Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СТРАХЪТ НАДДЕЛЯ НАД АЛЧНОСТТА

Пазарите винаги са били подвластни на страха и на алчността. След няколкото години необуздана жажда за печалба днес пазарният властелин е страхът, предизвикал неистов срив на световните борсови индекси в края на миналата седмица и маркирал поредния черен петък. Инвеститорите са в прегръдката на паниката, за която психолози и историци твърдят, че невинаги е рационална и може да ескалира. Пазарните играчи не купуват акции и, което е по-важно, те внезапно са били обсебени от манията, че няма да получат обратно парите си. Страхът, който замрази кредитните пазари, означава, че хората няма да могат да продават жилищата си (поради липса на купувачи), нито пък да подменят старите си коли. Наблюдава се засилваща се тенденция американците да пазаруват само най-необходимото и ако продължат да стискат портфейлите си, рецесията е в кърпа вързана, защото индивидуалното потребление на САЩ допринася за две трети от БВП на страната.
Ширещият се страх от загуби е предизвикал спонтанна нужда от действие вместо бездействие извън пазарите. Всички се тревожат дали ще им бъде платено - коментира Уйлям Зилбър, икономист от Нюйоркския университет и автор на книгата Когато Вашингтон затвори Уолстрийт: Голямата финансова криза от 1914-а. - И докато това е рационално чувство за всеки индивид, паника настъпва, когато всички се опитат да действат едновременно под влияние на страховете си. Защото никой не иска да е последен в редицата.
Икономисти признават, че
мъничко страх е
полезен. През десетилетията, последвали Великата депресия от 30-те години на ХХ век, спомените за нея обуздаваха оптимизма и не позволяваха на ръста на активите да стигне твърде далеч. Днешната паника обаче има такива размери, че преувеличава всеки къс информация до степен да предизвика порочен цикъл, смята професорът по финансово поведение от университета в Санта Клара Хърш Шифрин. Така нареченият страхов индекс на Уолстрийт VIX, който измерва разходите за използване на опции като застраховка срещу загуби от фондовите борси, е достигнал в края на миналта седмица рекорд от 59.06 процента.
Фалитът на Беърс Стърнс през март предизвика инвеститорите да оспорват перспективите на Лиймън брадърс и на другите инвестиционни банки. Опасенията за финансовите активи на Фани Мей и Фреди Мак принуди правителството на САЩ да поеме през септември контрола върху ипотечните кредитори. Което пък нагнети паника около жизнеспособността на застрахователния гигант Ей Ай Джи, който издава застрахователни полици за инвеститорските вложения. В резултат и той попадна под държавна опека, Лиймън брадърс фалира, а финансовото министерство на САЩ спретна набързо план за спасение на местния финансов сектор на стойност 700 млрд. щ. долара. Той засега не успява да успокои пазарите. И в това няма нищо чудно, особено ако си припомним
банковата криза в Япония
от 90-те години на миналия век, която е шокиращо сходна със сегашната ситуация в Америка. В началото на 90-те години на ХХ век Страната на изгряващото слънце е изправена пред криза в банковата си система и на пазара на недвижими имоти, която поразява цялата икономика и налага огромна държавна интервенция. Някои от най-големите японски финансови институции фалират. Загубите нарастват от снежна топка в лавина от необслужвани ипотечни и бизнес заеми и парализират финансовата система на страната. И японците обаче, подобно на американците, се противопоставят решително на идеята да се използват пари на данъкоплатците за решаване на проблема.
Все пак най-важният отличителен белег на сегашната акция е, че щатската администрация се задвижва доста по-експедитивно от японската. Което обаче едва ли ще намали цената й. В Япония първият спасителен пакет от 17 млрд. щ. долара, пуснат през 1998-а, се оказа изключително недостатъчен. И когато истинският размер на кредитните загуби излезе на бял свят, правителството бе принудено да вкара през 1999-а още 82 млрд. щ. долара, за да подсили капитала на кредитните институции, като купува техни акции. И освен това обеща други милиарди за покупка на проблемни заеми, за изплащане на спестяванията на депозантите и за одържавяване на няколко банки. А когато през 2004-а кризата отмина, се оказа, че Япония, чийто БВП е около 40% от щатския, е изхарчила 450 млрд. щ. долара пари на данъкоплатците, за да спаси финансовата система. Което се връзва с очакванията на експертите, че Вашингтон скоро ще трябва да структурира още един огромен пакет от средства, този път - за рекапитализиране на американските банки.
