Банкеръ Daily

Финансов дневник

Световният финансов елит се заигра с фиска

Кристалина Георгиева открива есенната среща на МВФ и Световната банка през 2019

Редом с традиционните констатации за очаквано забавяне на световния растеж до 3% през тази година и лек подем през следващата , финансовите министри и централните банкери от различните страни на планетата ни върнаха на масата темата за фискалните стимули като начин за съживяване на световното стопанство. Това се случи по време на дискусиите за глобалните финансови предизвикателства в рамките на годишната среща на МВФ и на Световната банка, която приключи вчера (на 20 октомври) . 

Синхронизираното охлаждане на икономическия растеж в почти 90% от световното стопанство, както и задълбочаващите се рискове от рода на  търговските конфликти, доминираха  по време на обсъжданията на есенното събиране на двете световни организации във Вашингтон. Милиардерът Рей Далио посочи, че икономиката е в "дълбока падина". А множество експерти от  финансовите  министерства от различни части на света предупредиха за огромна несигурност и за подценяване  на мащаба на проблемите, пред които са изправени паричните стратези. МВФ пък смята, че на фона на изчерпващия се арсенал от инструменти, с които работят  централните банкери почти няма място за политически грешки.

Новият управляващ директор на МВФ - Кристалина Георгиева, посочи, че "по-бавният растеж изисква подкрепяща монетарна политика, но тя не може сама да свърши цялата работа" и добави, че "фискалната политика трябва да играе по-активна роля".

Правителствата обаче интерпретират фискалните стимули по-различен начин. Щатският финансов министър Стийвън Мнучин каза, че всички инструменти, включително и фискалната политика, трябва да бъдат използвани когато възможностите на паричните стимули се изчерпят. Японският му колега Таро Асо пък информира, че неговото правителство е заложило фискални опции. Други пък не смятат, че трябва чак толкова  бързо да се посяга към  фиска. Германският министър на финансите Олаф Шолц е убеден, че Берлин вече прави големи инвестиции, а австралиецът Джош Фрайденберг коментира, че стремежът му към бюджетен излишък и поддържането на рекорден подем не се изключват взаимно.

Централните банкери също не останаха назад. Един след друг те предупреждаваха за всички възможни неприятности - от страничните ефекти от отрицателните лихви до намаляващия ефект от тях. Което означава, че фискалните власти трябва също да натиснат бутона на растежа, най-добре - чрез координирани действия с централните банки.

Централните банкери засегнаха и темата за новите технологии, които заплашват да охлабят хватката им върху глобалната икономика. Шефът на "Бенк ъф Джъпен" - Харухико Курода, сподели в кулоарите на събитието пред репортери, че циркулацията на "стабилни цифрови монети" по света "може да навреди на стабилността на монетарната политика и на финансовата система". Дейвид Маркъс, който отговаря за дигиталната валутна инициатива Libra на "Фейсбук", защити прогреса на технологиите и увери, че компанията има готовност да работи с регулаторите по отстраняването на всички съмнения за нарушаване на законите. "Влакът напуска гарата и всички заедно можем да гарантираме, че пристига правилният влак", каза Маркус пред присъстващите на дискусията за развитието на криптовалутите.

Междувременно  експерти на агенция "Блумбърг" използваха прогнозите на МВФ, коригирани съобразно покупателния потенциал  на държавите, за да идентифицират двигателите на растежа през 2019-а и през 2024-а.

През тази година (периодът 2018-2019-а) 20 стопанства ще "пълнят" 85.5% от глобалния БВП. Делът на Китай е най-голям - 32.7%, следван от  САЩ - 13.8%, Индия - 13.5%, Индонезия - 3.9%, Япония - 2.4%, Русия - 2%, Германия - 1.6%, Франция, Великобритания и Египет - по 1.5% всяка, Бразилия - 1.4 процента. Другите участници в "топ 20" са Южна Корея, Испания, Филипините, Малайзия, Тайланд, Бангладеш, Полша, Канада и Виетнам.

Нещата ще се променят през 2024-а. Тогава водещите 20 стопанства ще пълнят 78.5% от глобалния БВП, а всички останали - 21.5 процента. Китай запазва лидерската си позиция, но делът му в световния БВП се очаква да се понижи до 28.3 процента. Индия измества Щатите от второто място с дял от 15.5% в  БВП. Трети са САЩ - с 9.2 процента. Индонезия отново ще е четвърта - с 3.7% дял от световния БВП - малко под 3.9% от 2019-а. Русия ще запази своите 2%, постигнати през  2019-а, но ще измести Япония от петата позиция заради спада на японския дял в глобалния БВП до 1.5%, който ще й отреди девето място. Прогнозите за Бразилия са да се изкачи от 11-а на шеста позиция с 1.8% дял, а Германия се очаква да остане седма с 1.6 процента. Новите двигатели на растежа в редиците на  първите 20 се очаква да са Турция, Мексико, Пакистан и Саудитска Арабия, които ще заменят "изпадналите" - Испания, Полша, Канада и Виетнам. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във