Банкеръ Weekly

Една жертва на COVID-19 - 1088 работници на улицата

Спрете икономическото униние

Красен Станчев
S 250 696e81d3 afd6 4ac9 8a89 c5d175370fd9
S 250 3e87f9e7 0ce5 4c8b 9390 3fedfc6c6de8

Очаква се реалният БВП на България да се свие със 7 на сто през 2020 г. Спадът ще бъде последван от частично възстановяване на икономическата активност през втората половина на годината. То ще бъде съпроводено с постепенното вдигане на ограниченията. Това се казва в разпространената на 6 май икономическа прогноза на Еврокомисията за ЕС. През 2021 г. обаче се очаква „отскок” на растежа до 6 на сто, като частично бъде преодолян сривът от тази година. Възстановяването ще бъде движено от частното потребление, а пазарът на труда трябва да подобри състоянието си.

 

Икономистът Красен Станчев, създател на Института за пазарна икономика е оптимист: "Има поне 4 основни причини сривът да е рязък, но и възстановяването да бъде бързо!"

Според него, коронакризата върви с ограничения, наложени върху човешкия фактор, но не и върху капиталовия. На второ място тактиката на всички бизнеси е „подскачане на място” – да запазиш всичко, което не можеш да промениш. По този начин те са готови за старт, когато рестрикциите отпаднат до ниво, от което това е възможно.

На трето място Станчев посочи много важният фактор, че световната търговия като цяло е запазена. Едва ли повече от 10% е спадът при нея, така че каналите на световния стоков оборот за отпушени.

На четвърто място, той поставя увеличените доходи на хората - както в ЕС, така  и у нас. Според него, след кризата през 2008 г. доходите у нас са скочили средно с 35 на сто.

"Всички тези основания за оптимизъм ме карат да смятам, че България може да се представи във възстановителния период много по-добре от Естония или Русия, например", обобщи Красен Станчев. И сподели за „БАНКЕРЪ” статистически факт, от който на човек направо му прилошава... от "пипалата" на световната конспирация: „Към 10 май на всеки летален изход от COVID-19 са се падали по 1088 безработни!"

С една дума - истерията продължава. С няколко изречения, диагнозата изглежда така: вместо да демонстрират здрав разум и хладнокръвие, политиците наплашиха до смърт хората, паникьосаха бизнеса и накараха всички да заживеят като обречени. С което превърнаха в норми на поведение страховете, колебливостта, недоверието, отчаянието и нежеланието за връщане към нормалния стопански оборот.

"През последната седмица започнаха да излизат първи данни за състоянието на икономиката през март и първото тримесечие на годината. Това, което се вижда, потвърждава проявлението както на шок в предлагането, причинен от директни забрани и блокиране на веригите за доставка, така и на рязка промяна на потребителските нагласи в резултат на пълната и дълбока неизвестност и свързаното с това поведение на екстремна предпазливост", коментира икономистът Лъчезар Богданов.

Дотук с песимизма.

Богданов споделя прогнозата на Еврокомисията за България - около 7% спад тази година и 6% ръст догодина. Той обаче уточнява, че тази прогноза е правена въз основа на вече възприетия в цял свят здравен модел за постепенно отмиране или дори изчезване на вируса. Икономическият модел, който съответства на това предположение, е свързан с постепенното разхлабване на ограничителните мерки и възстановяване на социално-икономическия живот.

Доц. Виктор Йоцов от Икономическия институт на БАН и дългогодишен представител за България в МВФ, сподели за читателите ни, че "прогнозният спад за тази година от около 7% е висок за него и че очаква сривът да е около 5%, колкото е бил през 2009-а при световната финансова криза".

Йоцов твърдо вярва във V-образното възстановяване на икономиката – рязък спад и бързо възстановяване.

"Ролята и значението на туризма се преувеличават, защото отрасълът има не повече от 10% дял в БВП. Вярно - още през март спадът в този отрасъл бе 50%, а през април вероятно ще стигне и 90%, но това няма особено отношение към нивото на БВП като цяло", заяви той и изрази надежда, че с оживлението в селското стопанство и строителството страната ще си стъпи здраво на краката.

"Българската икономика много бързо ще заработи след кризата с коронавируса, проблемът ще е само в реализацията на пазарите. Според мен туризмът ще се възстанови много бързо". Това прогнозира предприемачът Красимир Дачев. "Сега банките имат пари в сравнение с кризата през 2008 г., а и отношението им е съвсем друго", коментира той.

"Българската икономика страда от много неща, но основният фактор е липсата на пазар и конкуренция. Всички структури са монополизирани. Хората са жертви на този монопол". На това пък акцентира каза проф. Асен Асенов, преподавател по международни финанси във Вашингтон. Проблем е и това, че образованието беше изоставено и много деца останаха извън системата на образованието. Те са неподготвени за новите условия. В България се създадоха високотехнологични работни места. Надавам се, че страната ще обърне внимание на създаването на технически умения. Това е новото време - сегашните трудности са възможност да преструктурира своята икономика и уменията на хората, каза той. 

 

Каре

Движим се успоредно на ЕС

Според експресната оценка на Евростат, през първото тримесечие на 2020 г. БВП в ЕС се свива с 2.7% спрямо същия период на 2019 г., а в еврозоната – с 3.3 процента.

За момента няма данни за Германия, но спадът на годишна основа във Франция е 5.4%, в Италия – 4.8%, в Испания – 4.1 на сто. Това дава основание да се очаква поне четирикратно по-силен спад през второто тримесечие. 

Продажбите на дребно в ЕС през март спадат с 8.2% спрямо същия месец на 2019 г., а в еврозоната – с 9.2 процента. За Италия липсват данни, но в Германия спадът е относително ограничен – 3.1%, докато в Испания е 13.1%, във Франция – 16%, в Австрия – 12.4 на сто. 

В търговията на дребно у нас се наблюдават структурни промени, подобни на отчетените в ЕС. Спадът на годишна основа за месеца е 14.6%, като с над 63% спадат продажбите на облекла, а с над 40% - на електроника.

От една страна затварянето на големите търговски центрове очевидно е изиграло своята роля при тези стоки, но вероятно по-важна е потребителската реакция за ограничаване на покупките на стоки, които не са от непосредствена необходимост.

Останалите отрасли – включително металургията, химическата промишленост, производството на изделия от хартия и пластмаси - отчитат минимален спад. Същевременно производството на храни расте с 8.3%, а на лекарствени продукти – с 4.8 процента

Спадът в промишленото производство също даде първи щрихи за отражението по сектори. При общ спад на преработващата индустрия с 9.8% спрямо март 2019 г., производството на мебели се свива с близо 25%, машиностроенето - с 21%, автоиндустрията - с близо 18 процента.

Блокирането на традиционната търговия и рязкото ограничаване на потреблението в цяла Европа доведе до сериозен спад и в производството на облекла -  26 на сто.

Студеното време, включително обилните снеговалежи, работата от вкъщи, както и блокирането на областните градове дава отражение на спада с над 37% на продажбите на горива.

Българските потребители драстично увеличават покупките на лекарствени продукти – с 14.4%, както и на храни и напитки – с 3.4 на сто.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във