Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СЪЗДАВАМЕ МОДЕРЕН ПАЗАР ЗА НАЛИЧНИТЕ БАНКНОТИ

Г-н Манчев, Дружество за касови услуги е едно от малкото компании, в които БНБ участва като акционер съвместно с търговски банки. Каква е стратегическата му задача?
- Идеята, с която бе учредено това дружество, бе да спомогне за създаването на пазар на наличните пари в България. Независимо че имаме централна банка от 130 години, такъв пазар досега не е съществувал. В същото време в Европа той е много интензивен. По тази причина ние в БНБ преценихме, че постепенно трябва да го развиваме, за да не сме принудени да правим това под натиск и в кратки срокове, когато настъпи моментът да заменим лева с еврото. С други думи, искаме това да стане плавно и по тази причина приехме стратегия ,част от която е и развитието на пазара на налични пари. Разбира се, започнахме да прилагаме тази стратегия в партньорство с търговските банки. И тъй като всяка една от тях има своите специфики, при работата с налични пари, логично е, че ние се обърнахме към тези, които разполагат с най-голяма клонова мрежа, имат най-много клиенти и използват най-много банкноти и монети. БНБ обаче още в самото начало много ясно декларирала, че няма да спира създаването на други частни сдружения, които имат намерение да оказват услуги, свързани с пазара на налични пари. И на практика точно така се случи - паралелно със създаването на Дружество за касови услуги, в което БНБ и трите най-големи търговски банки участват с равни дялове, започнаха да се създават и други подобни компании, в които участват други търговски банки и специализирани фирми за снабдяване с пари. Това е много хубаво, тъй като е ясен сигнал, че се формират условия за конкурентен пазар.
Този пазар на налични пари ще бъде ли подчинен на някакви правила?
- Да. БНБ се ангажира и създаде набор от правила и критерии, на които да са подчинени всички участници на въпросния пазар. В пълна сила те ще важат и за дружеството, в което участва Централната банка. Категорично подчертавам, че то ще работи при равни условия с останалите подобни на него компании.
Всъщност за какъв пазар става дума?
- Става дума за покупката и продажбата на банкноти на дребно. Защото БНБ ще запази монопола си върху услугите на едро, съгласно изискванията и стандартите на Европейската централна банка. Казано по друг начин, сега, като емисионна институция, ние ще предоставяме на всички търговски банки услуги по доставка на едро на левове, а след време, като поделение на Европейската централна банка, ще предлагаме същите услуги и за еврото.
Дружеството за касови услуги ще се занимава ли с инкасо, или неговите функции ще са свързани единствено с проверката на качеството на банкнотите?
- На първо време то ще се занимава само с обработката на банкноти и монети и повторното им пускане в обращение. Засега няма да се занимава с транспортирането им. Ако в бъдеще обаче решим, че е рентабилно да оказваме услуги, свързани с транспортирането, ще се заемем и с такава дейност.
Вярно ли е че една от причините за създаване на дружеството е големият размер на инвестицията в машини за броене и проверка на банкнотите и монетите?
- Знаете, че всички банкноти и монети, които преминават през банките и се пускат обратно в обращение, трябва да отговарят на стандартите за годност, публикувани от БНБ през 2006 година. Тези стандарти и преди се прилагаха, тъй като съществуваха като вътрешни правила на Централната банка. Ние обаче ги направихме обществено достояние, за да послужат като основа за създаването на пазара на налични банкноти и монети. И след като тази система от правила вече е общодостъпна, банките могат да преценят дали да създадат собствен модел за проверка на годността на парите, дали да ползват услугите на дружеството, в което БНБ участва, да създадат с други институции конкурентна компания, или да ползват услугите на вече съществуващи специализирани фирми. Съществува и още една възможност - банката да прецени, че й е изгодно да се снабдява директно с банкноти на едро от БНБ. Всеки от тези варианти има предимства, недостатъци и цена и всяка една кредитна институция трябва да реши кой е най-подходящият за нея. За нас, като Централна банка, бе важно да има единни правила, регламентирани в Наредба №18 и в двата стандарта към нея, които са за годност и за разпознаване на банкнотите. Така поставихме всички потенциални заинтересовани страни на този новосъздаващ се пазар при равни условия.
Защо досега не е имало пазар на такива услуги?
