Банкеръ Daily

Финансов дневник

Сърбия ни застига по златен резерв

Сърбия купува активно злато, подготвяйки се за финансови шокове, предизвикани от корона кризата, докато някои нейни съседи от Западните Балкани дават златото си в залог за кредити, а други от 20 години нямат никакъв златен резерв.

По данни на сръбската централна банка от 2013 г. до сега златният резерв на страната се е увеличил с 20,7 тона. Само през последните две години златният резерв е нараснал с 12 тона злато /9 т са купени през 2019 г., а 3 т - през ноември 2020 г./. Общият обем на валутния резерв в злато в момента е 36 тона на стойност около 1,7 милиарда евро, което е около 12 процента от общия валутен резерв.

Така Сърбия вече диша във врата на България по размер на златния резерв. От БНБ твърдят, че към момента златния ни резерв е около 42 тона.

Централната ни банка е придобила 11 113 тройунции злато през първата половина на миналата година, сочи официалната справка. Те са осчетоводени на 6 февруари т.г. по сметката на БНБ в Централната банка на Англия, където България държи от години около 60% от златния си резерв. Това става ясно от отчета на Българската народна банка за полугодието на 2020 г. Една тройунция злато се равнява на 31.1 грама, което означава, че резервът е увеличен с около 345 килограма.

На второ място в региона Западни Балкани е Република Северна Македония, която има 6,8 тона златен резерв. Следват Словения с 3,17 тона, Босна и Херцеговина с 2,98 тона и Черна гора с 1,09 т. На последно място е Хърватия, която е разпродала златния си резерв още през 2001 г.

Черногорският златен резерв, който е наследство от бивша Югославия, не е увеличен с нито грам и в момента е извън страната. През 2017 г. златният резерв за трети път е заложен за кредит от швейцарската банка Креди Суис и ще остане в нея до изплащането на кредита през 2027 г.

Facebook logo
Бъдете с нас и във