Банкеръ Daily

Финансов дневник

Световната банка повиши прогнозата си за икономическия растеж на България

Растежът на българската икономика ще достигне 3,2% през 2019 г., пише Световната банка в есенния си доклад „Миграция и изтичане на мозъци“ за Европа и Централна Азия. Двигател на растежа ще бъде крайното потребление, което ще компенсира очаквания спад на износа. Потреблението ще бъде подкрепено от повишенията на заплатите в публичния сектор и на пенсиите, както и на ръста на възнагражденията и заетостта в реалната икономика.

Предходната прогноза на институцията гласеше, че брутният вътрешен продукт на страната ни ще запише увеличение от 3%. Очакванията за следващите две години са за 3% и 3,1% съответно.

Световната банка очаква и ръст на инвестициите през втората половина на годината, с наближаването на местните избори през октомври и закупуването на нови изтребители. В бъдеще обаче, според експертите, инвестициите ще продължават да зависят до голяма степен от фондовете на ЕС, които пък от своя страна ще нараснат с наближаването на края на програмния период.

Предвижда се балансът по текущата сметка да остане на положителна територия в средносрочен план, но да се свие през 2019 г. спрямо 2018 г., тъй като износът на стоки и услуги е по-слаб през второто полугодие. По-слабият летен туристически сезон също ще повлияе негативно.

Непланирани разходи в областта на отбраната през втората половина на годината вероятно ще доведат до свиване на бюджетния профицит, посочват още от Световната банка. Очаква се намаляването на бедността да продължи с умерени темпове в близко бъдеще. Пазарът на труда остава в добро състояние, след като достигна най-ниската безработица, отчитана някога, а заплатите продължават да растат.

Рисковете пред перспективите произтичат най-вече от външната среда, включително продължаващото напрежение в световната търговия. Тъй като Китай вече се нарежда като вторият по големина пазар в страната извън ЕС, продължаващото забавяне на китайската икономика има както пряко, така и косвено въздействие върху България. Темповете на растеж на потребителските и ипотечните кредити на банките достигнаха съответно 19% и 14% на годишна база през юли, което предизвиква опасения относно потенциалното увеличаване на необслужваните заеми вследствие на нов спад. Засега делът на необслужваните заеми остава с низходяща тенденция, достигайки 7,2% от неизплатените кредити и аванси през юни, но това може лесно да се обърне, както се вижда след кризата през 2008 г., посочват още от Световната банка.

Амбицията на България да се присъедини към механизма ERM II и към Европейския банков съюз преди края на 2019 г. остава приоритет на правителството, но има риск това да бъде отложено предвид забележките към две банки ("Първа инвестиционна банка" и "Инвестбанк), които Европейската централна банка отправи при прегледа на активите, се отбелязва в доклада. Рейтинговата агенция S&P наскоро потвърди, че веднага щом страната се присъедини към механизма ERM II, най-вероятно нейният суверенен рейтинг ще бъде повишен.

Световната банка все пак заключва, че въпреки ниската безработица и продължаващото намаляване на бедността, голямото неравенство в доходите подкопава ефектът, който може да има високият икономически растеж върху бедността.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във