- Защото до 2006 г. не съществуваше публично достъпен стандарт, така че желаещите да участват на такъв пазар да са наясно с правилата, които трябва да спазват. Всички бяха наясно, че БНБ има свои правила, всички бяха убедени, че ги прилага и се обръщаха към нея за доставка на банкноти без да се интересуват какви са стандартите, свързани с тях. Респективно, всички разходи за прилагането на съответните стандарти бяха заложени в годишния бюджет на БНБ. Но в един момент се оказа, че паричното обращение расте много бързо по обем и разходите на БНБ също се увеличават. Това бе една от причините Централната банка да започне преговори с кредитните институции за създаването на свободния пазар на наличните пари. Самите банки пък се изправиха пред проблема, че обръщайки се единствено към БНБ за доставка на пари, трябва да се съобразяват с ограничения набор от услуги, които ние им предлагаме. А това не отговаря на изискванията на клиентите на банките. Всъщност това бе първата движеща сила на проекта за създаване на пазара на налични пари - увеличаването на набора от услуги и намаляването на разходите. Втората е, че ставайки част от ЕС, ние сме длъжни да изпълняваме общия стандарт за обработка на банкноти за последващата им употреба, наложен от Европейската централна банка. В него ролята на Централната банка и на т.нар. СИТ-компании са много ясно обособени и ние също сме длъжни да ги въведем.
С други думи, сегашните стандарти, въведени през 2006-а от БНБ, са стандартите на ЕС и на ЕЦБ.Така ли?
- Да, чрез тях ние настройваме постепенно нашия пазар към европейските изисквания. И правим това още отсега, вместо да действаме шоково в последния момент.
А какви са тези СИТ-компании?
- Това са т.нар. кеш енд транзит дружества, които се занимават с обработката, снабдяването и транспорта на пари не само от националната валута на страната, но и на международно признатите световни валути. Затова и Дружеството за касови услуги ще работи не само с левове, а и с долари, евро, швейцарски франк и британски паунд. То ще обработва и ще връща в обращение банкнотите от тези международни валути. Ето защо Дружеството за касови услуги е много по-гъвкаво и може да оказва много по-голям набор от услуги, отколкото БНБ.
Искате да кажете, че компанията, за която говорим, ще има капацитета да преценява дали получаваните от нея и обработвани левове, евро и т.н. са годни за употреба и дали не са фалшифициране?
- Тя ще има възможност да извършва преценка на всички постъпващи при нея банкноти и монети дали са неистински или преправени на основата на информацията от съответния емитент. Що се отнася до отделянето на негодните български банкноти и монети, при тях ще се прилагат стандартите на БНБ.
Като говорим за пазара на налични пари все пак нека отбележим и за какви обороти става дума?
- Това е много труден въпрос, тъй като досега единствено БНБ предлагаше подобни услуги. Ние от своя страна публикувахме данни за оборотите на налични пари в зависимост от това, колко банки са се възползвали от нашите услуги. Но днес можем да говорим единствено за очакванията колко броя банкноти средногодишно ще обработва дружеството, в което БНБ участва. Средно Централната банка обработва около 600 млн. броя банкноти годишно, а прогнозите ни са, че през дружеството ще преминават по-голям брой. Повтарям обаче, че това са очаквания, които зависят от много условности.
Смятате ли, че компаниите за транспорт и обработка на банкноти, които в момента съществуват на българския пазар, разполагат с необходимите машини и квалифициран персонал, за да да гарантират качествени услуги?
- В Наредба №18 има минимални изисквания към всички, които предлагат подобни услуги. Те затова бяха публикувани през 2006 г., защото задължихме всички банки, ползващи услугите на фирми, занимаващи се с транспорт и обработка на банкноти, изрично да запишат в сключваните с тях договори, че въпросните фирми се задължават да спазват посочените в наредбата стандарти. От своя страна БНБ е създала организация, позволяваща й да проверява дали машините за обработка на банкноти отговарят на стандартите. Всички тези машини са декларирани и регистрирани в БНБ. Ако някой реши да купи подобна машина, трябва да знае, че е необходимо, първо, да мине през тестове от страна на Централната банка. На ИНТЕРНЕТ страницата й е публикуван списък на машини за обработка на банкноти, преминали теста на БНБ. С тях може да се извършва обработката на българските левове.
