Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СПОРНАТА СТРАТЕГИЯ НА ГОЛДМЪН САКС

Майкъл Шерууд е изправен пред първия си сериозен тест, откакто миналата година пое поста на един от двамата главни изпълнителни директори на щатската инвестиционна банка Голдмън Сакс (Goldman Sachs) за Европа. Назначението му тогава бе поредното доказателство за стратегията на финансовата институция да работи с най-амбициозните и талантливи мениджъри. През последните няколко седмици обаче той се оказа в центъра на разгорещен дебат относно страстта на щатската инвестиционна банка да използва собствени пари, когато поема контрола върху английски публично търгувани компании. Спорът набра скорост след предупреждението на шефа на Голдмън Ханк Полсън банкерите да разглеждат задълбочено фирмената позиция, преди да направят неприятелска оферта за поглъщане на публично дружество. Полсън бе принуден да обърне внимание на служителите си, след като консорциум от компании за частни инвестиции, водени от банката му, направиха няколко неуспешни нападения срещу английски фирми, включително и местния летищен оператор ВАА, веригата от кръчми Митчълс енд Бътлър и медийната фирма Ай Ти Ви.
Шерууд не се бои от вътрешни спорове - конкурентната и настъпателна фирмена култура на Голдмън стимулира разгорещен обмен на мнения по почти всички свързани с банката въпроси. Публичната природа на сегашния дебат обаче прави обсъжданията доста необичайни за институция, която се гордее със своята организация и дисциплина. Което поставя Шерууд и другия главен изпълнителен директор за Европа Скот Капник в доста неловко положение.
Семето на раздора бе посято през май 2004 г., когато Голдмън подкрепи неприятелската оферта на предприемача от Великобритания Филип Грийн за местния търговец на дребно Маркс енд Спенсър. Шерууд - по онова време в близки отношения с Грийн, беше водещ консултант на сделката, за която имаше решение и на комисията от висшите мениджъри на Голдмън Сакс. Предложението бе отхвърлено, но предизвика учудване в лондонското Сити и сума въпроси от страна на старши банкови служители дали подобен акт няма да развали отношенията на банковата групировка с корпоративните й клиенти. Независимо от всичко, когато бившият главен изпълнителен директор на Голдмън за Европа Пийтър Уейнбърг обяви решението си да се върне в САЩ, 40-годишният Майкъл Шерууд бе определен единодушно за негов приемник.
Оттогава насам банкерите на Голдмън Сакс и техните конкуренти обсъждат спорната стратегия финансова институция да предлага пълен набор от инвестиционни банкови услуги не само като съветник и финансист, но и като участник със собствени средства в покупката на частни капитали. Групировките за частни инвестиции, които плащат огромни комисиони на Голдмън за консултации и гарантиране на сделки, също оспорват решението й да се конкурира със собствените си клиенти.
Въпреки противоречията банката продължи напред и привлече миналата година 8.5 млрд. щ. долара в свой фонд за частни инвестиции. Според пазарната мълва тя обмисля да създаде и нов фонд, който да инвестира в активи от инфраструктурата. Всъщност нейните мениджъри не настояват за отказ от стратегията за частни инвестиции. А и Полсън разпореди в средата на този месец единствено Голдмън да спре да използва собствени средства за финансирането на неприятелски предложения за поглъщане, заплашващи да развалят банковия имидж, който е по-важен от печалбата от дадена сделка. Според запознати с разправията лица управителят на банковата групировка е изнервен от факта, че провалените враждебни оферти го свързват директно с недружелюбно отношение към публично търгувани фирми. И макар че всичките отхвърлени предложения са били условни (ако фирмените бордове ги приемат), те вредят на фирмената репутация.
Един от въпросите е защо Голдмън понася подобно отстъпление само във Великобритания, докато в други държави като Германия например тя вече е направила огромни частни инвестиции (бел. ред. - последната е от март тази година, когато Голдмън Сакс плати 5.4 млрд. щ. долара за недвижимите активи на германската търговска верига Карстад Квеле)? Някои анализатори обясняват това обстоятелство с растящото недоволство на английските мениджъри от сделките на компаниите за частен капитал като цяло. Други пък обвиняват прекалено агресивния подход на Голдмън. Нейната тактика раздразни двамата й партньори от неуспешния мартенски опит за поглъщане на английската медийна фирма Ай Ти Ви - Апакас и Блекстоун. Веднага след като офертата беше отхвърлена, щатската банка отвърна на огъня, като изнесе публично всички подробности по сделката и коментира поведението на Ай Ти Ви като нечестно.
Интервенцията на Полсън в сектора на частните инвестиции повдига и по-широкия въпрос доколко растящата конкуренция в бранша ще позволи на Голдмън Сакс да реализира добра печалба от частните си фондове, в които са вложени и около 2 млрд. щ. долара лични средства на банкови служители? Банковите мениджъри са убедени, че все още съществуват огромни инвестиционни възможности. Някои банкери обаче смятат, че навлизането на този терен ще подкопае позициите на Голдмън на предпочитан съветник на големите корпорации. Макар че консултантската дейност е донесла съвсем малка част от миналогодишните й оперативни приходи, връзките на банката с корпоративните клиенти е много важна.
Изходът от дебата ще има сериозно отражение върху целия банков бранш. Конкурентите на Голдмън Сакс следят внимателно действията й и правят оценки дали да не предприемат подобен подход. Швейцарската банкова групировка Креди Суис (Credit Suisse) и щатската Джей Пи Моргън Чейз (JP Morgan Chase) продължават да поддържат участието си в своите собствени фондове за частни инвестиции, а Мерил Линч (Merrill Lynch) е направила солидни вложения в сектора със собствени средства. И въпреки намесата на Полсън дебатът със сигурност няма да спре дотук.

Facebook logo
Бъдете с нас и във