Банкеръ Daily

Финансов дневник

Световната финансова общност загуби Пол Волкър

На 92-годишна възраст на 8 декември, в дома си в Ню Йорк, почина Пол Волкър - легендарният бивш председател на Федералния резерв - ревностен борец с инфлацията и радетел на по-строг контрол върху банковия сектор. Според медийни публикации той е страдал от рак на простата. 

Волкър пръв внася звезден привкус на позицията на щатски централен банкер като ръководител на Федералния резерв от 1979-а до 1987-а. И точно както наследника си Алън Грийнспън успява да впечатли финансовите пазари само с няколко двусмислени фрази. 

Висок два метра, пушещ евтини цигари, носещ старите си костюми, говорещ с тътнещ баритон, Волкър създава мистична атмосфера, която впечатлява конгресмени и дори президенти. Част от тази аура се дължи и на необичайната същност на Федералния резерв, чийто председатели, макар и назначавани от стопаните на Белия дом и отчитащи се на Конгреса, на практика са напълно независими. И когато през 2018-а президентът Доналд Тръмп започна регулярните си атаки срещу "налудничавото" решение на централната банка да повиши лихвените проценти, Волкър посъветва шефа й Джеръм Пауъл да не му обръща внимание. 

Най-паметният епизод от кариерата на Волкър се случва по времето на двата му мандата на председател на Федералния резерв (1979-1987-а), назначен за първия от президента демократ Джими Картър, а за втория - от републиканеца Роналд Рейгън. Тогава, на 6 октомври 1979-а, едва няколко месеца след встъпването си в длъжност, Волкър обявява 1% повишение на основната лихва - до рекордно високите 12 процента. Следва ръст и на другите кредитни разходи, като лихвата по първокласните заеми скача до рекордните 20.5% до май 1981-а. Безработицата става двуцифрена, а страната е тласната в дълбока рецесия. Твърдите мерки обаче дават резултат и между 1980-а и 1983-а инфлацията в САЩ пада от почти 15 на по-малко от 3 процента.   

Мнозина експерти твърдят, че именно решителността на Волкър е открила пътя на стабилния икономически растеж на страната и на дълготрайния възходящ подем на финансовите пазари от началото на 90-те години на миналия век, донесли благополучие на милиони американци. Критиците му обаче твърдят, че с действията си банкерът е тласнал Щатите в ненужно дълбока рецесия през 1981-1982-а. Не липсват и обвинения, че именно тези събития са повлияли на президентските избори през 1980-а и са допринесли за загубата на Картър от Рейгън. Картър обаче посочва, че "макар някои от политиките на председателя на Федералния резерв да са били скъпи от политическа гледна точка, те са били правилни". Самият Волкър пък споделя в интервю за "Ройтерс" през 1987-а, че ако има възможност, "би подходил по различен начин".

Противоинфлационните акции на банкера предизвикват масови протести. Фермери блокират централата на Федералния резерв с трактори. А един сенатор го предупреждава да "свали ботуша си от врата на икономиката". Бившият председател на щатската Комисия за ценни книжа - Артър Левит, обаче посочва, че "без твърдата ръка и воля на Пол Волкър ние може би никога нямаше да се изтръгнем от хватката на растящата инфлация и на спадащата производителност, поразили Съединените щати през 70-е години на ХХ век".  

През 2009-а Волкър става главен финансов съветник на президента Барак Обама и за пореден път трябва да се бори с финансов смут, спасителни акции на правителството и изтръгване от най-тежката рецесия след 30-е години на миналия век. Тогава предлага втората си непопулярна реформа, известна като правилото на Волкър, забраняващо на банките да правят рискови инвестиции с пари на депозантите. През 2010-а Конгресът, по искане на президента Обама, превръща това правило в знаковия закон "Дод-Франк", целящ да предотврати повторение на финансовата криза от 2007-2009-а. Откакто Тръмп, който предпочита по-малко регулации, стана стопанин на Белия дом през 2017-а, правилото на Волкър е в процес на ревизия.   

След като напуска Федералния резерв Волкър ръководи множество съвети, включително и разследване на програмата на ООН "петрол срещу храна" за хуманитарни нужди по време на режима на Саддам Хюсеин в Ирак, който е под международни санкции. Проверките разкриват, че 2200 компании от 66 държави са отклонили 1.8 млрд. щ. долара към правителството на Саддам и че диктаторът е спечелил още 8 млрд. долара от продажби на петрол извън програмата.  

През 1999-а Волкър оглавява комисия на еврейски групи и швейцарски банки, която трябва да даде отговор на въпросите за непотърсени сметки на жертви на Холокоста. Работата приключва със споразумение за 1.25 млрд. долара.

През 2002-а Волкър ръководи независим комитет, който обследва работата на счетоводната фирма "Артър Андерсън" и ролята й в скандала "Енрон". Американската енергийна компания фалира през 2001-а, което е най-големият банкрут в историята на САЩ. 

В интервю за "Ню Йорк таймс" през октомври 2018-а Волкър предупреждава, че "основният проблем е, че се превръщаме в плутокрация". И посочва, че "са се появили огромен брой прекалено богати лица, които са убедени, че са забогатели, защото са умни и изобретателни. Те не обичат държавата и не обичат да плащат данъци".

Волкър работи почти до края на дните си. Ходи в офиса си с автобус, радва се когато хората го познаят и често спира да си побъбри с тях, твърдят приятелите му. А в официално изявление на 9 декември президентът на неправителствената организация с идеална цел Volcker Alliance (която Волкър основава през 2013-а) - Томас Рос, нарича Волкър "гигант сред американските държавни служители".

Facebook logo
Бъдете с нас и във