Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Страшен ли е дългът от 4.5 млрд. лева?

Финансовият министър Владислав Горанов и здравният му колега Петър Москов в спор за разходната част на бюджета за тази година.

Актуализацията на бюджета за тази година мина на първо четене в пленарната зала на 18 ноември, вторник, след 5-часово обсъждане. Изказванията не изненадаха никого - те бяха политически поляризирани, а не по числата, записани  в него. Мотивите "за" или "против" се търсеха с прикрита политическа преднамереност, а не във финансово-икономическата рационалност. Но едно число събуди страшни апетити за реторика, немалка част от която смехотворна. Става дума за увеличението с 4.5 млрд. лв. на задлъжнялостта на страната.

"Много ли е страшен новият "рекорден" дълг от 4.5 млрд. лв., който е в сърцевината на актуализацията на бюджета за тази година?

Категорично не.

Защо?

Както вече и първолаците разбраха, разбивката на тези пари по предназначение, официално формулирано, е: 2 млрд. лв. за Фонда за гарантиране на влоговете в банките, 1 млрд. лв. в подкрепа на банковата стабилност и 1.5 млрд. лв. за покриване на прогнозирания бюджетен дефицит за годината.

Първото перо - 2 млрд. лв. за КТБ - са съдбоносно важни, защото се изискват по Закона за защита на гарантираните вложители. Тук е важно обаче да уточним способа, по който ще се влеят във ФГБВ. Става дума за заем, пари, които правителството ще осигури и след това ще даде назаем на гаранционния фонд с лихва малко по-висока от лихвата, която кабинетът ще плати за тях. Вярно, този заем ще се връща много години напред, защото банките нямат средства да го връщат динамично. Годишно те влагат във фонда около 300 млн. лв., което е около половината от печалбата им. Ако размерът на вноската им във фонда се вдигне, някои експерти предричат вдигне на лихвите по кредитите. Други пък твърдят, че това е невъзможно да се случи, тъй като пазарът ще стане свръхликвиден, а добрите клиенти, които търсят заеми, не са толкова много. Според политическия прочит вдигането на размера на банковите вноски във ФГВБ би убило в зародиш плахите опити за икономически растеж в страната. Въпреки това гражданите няма да са преки длъжници по това бюджетно перо.

Има ли скрит буфер в сумата за ФГВБ? Да, определено, защото точната сума, която е необходима за гарантираните депозите в КТБ и е публично известна, е 1.6 млрд. лева. Отделно от това, както стана ясно, цедираните суми няма да се признават за гарантирани до 196 000 лв., както и влоговете, сключвани на "четири очи". Това значи, че необходимата предполагаема сума допълнително ще бъде орязана. Така че е възможно накрая да хартисат и над 100 млн. лева. Пак да кажем - както каза един депутат, колкото по-малко вложители се окаже, че имат "Каско" на влоговете си, толкова повече средства могат да хартисат.

Второ, дългът от 1 млрд. лв. в "подкрепа на банковата стабилност", както евфемистично е прието да се казва напоследък. Публична тайна е, че става дума за онези 900 млн. лв., които Първа инвестиционна банка дължи, след като за половин година ще погаси около една четвърт от онези 1.2 млрд. лв., които получи като ликвидна подкрепа от държавата. Всъщност ПИБ дължи тези пари на банките, които изкупиха държавните ценни книжа, емитирани от хазната през юли. Но и тук можем да смятаме, че дългът ще бъде върнат в обозримо бъдеще. И че гражданите не са преки длъжници.

И накрая - дългът от 1.5 млрд. лв. - за покриване на предполагаемия размер на бюджетния дефицит в края на годината. Това са пари, които ще потънат като вода в пясък в полицейски заплати, общински програми  и фондове. (Тук изключваме животновъдите, щетите за наводнения и други неотложности.) Справката за октомври обаче показва, че разминаването на приходите и разходите в държавата е около 1 млрд. лева. А основания за оптимизъм има, защото темповете на събираемост продължават да нарастват. През октомври събираемостта, примерно на акцизите, е двойно по-висока, от който и да е от предходните месеци на годината - 763 млн. лв. срещу съответно около 330 млн. лв. средномесечно от януари до септември. Тук също би могло да се очаква "излишък" на част от предлагания нов дълг - ако се окаже, че събираемостта на приходите не е толкова отчайваща.

Има и друг "резерв". България ще моли Европейската комисия да й възстанови над 800 млн. лева, разплатени с пари от националния бюджет по оперативните програми, до края на годината. Премиерът Бойко Борисов изпрати петима министри начело с вицепремиера по еврофондовете Томислав Дончев на спешна мисия в Брюксел да осигурят жизнено важните финансови средства, за да приключи България годината с възможно най-нисък бюджетен дефицит.

"Изпратил съм пет-шест министри, които да направят всичко възможно неспасяемото да се спаси... Брюксел работи по правила, но ще го ударим на молба, е точната дума", каза Борисов в сряда, 19 ноември. "Ще обясняваме на какъв хал сме", допълни той и изрази надежда еврокомисарите да проявят "непроявявана досега добрина и човещина към България".

В крайна сметка, ако погледнем с прагматизма на лаиците, първият дълг ще бъде връщан от ФГВБ. Вярно, фондът ще ги връща през нашите депозити в банките, защото вноската на всяка банка е процент от депозитната база в нея. Но това е дълъг процес. Второ, ПИБ в период до две години се очаква да си върне дълга. Трето, парите за покриването на дефицита ще ни тежат за дълъг период от време.

Тук нека да напомним, че общият дълг на държавата ни (външен и вътрешен) е близо 19 млрд. лв. (около 18% от брутния вътрешен продукт) преди актуализацията по официални данни към края на септември. Това значи, че всеки - от новороденото до смъртника, дължи над 2500 лева. Тази сума изглежда голяма за доста българи, но все пак връщането й е безсрочно, а и най-често се наследява от бъдещите поколения. Пък и България е на едно от последните места в Европа по задлъжнялост. Само да припомним, че по Маастрихтските критерии горната граница на държавния дълг към БВП е 60 процента. Новият дълг, който ще се генерира за покриване на дефицита, гарантира нови 200 лв. дълг на глава от населението, което е пренебрежимо малко.

Пък и не е ли по-добре новото правителство догодина да започне на чисто да изпълнява собствения си бюджет, за да можем да оценим по-категорично усилията му, вместо да влачи тегобите на предишния кабинет и на разпищолилия се в харченето кабинет "Близнашки".

Facebook logo
Бъдете с нас и във