По думите ви, една от причините БНБ да създаде условия за развитие на пазара на банкноти е желанието да се оптимизират разходите. Какво имате предвид?
- Първо, искам да посоча, че в устава на Дружеството за касови услуги изрично е записано, че то ще предлага услуги на пазарна цена. Акционерите му няма да ползват никакви преференции.
Тоест, ако някоя от банките акционери получи по-изгодна оферта от конкурентна компания, може да ползва услугите й?
- Абсолютно. И точно това гарантира равния достъп на всички участници до този новосъздаващ се пазар...
Да разбирам ли, че цената на услугите, предлагани от дружеството, в което участва и БНБ, ще е една и съща и акционерите му и за външни клиенти?
- Точно така е. И не може да бъде по друг начин, тъй като всяка преференция ще се тълкува по правилата на ЕС като нерегламентирана държавна помощ, след като в това дружество участва БНБ - институция с монополни функции и създадена със закон.
Да се върнем на разходите за налично паричното обръщение. С колко ще се оптимизират те?
- Със създаването на дружеството се очаква разходите за вторично снабдяване с банкноти постепенно да намалеят и да се постигнат икономии от около 30 процента. Тук, разбира се, има няколко условности. Първата е колко бързо ще се оптимизира транспортната услуга. Казахме, че първоначално дружеството няма да предлага транспорт на заявените при него банкноти.
Втората условност е колко бързо ще расте пазарът на налични пари, а това зависи от растежа на икономиката, от темпа на изменение на цените, както и от желанието на хората да ползват пари за налични плащания. Не забравяйте, че и пазарът на безналични плащания - с кредитни и дебитни карти например, се развива много бързо. Ние сме правили прогнозите си за бизнес перспективите на Дружеството за касови услуги, като сме допуснали, че в средносрочен план търсенето на пари ще намалява, защото делът на наличните пари спрямо БВП в България е много висок. При нас той е 12-13%, докато в ЕС средните стойности, в зависимост от сезонността, се движат между 6-7 процента. Във всеки случай бизнесът с налични пари в страната е една многомилионна индустрия. Годишно в България за обработка на пари се правят разходи, които са приблизително около 60 млн. лв., като в тях не се включват разходите на БНБ.
БНБ развива и друг проект - за създаването на касов център. Как се съвместява той с Дружеството за касови услуги?
- Двата проекта се допълват взаимно. Както вече казах, БНБ е емитент на лева и ще е институцията, която от името на ЕЦБ ще разпространява еврото от момента на въвеждането му като единна национална валута у нас. Казано по друг начин, ние сме и ще останем единствената институция, предлагаща на едро налични пари на нашия пазар. И като такава БНБ трябва да отговаря на определени стандарти, които Европейската централна банка има към своите поделения. Затова и създаваме този модерен касов център. В него банките ще могат да си поръчват левовете и евробанкнотите на едро в стандартната опаковка, в която ги предлага БНБ.
Каква е тази стандартна опаковка?
- Тя е описана в наредбата и отговаря на изискванията на ЕЦБ. Това е опаковката, в която БНБ приема и предлага банкноти. Тя съдържа 10 хил. броя банкноти от един-единствен номинал. Каква е практиката в момента? Когато дадена банка иска да се снабди с налични банкноти, прави заявка в БНБ за една стандартна опаковка от два лева, или една от пет, една от десет, една от двадесет, от петдесет и от сто. Самата търговска банка трябва вече за себе си да реши дали ще може да пласира всички тези банкноти и какви разходи ще направи при съхраняването на останалите. И ето тук е предимството на Дружеството за касови услуги. То може да си позволи да поръчва в БНБ от името на банките количества банкноти на едро, които ще пласира на дребно сред много повече клиенти. И всяка една от банките ще имат право да му поръчва не една стандартна опаковка от по 10 хил. банкноти, а да кажем десет пачки от съответния номинал, които знае, че може да пласират за един ден и няма да й се наложи да прави големи разходи за съхранението им. А те наистина са значителни - за преброяване, преопаковане..., в същото време банкнотите не носят доходи. Намаляването на тези разходи ще доведе до икономии за банките.
Разговора води Петър Илиев

Facebook logo
Бъдете с нас и във