Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Спорът за одитите разцепи парламента

Сблъсъкът между бизнеса и одиторите за промени в Закона за счетоводството придобива драматично остър характер. Браншовите организации на бизнеса настояват за промени в закона, с които да бъде намален броят на малките и средните предприятия, които задължително подлежат на одит. Мотивът на несъгласните  е, че това е ненужна допълнителна тежест за тези дружества. Одиторите са на обратното мнение  - смятат, че  този текст  не бива да се променя, тъй като одитът е единственият начин за честно и прозрачно представяне на финансовото състояние на една фирма пред данъчните власти, а и пред инвеститорите, пред   нейните кредитори и клиенти.

Колкото повече напредва парламентарната процедура по промените в Закона за корпоративно подоходно облагане, с който се променя и Законът за счетоводството, толкова по-остър става дебатът по този въпрос. Толкова остър, че разцепи и управляващото мнозинство, и опозицията. На  заседанието на бюджетната комисия в парламента на 25 октомври исканията на бизнеса  да се увеличи  броят на освободените от одит фирми бяха внесени като предложение за промени в Закона за счетоводството. Направиха го Патриотите, а  изрично бе обяснено, че зад тях застава вицепремиерът Валери Симеонов. Представителите на ГЕРБ пък бяха  категорично  против. От парламентаристите от БСП исканията на бизнеса  подкрепиха  Петър Кънев и Драгомир Стойнев, докато Румен Гечев гласува за запазване на сегашния обхват на одитите. Явно този казус е напът да се превърне в ожесточен  политически спор, разпалван от натиска на бизнеса.

"Народните представители да изберат на чия страна да застанат.  На страната на  около 6 хил. микро- и малки предприятия с над 100 000 работещи в тях, които произвеждат и създават БВП  и пълнят бюджета. Или на страната на няколко одитори, които събират "Данък одитори" от тези фирми, създавайки им ненужна административна и финансова тежест, т.е. пречейки им да работят. А стоте хиляди заети в тези предприятия, чийто труд се ограбва с цинизъм, ще решават един ден за кого да гласуват", пише в специално писмо на Асоциацията на индустриалния капитал в България до народните представители.

По-нататък в писмото се посочват аргументите на бизнеса за това тяхно искане. Те са поднесени като опровержение  на одиторските твърдения. Например посочва се, че одиторите твърдят че: "Праговете ни са актуализирани наскоро и не са ниски. Отнесени към БВП, са по-високи, отколкото в Германия."  Според АИКБ обаче няма по-рестриктивен закон от българския и илюстрират твърдението си със  съответната сравнителна таблица. "Одитор, който твърди, че размерът на предприятието в ЕС се определя от БВП  на страната, в която оперира, сам издава безполезността си. И нещо, което одиторите премълчават - за няколко хиляди малки и микропредприятия като акционерните дружества, командитните дружества с акции, както и консолидирани дружества - прагове изобщо няма!", аргументират се от АИКБ.

Председателят на ИДЕС Васко Райчев обаче заяви: "В Европа се намаляват праговете, а вие искате да ги увеличаваме. Да, ние защитаваме нашата професия, но тя е възникнала именно за защита на обществения интерес."

Бизнесът се оплаква, че според ИДЕС: "Трябва да се одитират всички дружества, за да няма сива икономика." И веднага контрира тази  позиции със следния аргумент: "В България има над 400 хил. работещи предприятия. По директива подлежат на задължителен одит около 5 хил. (толкова са средните + големите предприятия у нас, а малките и микропредприятията се освобождават от задължителен одит от директивата, тъй като  се смята, че представлява значителна тежест за тях, и ползите са по-малко от вредите). Съгласно нашия рестриктивен закон, приет с лобистки текстове в угода на одиторите, на задължителен одит подлежат над 15 хил. предприятия. Да се твърди, че всички останали са "на сиво", е откровена глупост.  Да се твърди, че там, където има одит, никога няма сиви практики, е смешно. Та нали ако недобросъвестен предприемач иска да ползва сиви практики, винаги може да наеме одитор, който "да не ги забележи". Например - този на КТБ. Затова НАП не разчита на одита. С предлаганите промени на чл.37 от ЗС ще отпаднат около 1/3 от подлежащите на одит предприятия, които поради малките си размери носят само 10% от доходите на одиторите. (Тоест  одиторското съсловие ще оцелее.)"

Това са само част от аргументите на бизнеса, с които неговите представители подкрепят искането си за промени в Закона за счетоводството в посока  от задължителен одит да бъдат освободени по-голяма част от малките и средните фирми.

Одиторите  също имат своите сериозни аргументи. А крайното решение е в ръцете на депутатите, които вече са сериозно разделени между двете спорещи групи. 

В крайна сметка бюджетната комисия не прие предложението за намаляване на броя на дружествата, подлежащи на одит чрез увеличаване на праговете за активи и оборот. Но пък депутатите приеха  предложението на депутата от ДПС Йордан Цонев, според което сегашните прагове вече ще се отнасят и за акционерните дружества, и за командитните дружества с акции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във