Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СВЕТОВНАТА ФИНАНСОВА КРИЗА НЕ ПОВЛИЯ НА ЕИБ

Вицепрезидентът на Европейската инвестиционна банка Марта Гайенска посети за пръв път България през тази седмица. Целта на визитата й бе подписването на кредитни линии с местни финансови институции на обща стойност 70 млн. евро. Иначе младата полякиня е на този пост от лятото на миналата година и в основните й задължения влизат финансовите операции за Полша, Чешката република, Унгария, Словения и България, както и проекти, свързани с финансирането на трансевропейските транспортни и енергийни мрежи. Едновременно с това Гайенска е и алтернативен гуверньор на Европейската банка за възстановяване и развитие.
В професионалната й биография пише, че е заемала и висши постове като алтернативен гуверньор на Международния валутен фонд и директор на дирекция Данъчна политика в полското Министерство на финансите. От 2004 до 2006 г. тя е постоянен представител на Полша във финансовия съвет на Европейския съюз. Има магистърска степен по Международни икономически и политически отношения от Варшавския университет, учила е икономика в Париж и социология във Варшава.

Г-жо Гайенска, според вас в кои области България има най-голяма нужда от финансова помощ от международни институции от рода на Европейската инвестиционна банка?
- Моето мнение е, че България, подобно на другите страни от региона, трябва да подобри инфраструктурата си. Разбира се, транспортът и околната среда също трябва да са сред приоритетите. Но, както казах, проблемите са свързани основно с необходимостта от модернизиране на инфраструктурата във всички сектори. За тази цел Европейската инвестиционна банка е готова да предостави на страната ви дългосрочно финансиране.
ЕИБ си сътрудничи много тясно и с Европейската комисия в усилията й да помогне на България да изпълни целите, заложени в конвергентната програма. Ние предлагаме и възможности за съфинансиране на проекти, които получават субсидии по програми на Европейския съюз. Надяваме се чрез това сътрудничество страната по-лесно да усвои тези пари.
Удовлетворена ли е Европейската инвестиционна банка от изпълнението на проектите, които финансира в България?
- Както вече казах, нашата основна роля е да насърчаваме подобряването на инфраструктурата и затова сме много доволни, когато се отбелязва значителен прогрес в тази област. Понякога се случва това развитие да не е особено бързо. В този случай ние правим всичко възможно, разбира се, с помощта на българските си партньори, да ускорим процеса.
Какъв очаквате да е обемът на кредитите, които ЕИБ ще предостави и България през 2008 година?
- През 2006 г. ние подписахме Меморандум за разбирателство с българските власти, в който очертахме най-общо годишната финансова рамка - тя е от 500 до 700 млн. евро. Тези кредити ще са предназначени за осъществяването на проекти, които имат право на субсидия от европейските фондове. Това, разбира се, не е целият обем от заеми, които ще предоставим на страната ви. Например през декември миналата година подписахме договор с Министерството на финансите на България, според който се ангажираме да предоставим заеми за 700 млн. евро. Целта им е да подкрепим проекти по оперативните програми за околната среда и транспорта. Това, което е важно и аз искам да го подчертая обаче, е, че чрез използването на средства от Европейската инвестиционна банка се ускорява процесът на усвояване на фондовете на Европейския съюз. Нашите средства могат да запълнят ликвидната дупка, която съществува между разходите, признати за финансиране от еврофондовете, и реалния необходим ресурс за реализиране на един проект.
Както стана ясно, ние нямаме таван за общия размер на заемите, които предоставяме, но искаме да ни бъдат представени проекти. Отворени сме за сътрудничество с всички институции, които имат нужда от парите на ЕИБ, за да реализират някакви мащабни цели. Разчитаме изключително много и на местните си партньори в лицето на търговските банки.
Има ли Европейската инвестиционна банка планове да финансира проекти в сферата на железопътния транспорт на България? Знаете, че тук има най-голяма нужда от модернизиране.
- Знам, че това е един от приоритетите ви по европейските оперативни програми. Тъй като Европейската инвестиционна банка е институция, която стимулира развитието, ние сме готови да подпомогнем всеки проект, който доближава страната до европейските стандарти. Проектите в сферата на транспорта също могат да се възползват от нашата подкрепа. Така че ние сме заинтересовани да финансираме и такива проекти в България.