Чарлз Гейс - професор по финанси в Манхатън колидж в Ривърдейл, щата Ню Йорк, пък открива
паралел между случващото се днес и през 1932-ра
когато кредитните пазари били в тежко състояние и фондовите борси падали точно преди президентските избори, вкарали Франклин Рузвелт в Белия дом. Но не вижда кой би могъл да изиграе ролята на Рузвелт и прогнозира с 50% вероятност нова Велика депресия. Гейс посочва, че нито един от двамата кандидати за президент на САЩ няма решение какво да прави оттук нататък. Пол Словик - професор по психология от университета в Орегон и основател на групировката Decision Research, която проучва вземането на решенията и риска, твърди, че най-пагубно влияние оказват неособено точните цифри на експертите и на отговорните органи, защото хората се чувстват несигурни и това води до по-голяма тревога. Ако се върнем пак към Рузвелт, броени дни след поемането на президентската длъжност той обявява банков празник и произнася първата си реч по радиото, като се опитва да върне доверието на американците. Докато след фалита на Лиймън и одържавяването на Ей Ай Джи сегашният президент на САЩ Джордж Буш остана почти безмълвен и отрони едва 160 думи (според наблюдатели) за най-лошата финансова криза от времето на Рузвелт насам.
По оценка на Шифрин
когато сме в паника, интерпретираме погрешно
умерените заплахи като катастрофални и ставаме прекомерно консервативни. Това е и една от причините кредитирането днес да замре, въпреки че Федералният резерв осигури на банките достъп до 1 трлн. щ. долара. Количеството отпуснати заеми на щатските домакинства неочаквано е паднало през август със 7.9 млрд. щ. долара - първото понижение за последните повече от десет години.
Междувременно разходите за емитиране на търговски ценни книжа или за краткосрочни бизнес кредити достигнаха най-високото си за последните осем месеца ниво през миналата седмица и хвана в капан компании, банки и държавни институции, които разчитат именно на краткосрочните пазари за пари за текущи разходи, включително и за заплати. В комбинация с отстъплението от банковото кредитиране замразяването на търговията на търговски книжа заплашва да задуши икономиката. И принуди Федералния резерв да обяви на 7 октомври, за първи път в историята, че ще отпуска заеми на частни компании срещу залог от търговски книжа. Дори този акт обаче няма да сложи бърз край на кризата, смята 94-годишният Сет Гликенхаус, който е бил куриер в Салъмън брадърс през далечната 1929-а, по време на фондовия крах, а днес управлява 1.8 млрд. щ. долара като главен инвестиционен директор на Гликенхаус енд ко. в Ню Йорк.
Друга голяма компонента на страха е
неяснотата
сочат психолози. Инвеститорите просто не знаят какво точно се случва и това засилва опасенията им. При сблъсък с непознати условия хората, подобно на животните, веднага се настройват за борба или за бягство, посочва Шифрин. И ще отнеме доста време, преди инвеститорските страхове да утихнат. След което, вече при падащи цени на активите, алчността вероятно отново ще надделее. Много важен аспект на алчността е човек да не допуска другите да се уредят по-добре, защото той е бил консервативен, посочва Барух Фишхоф от университета Карнеги Мелън в Питсбърг, който изучава вземането на решения. Днес обаче инвеститорите все още се опасяват, че не са достатъчно консервативни и периодично се информират от фирмите си за управление на активи дали са ликвидни и дали не трябва да трансформират вложенията си 100% в брой. Така че следващите шест месеца ще изискват действително изключително здрави нерви.

Facebook logo
Бъдете с нас и във