Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Страх депозит пази

Недоверието на хората към икономическата перспектива има ясен индикатор и той се измерва с ръста на спестяванията. Това обяснява нежеланието на гражданите да харчат, както и предпочитанията им да кътат парите си на сигурно място - в трезори. На фона на постоянните предупреждения за засилване на икономическата и здравна криза през зимата, август е поредният месец с ясно изразен ръст на средствата, привлечени от банковата система под формата на депозити.

 

Според актуалните данни на БНБ

влоговете на домакинствата достигат 57.753 млрд. лв.,

като се увеличават със 7.6% на годишна база. При съпоставка с месец юли се вижда, че има съвсем незначително забавяне в ръста, но пък то може да се обясни с харчовете за почивки и екскурзии.

Според експертите, до края на годината ще има относително висок растеж на привлечените средства при умерено нарастване на депозитите на домакинствата, сочат данните от последните допитвания на Министерството на финансите. Тоест, заради големите неизвестни около запазването на работните места и заради потенциалното въвеждане на нови ограничителни мерки, бизнесът просто няма смисъл да разчита на потребителите, които очевидно нямат желание да се впуснат в излишни харчове за да спасяват икономиката.

Очаквайки още по-несигурни времена бизнесът също влага парите си в банкови инструменти. Годишен ръст от 12.2% бележат депозитите на нефинансовите предприятия и достигат 27.547 млрд. лева. На месечна база дори се забелязва ускоряване на растежа на тези влогове - през юли повишението им на годишна база бе 10 процента.

В същото време забавяне има при депозитите на финансовите предприятия, които нарастват с 5.2% на годишна база през август, докато през юли повишението е 8.9%. Въпреки забавянето на темпа този вид депозити представляват внушителна сума -  3.547 млрд. лева.

Европейската централна банка нарича това явление

„принудителни спестявания“.

В последното си проучване по темата, анализаторите на банката стигат до извода, че в голяма степен ръстът на депозитите през последните шест месеца се дължи на факта, че хората просто не е имало къде да изхарчат парите, заради въведените ограничителни мерки. Като пример за това са посочени затворените  места за развлечение и блокираният  туризъм.

Според ЕЦБ ръстът на спестяваните в доста по-малка степен се дължи на притесненията за съкращаване на работните места. Въпреки това Франкфурт смята, че и през следващата година домакинствата може да запазят склонността си да пестят и да влагат парите си в банките.

"Гледайки напред, несигурността при работните места и заплатите вероятно ще остане повишена и ще доведе до продължаващо предпазно поведение от страна на домакинствата", обясни на 22 септември Фабио Панета, член на управителния съвет на ЕЦБ. Панета подчерта, че „източник на безпокойството“ е инерцията в сектора на услугите и предупреди, че всякакви неуспехи при възстановяването ще изискват повече парични облекчения.

При всички положения решенията на ЕЦБ все повече се отразяват и на случващото се в България, поради тясната ни икономическа и парична обвързаност с Еврозоната, а и заради желанието на страната ни за бърза интеграция в системата на валутния съюз.

Прогнозите на търговските банки

Свързани с основната им дейност все пак се подобряват. Експертите имат по-положителни очакванията за обема на отпуснатите кредити на домакинствата спрямо този на фирмите. Странното обаче е, че засега тези очаквания не се оправдават.  

Според данните на БНБ в края на август 2020 г. кредитите за неправителствения сектор са 63.580 млрд. лв. и се увеличават на годишна база с 6.1% при 6% увеличение месец по-рано, което е съвсем незначително ускорение. Кредитите за бизнеса нарастват с 2.2% на годишна база, като се наблюдава леко ускорение спрямо юли, когато годишното повишение бе с 1.8 на сто. Кредитите за домакинствата са 24.934 млрд. лв., като увеличението на годишна база е със 7.4%, но забелязваме забавяне спрямо юли, когато бе отчетен годишен ръст от 7.7 на сто.

Излиза, че няма особено изостряне на апетита към заеми, въпреки ниските лихви. Сегашното равнище на лихвените проценти все още се определя от високата ликвидност в банковата система и растежа на привлечения ресурс. Заемите обаче едва ли ще станат по-изгодни. В последния си анализ, публикуван на 1 септември, БНБ прогнозира известно повишение на лихвените проценти по новите кредити.

"Факторите, които ще допринасят за формирането на възходяща динамика при тях, са свързани с общото влошаване на макроикономическата среда и на бизнес климата, както и с потенциално увеличение на рисковата премия в резултат на намаляване на платежоспособността на кредитополучателите и повишение на риска, свързан с обезпеченията. Увеличението на необслужваните заеми в банковата система вследствие на свиването на макроикономическата активност също може да допринесе за повишаване на лихвените проценти по новите кредити", уточниха експертите от централната банка.

До края на годината се очаква лихвените проценти по депозитите пък да се запазят на достигнатите много ниски равнища. Основният фактор, който ще оказва влияние за ниските нива на лихвите по депозитите, е запазването на висока ликвидност в банковата система в резултат на продължаващия висок приток на привлечени средства от резиденти, част от които с предпазен мотив.

Facebook logo
Бъдете с нас и във