по-големите стимули за печалби, които биха дошли от по-благоприятните инвестиционни условия, а не просто от използването на авоарите за връзване на банковите баланси.
Задават се и други тревожни въпроси.
Дали правителството вече не е избрало победителите
в плана, първоначално насочен към най-големите местни банки? Какви ограничения реално ще придружават държавните средства, като например заплатите на банковите мениджъри? Дали мерките няма да са прелюдия към по-силен държавен контрол върху финансовите пазари, или ще са временен защитник на капитализма?
По оценка на Сила пакетът предвижда правителствените инвестиции да са в тригодишни ценни книжа, които банките могат да върнат по всяко време, след като пазарите се успокоят и условията се подобрят. С други думи, мерките определено са кризисни и положителният фактор е условието, което ограничава времетраенето на държавната инвестиция.

Facebook logo
Бъдете с нас и във