Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Страх ликвидност пази

Състоянието на ликвидна страхова невроза, в която банковата ни система се намира повече от година, сложи своя отпечатък върху резултатите на сектора и за юли 2015-а. Данните на БНБ показват, че основната дейност на кредитните ни институции е да трупат пари по сметките си, и то не къде да е, а именно в Централната банка. Но вложените там пари не носят доход. Като казваме, че не носят доход - да уточним, че става дума даже за смешните 0.3 или 0.2% годишно. Сметките, които банките поддържат  в БНБ, не им носят никакъв доход. Но те продължават да ги пълнят. В информацията на БНБ за месец юли пише следното: "Спрямо юни общите активи на банковата система се увеличават с 604 млн. лв. и към 31 юли 2015 г. са 84.5 млрд. лева. През периода паричните наличности и салдата в централни банки и други влогове на виждане нарастват с 829 млн. лв. до 14.6 млрд.лв., а техният дял в активите на системата се повишава до 17.3 процента." Следва да се насочи вниманието към това, че растат именно тези недоходоносни активи, а не ликвидните средства, които носят доход - например държавните ценни книжа. Напротив, точно те, пак според данните на БНБ, намаляват с 279 млн. лв. - до 10.7 млрд. лева. Вече отдавна не правят впечатление констатациите, че намаляват кредитите за фирми (с 86 млн. лв., 0.3%) и жилищните ипотечни кредити (със 17 млн. лв., 0.2%).

Продължава и тенденцията за растеж на заемите, които банките дават на други финансови предприятия (със 74 млн. лв. - 4.6%). Тук става дума най-вече за финансирането, което кредитните институции дават на фирмите за бързи кредити и на лизинговите дружества. А те отпускат заеми на граждани и фирми при много по-висока цена от тази, на която го правят банките (и, разбира се, поемат и по-голям риск от тях). Като стана въпрос за риска - банковите мениджъри по правило обясняват липсата на какъвто и да е ръст в кредитната си дейност с липсата на достатъчно на брой платежоспособни клиенти. Дори и при силно намалялата цена на финансирането те се въздържат да търсят заеми. Това се потвърждава и от информацията на БНБ за ръст на депозитите на търговските дружества, който за юли е по-висок дори от този на депозитите на гражданите. Само че покрай това стандартно оправдание, което слушаме вече повече от две години, се забравя едно христоматийно правило. И то е, че за да има ръст в кредитирането, банките трябва да поемат по-голям риск. Едното без другото не може. А се вижда, че кредитните ни институции за момента не са склонни да поемат допълнителен риск - ако перефразираме поговорката - страх ликвидност пази.

За този страх има редица обяснения. Едното е, че фалитът на КТБ все още е пресен спомен в съзнанието на всички. Другото е продължаващото финансово напрежение в съседна Гърция. Но най-важно обстоятелство е предстоящата оценка на активите на българските банки.

По правило тя се извършва по най-консервативните критерии за оценка на кредитните портфейли. Най-вероятно точно по тази причина банките се въздържат да поемат допълнителен риск при отпускането на заеми, които след това може да им се наложи да провизират. Това ще намали положителните им финансови резултати, а в някои случаи може да доведе и до необходимост да се попълва капиталът. Но ако тези предположения са верни, сегашната конюнктура ще се запази поне до средата на следващата година, когато се очаква да излязат резултатите от оценката. Иначе казано, дотогава банковият сектор ще остане в положение на пасивна ликвидност и няма да може активно да подкрепя ръста на икономиката. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във