Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Стар закон дава жега на ирландските банкери

МВФ, Европейската комисия и Европейската централна банка (т. нар. тройка), които през 2010-а отпуснаха спасителни кредити на Ирландия, искат от кабинета й да премахне правните недомислия, забраняващи на кредиторите да обявяват за просрочени ипотеките, сключени преди 2009-а, твърдят запознати с проблема. Казусът не търпи отлагане заради ръста на проблемните заеми, с които са придобити дадените под наем имоти. Това затруднява и банките да увеличат кредитирането, забавят и възстановяването на местната икономика. Например над една трета от кредитния портфейл на Алайд Айриш бенкс - най-големия местен ипотечен кредитор, за купени с инвестиционна цел жилища се обслужва със закъснение, след като цените на жилищата паднаха наполовина, а безработицата скочи три пъти от 2007-а досега.


Преди декември 2009-а кредитните институции са работили по закона от 1964-а, по чиито разпоредби са придобивали право на собственост върху апартаменти с необслужвани ипотеки. Нормативният акт бил обект на много спорове, затова и бил променен през същата година. Но новата му версия се отнася единствено за спорове по заеми, внесени в съда след 1 декември 2009-а. Несъответствията лъснали особено ярко при решаването на дело през юли 2011-а. Тогава съдия Елизабет Дън преценила, че подалият иск в съда кредитор няма право да получи собственост върху жилище, използвано като залог по необслужван заем за 93 хил. евро, защото е внесъл иска си през юли 2010-а. Съдийката обаче удовлетворила искането на друга кредитна институция, която получила право на владение през 2007-а върху имот, купен със заем от 209 хил. евро, защото молбата била внесена през септември 2009-а, три месеца преди промяната на закона (!).


В тази връзка шефът на мисията на МВФ за Ирландия Крейг Бомон коментирал пред агенция Блумбърг, че добре функциониращата рамка за отнемане на собственост е важна за поддържането на дисциплина при обслужване на дълговете и за подкрепа на желанието на банките да отпускат заеми, което е жизненоважно за икономическото възстановяване на Ирландия. Представител на Министерството на правосъдието на страната пък коментирал, че възникналите покрай закона проблеми се обсъждат и във ведомството, и в главната прокуратура. Според други източници кабинетът обсъжда въвеждането на нови закони, с които да премахне пропуските.


Имотите, купени с инвестиционна цел по време на десетилетния жилищен бум в Ирландия, днес имат около 20% дял от местния ипотечен пазар, оценяван на 130 млрд. евро. След като през 2008-а жилищният балон се спука, цените пропаднаха, а необслужваните заеми за придобиване на собственост с инвестиционна цел надхвърлиха значително кредитите, изтеглени за жилища за лично ползване. Например, Алайд Айриш обяви през юли, че плащанията по 37% от ипотеките върху купените за отдаване под наем апартаменти се бавят поне с три месеца срещу 13% нередовно обслужвани заеми за покупка на собствени домове.


Повечето имоти с инвестиционна цел са притежание на лекари, счетоводители, банкери и други професионалисти, обяснява Стийвън Кинсела, лектор по икономика в университета в Лимерик. Според него покупките за последващо отдаване под наем са огромна постройка от карти, съградена около по-заможната средна класа на Ирландия.


Самите кредитори се въздържат да отнемат имоти на гражданите донякъде и заради чисто исторически и културни традиции. Те водят началото си от т. нар. голям глад в Ирландия в периода около 1850 г., когато хиляди семейства са лишени от земите си. По-късно, през 1880-а, когато Ирландия е под британско управление, се води т. нар. война за земя срещу богатите земевладелци и техните агенти, която често е придружена с насилие. В наши дни съпротивата срещу отнемането на недвижими имоти произтича отчасти от зависимостта на банките от парите на данъкоплатците, с които са се спасили от фалит след кризата през 2008-а. Държавата е гарантирала банкови задължения за общо 64 млрд. евро, а пет от шестте водещи местни кредитни институции са под контрола на правителството.


Политици и банки обаче постепенно започват да очертават гранична линия между задълженията за жилищата за лично ползване и купените за отдаване под наем имоти. В случая съществена роля играе и натискът на международните кредитори на страната, а също и по-настоятелните им изисквания за увеличаване на капиталовата адекватност на банковата система в Ирландия. Прилагат се и различни стратегии за справяне с ръста на необслужваните ипотеки. Банката на Ирландия например е привлякла 540 съдия-изпълнители, които да удостоверят, че собствениците, чиито ипотеки са проблемни, не укриват доходи. Надеждата на всички заинтересовани пък е, че и законодателите ще затворят вратичките в правната уредба.


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във