Предполагам, че по същия начин стоят нещата и при финансиране на проекти в ядрената енергетика?
- Ние представихме нашата стратегия, свързана с енергетиката. Всяка страна членка сама трябва да вземе решение какви видове енергия - водна, топлинна, ядрена или друга, ще използва и в какво съотношение. Така че зависи от заявените нужди и от самите проекти. Нашата банка ще вземе решение дали да финансира конкретен проект в зависимост от условията.
Как ЕИБ оценява ревизираната стратегия за концесия на Автомагистрала Тракия, която бе одобрена от правителството?
- Тъй като решихме да не участваме в процеса по изготвянето й, просто чакаме да видим резултатите.
Отрази ли се световната финансова криза на цената на заемите на ЕИБ?
- Не, световната финансова криза не оказа никакво негативно влияние върху Европейската инвестиционна банка. Ние дори успяваме да помогнем на други институции да излязат от затруднението. Знаете, че в подобна ситуация хората търсят по-нискорисков източник на финансиране. Бих казала, че ние успяхме да избегнем всички проблеми, свързани с тази криза, и тя не се отрази на цената на ресурса ни.
Ще има ли, според вас, полза за страната ни от създаването на Българска банка за развитие? Смятате ли, че тя може да бъде ваш партньор?
- Това е решение на правителството ви. Трябва да знаете обаче, че в другите страни ние работим в много тясно сътрудничество с този вид кредитни институции. Ако вашите власти желаят това, ние бихме си партнирали и с вашата Банка за развитие.
Все пак тук се появиха опасения, че тази банка може да е инструмент за реализиране на нечии икономически интереси.
- Опитът показва, че в повечето страни от Европейския съюз такива банки съществуват. Щом все още съществуват, това означава, че те работят и носят добри резултати. Затова мисля, че е възможно да се организира и управлява една банка за развитие, която да е полезен инструмент и правителството да го използва за изпълнението на някои от проектите си. Всичко зависи от българския парламент и от начина, по който ще организира дейността на тази кредитна институция.
Бихте ли разказали за проектите по JEREMIЕ и JASPERS, по които банката има намерение да работи в България?
- Що се отнася до JASPERS, по тази програма ние си сътрудничим много успешно с Европейската комисия и в момента на масата са сложени 33 проекта. Ние се опитваме да помогнем тези проекти да бъдат подготвени в съответствие с европейските изисквания. Освен това те могат да се възползват и от нашето финансиране. Проектите са основно в сферата на транспорта и околната среда, като структурирането им точно в тази област е много сложен процес.
По програма JEREMIE бе подписано споразумение между Европейския инвестиционен фонд и Министерството на икономиката и енергетиката. Знам, че се договарят проекти, които ще бъдат управлявани от ЕИФ. За осъществяването им той може да предостави финансиране от 200 млн. евро. Така че се надявам да подобрим сътрудничеството си и в тази област.
Как оценявате икономическото развитие на България?
- Бих искала да ви поздравя за икономическия растеж, който е впечатляващ. За бюджетния излишък, който постигате, също. Повечето страни се оплакват от огромен дефицит, докато вие успявате да реализирате голям излишък, което е много добра новина. Не мога да пропусна и реформите, които страната предприе.
Разбира се, като почти всички страни в региона и вие имате много нужди във всички сектори. Сигурна съм обаче, че с наша помощ, а и не само с нея, ще успеете да продължите процеса на развитие и ще запълните дупките.
Все пак не виждате ли опасност за финансовата стабилност на страната ни заради големия дефицит по текущата сметка, а и заради влиянието на световната финансова криза?
- Наблюденията ми ме карат да мисля, че България, както и останалите страни в региона, не бе особено засегната от последната криза. Надявам се, че ситуацията няма да се промени. Дори си мисля, че местните банки могат да спечелят от това, че водят разумна и предпазлива политика.
Що се отнася до дефицита по текущата сметка на платежния баланс, когато сравнявам индикаторите, ми прави впечатление, че за момента инвестициите, които страната ви привлича от чужбина, покриват вноса. Затова смятам, че след време ще успеете да излезете от това затруднение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във