Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Стари идеи на нов глас

Последната френско-германска стратегия за борба с кризата на държавния дълг в еврозоната не очарова инвеститорите. Просто защото залага на идеи, които отдавна са предъвквани, и не включва по-смели действия, които да успокоят пазарите.
След двучасова спешна среща в Париж на 16 август германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози отхвърлиха призивите за емитиране на еврооблигации или за увеличение на размера на спасителния европейски фонд. Вместо това те обещаха да защитят еврозоната с планове за по-тясна интеграция на общността, въвеждане на общ корпоративен данък до 2013-а, поправки в конституциите на 17-те държави от еврорегиона за балансирани бюджети и въвеждане на данък върху финансовите транзакции - предложение, което бе отхвърлено миналата година. Освен това Меркел и Саркози искат държавните лидери на страните от еврозоната да провеждат срещи на високо равнище два пъти в годината (колкото сбирки имаха и през 2011-а) под ръководството на Херман Ван Ромпой.
На практика
съвместните френско-германски предложения
са точно толкова скромни, колкото очакваха и политическите наблюдатели. А най-амбициозната идея - всички членове на еврозоната да се обвържат законово с ангажимента да балансират бюджетите си и да намалят публичния дълг - едва ли ще бъде приета от всички страни членки на общността. Тя вероятно няма да мине дори през конституционна процедура във Франция, защото Саркози няма мнозинство в парламента.
За да дадат пример на останалите, Меркел и Саркози обещаха да въведат общ данък върху финансовите транзакции до 2013-а. Той обаче едва ли ще има кой знае какъв ефект, особено ако не бъде подкрепен от Великобритания, която не е член на еврозоната и на чиято територия работи най-големият финансов център. Още повече подобна стъпка няма да повлияе върху икономическата перспектива на Гърция, Португалия и Ирландия, които в момента разчитат на заеми в размер на 365 млрд. евро, за да се спасят от фалит. В интервю в Стокхолм на 17 август Петер Норман, министър за финансовите пазари на Швеция, заяви, че от данък върху финансовите транзакции ще има резултат, ако се приложи в световен мащаб и е много трудно да се оцени отсега как подобен налог ще има положителен ефект в еврорегиона.
В резюме старите идеи се пеят на нов глас, при това с явните намерения на Германия и Франция да командват парада като двете най-силни икономики в еврозоната. Макар че последните им стопански резултати съвсем не са задоволителни - французите са имали нулев растеж през второто тримесечие, а германците - символичния 0.1 процент.
И докато постните европейски величия обсъждат съдбата на общността, по-скромните им колеги от юга правят каквото могат.
Финансовият министър на Испания Елена Салгадо
обяви на 16 август, че продажбата на испански активи ще намали дълговите емисии с 12 млрд. евро, защото правителството ще изпълни приватизационната си програма преди провеждането на предсрочните парламентарни избори на 20 ноември. Акциите на лотарийната компания Sociedad Estatal Loterias y Apuestas del Estado ще бъдат регистрирани на борсата през последната седмица на октомври, каквито бяха плановете на кабинета. На търг ще бъдат пуснати и контрактите за управление на двете най-големи аерогари на Испания в Мадрид и Барселона. Опозиционната Народна партия обаче се противопоставя на продажбата на активи и заплаши да преразгледа сделките, ако спечели изборите.
Испанското финансово министерство, което планира да вземе назаем 43.3 млрд. евро през тази година, плати средна доходност 3.335%, за да продаде 12-месечни ДЦК на 16 август. Доходността на десетгодишните облигации е 4.996 процента.
В Италия премиерът Силвио Берлускони
влиза в пряка конкуренция с банките. Местните кредитни институции, включително и италианските банкови лидери Уникредит и Интеза Санпаоло, трябва да изплатят облигации на падеж за над 100 млрд. евро до края на 2012-а. През същия период кабинетът на Берлускони ще продаде ДЦК за четири пъти по-голяма сума. Точно това съвпадение на падежите на италианския публичен дълг и на банковите задължения създава необичайната конкуренция, коментират банкови анализатори. Защото италианските домакинства, освен че са банкови клиенти, са и важен собственик на местен държавен дълг.
Растящата доходност на италианските облигации и падащите цени на банковите акции заплашват да разколебаят италианските спестители, които по традиция купуват най-големия дял от банковия дълг. Следователно е необходимо банките да убедят потребителите, че техните облигации са по-атрактивни. Особено след като на 12 август правителството прие нов пакет от мерки за сурови ограничения, чрез които да балансира бюджета до 2013-а, включително и увеличение на данъка върху капиталовите печалби от 12.5 на 20 процента. То няма да се прилага за вложенията в местни ДЦК.
Дребните инвеститори в Италия държат около 63% от банковия дълг срещу 48% средно за еврозоната, по данни на Банка д'Италия и на местната банкова асоциация. Италианските домакинства са собственици и на правителствен дълг за 223 млрд. евро - около 14% от общия му размер.
Уникредит трябва да предоговори задължения за около 32 млрд. евро през идната година, а Интеза Санпаоло - за около 22 млрд. евро. За да привлече клиенти, Интеза предлага по-висока доходност на инвеститорите, които прехвърлят пари от други банки, за да купят нейни облигации. До 7 септември кредиторът ще продава двегодишни банкови книжа с 4.5% лихва за всеки, който преведе средства от конкурентите, докато онези потребители, които плащат от сметки в Интеза, ще получат 4.2 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във