Банкеръ Daily

Финансов дневник

Сълзи капят от ефира

"Боже, колко мъка има по този свят, Боже", казва Петър Моканина в разказа на Йовков "По жицата". Прав е Моканина.

Ето, пуснал съм "Малката булка" за фон, докато правя "глава в шкембе", подобрен мой вариант. По едно време от телевизора се разнесе един протяжен рев, с писъци и хлипания. Страшни, черни мисли минаха през главата ми: "Малката булка? Мъртва?"

Обърнах се рязко. Гледам - малката булка се гърчи и тресе. Ред сълзи, ред сополи. Изпуснала била тавата с ориза... Далеч съм от мисълта да се подигравам с човешките чувства на видни наши политици, но реването по телевизора от индийските сериали явно ги е заразило.

Два поредни дни - във вторник и в сряда, Мустафа Карадайъ и Цветан Цветанов, тези сурови политически мъже, най-неочаквано подмокриха ефира на сутрешния блок.

Тъкмо тъжната гледка на ревящата Цецка Цачева беше поизбледняла в съзнанието ми... И пак мъка.

Бях решил, че гостите в неделното предаване "Търси се" ги канят само ако обещаят да се разреват в ефир. А то и в делник ставало, и то рано сутрин.

Цветан Цветанов се разхлипа, разказвайки за семейство, с което са се гаврили престъпници - дъщерите били изнасилени, блудствали с майката, пребили бащата. Делото гледала съдия Мирослава Тодорова. След 25-ото заседание тя го прехвърлила. Прекратили го по давност. Никой не бил наказан. 14-минутният разговор приключи, като Цветанов бършеше сълзите си, а водещият Виктор Николаев се извиняваше, ако въпросите на водещите са причината за това. 

Предния ден пък рева лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ. Този корав отмъстител се лашна в крайната емоция, като си припомни за атентата срещу Доган. Декларира вечна вярност към ДПС и вожда, докато стискаше устни, да не изгуби съвсем самообладание. А аз си спомних как Карадайъ беше най-активният, след като нападателят 25-годишният Октай Енимехмедов беше обезоръжен и съборен на земята. Точно той риташе, където свари с остър чепик обезвредения вече терорист. Свиреп садизъм, който трудно се забравя...

Цачева пък ревна, задето по време на кандидатпрезидентската битка я обявиха за "ляв кандидат". По телевизора тя каза през сълзи: "С всичко мога да се съглася. Знам, че не съм красива, не съм толкова млада, не ме харесват, направиха разследване за дипломата ми. Но да нарекат мен ляв кандидат при семейната ми история, при смъртната присъда на дядо ми през 1952 г., за това трябва да ми се извинят“, изстена тя. Разгоряха се дискусии дали за сефте споменава дядо си, или за сефте се сеща за кончината му. В крайна сметка остана горчив вкус на несполучлив пиар.

Д-а-а. Не бяхме виждали такъв атрактивен нюанс на публичното политическо поведение. Излиза, че и политиците са хора, нищо човешко не им е чуждо.

Но точно поради тях има такава правосъдна система, такава крайна партизанщина и такива кандидати с просълзени..., с просълзена липса на лица.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във