Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Спящият проблем с лошите кредити

Банките са придобили обезпечения за 1.1 млрд. лева

Лошите кредити са заплаха за икономическото възстановяване за целия Европейски съюз. В някои държави, като Италия например, те са на критично равнище и са сериозна спирачка за увеличаване на икономическата активност и ръста на брутния й вътрешен продукт. Наскоро МВФ разпространи данни, според които необслужваните заеми на Апенините достигат до 18% от всички кредити и се равняват на около 20% от БВП. Това косвено засяга България, защото Италия е един от основните ни търговски партньори и всеки проблем там рефлектира по някакъв начин и върху българския бизнес. А той и така си има достатъчно главоболия с лошите кредити в България. Неслучайно в доклада си по програмата за оценка на състоянието на финансовия сектор у нас, който бе публикуван преди три месеца, МВФ предупреди БНБ да обърне сериозно внимание на предизвикателството с необслужваните кредити. Според експертите на международната финансова организация предстоящото въвеждане на международния стандарт за финансова отчетност 9 (МСФО 9) от началото на 2018-а ще доведе до нарастване на проблемните кредити у нас от 18 до 33% (на база нивото им от края на 2016-а). Някои специалисти смятат, че тази прогноза е прекалено песимистична. Те твърдят, че тя стъпва на проучване на Европейската централна банка за 2016-а, докато новите анализи на състоянието сочат доста по-оптимистични резултати. Но пък опитът у нас при подобни прогнози показва, че когато се отнася до България, винаги е било по-здравословно да се съобразим с най-песимистичния вариант. За съжаление се убедихме от собствената си практика, че можем да си създадем проблем дори там, където той не съществува.

Но да се върнем на въпроса с лошите кредити в българския банков сектор:

последните прогнози на БНБ звучат оптимистично

"През тримесечието продължава благоприятната тенденция по отношение на качеството на кредитите и авансите. В края на юни 2017 г. брутният размер на необслужваните кредити и аванси в банковата система възлиза на 9462 млн. лв. (при 9966 млн. лв. към 31 март 2017 г.)", се казва в съобщението на Централната банка за състоянието на финансово-кредитната система към средата на 2017-а. Данните без съмнение са верни. Но при оценката на такава информация тя зависи от това на каква база се стъпва при нейното формиране. Ако погледнем данните за лошите кредити на банките от по-друг ракурс, може да се направи обосновано заключение, че няма съществено подобрение в състоянието на заемите с просрочие над 180 дни, а те се включват в така наречената група на загубите и се провизират изцяло - на 100 процента. В началото на  2017-а общият им размер е бил 6.48 млрд. лв., в края на първото тримесечие на годината те са 6.47 млрд. лв., а в края на юни 2017-а - 6.32 млрд. лева. Информацията, която се цитира в съобщението на БНБ, включва всички просрочени кредити, в това число и тези, по които плащането е забавено с 30 дни. И както става ясно - почти цялото намаление на общия размер на необслужваните кредити - от 9966 млн. лв. на 9462 млн. лв. - се дължи на

свиването на сумата на заемите, по които просрочията са до 180 дни

Не е ясно дали всъщност става дума за това, че плащанията по тези кредити са възстановени, дали защото вземанията по тях са принудително събрани, или банките са продали тези свои вземания. Или с тях се е случило нещо друго?

Има обаче още една индикация, която заслужава внимание: от началото на 2017-а до края на юни кредитните институции са заделили нови провизии по кредитите в размер на общо 236 млн. лева. А това означава, че през този период са се появили нови просрочени заеми и те са на сума още поне половин милиард лева.

Когато се прави анализ на толкова сложен въпрос като обема на лошите кредити, трябва да се вземат предвид и някои техники, които банките ползват за решаването на проблемите с тях.

Продължава широко да се прилага практиката за периодичното предоговаряне на заеми, с чието обслужване клиентите - (най-вече корпоративните) имат затруднения. Този похват може да превърне един проблемен заем в редовен, особено ако просрочията по него не са големи.

Друга техника е банката да придобие като своя собственост заложените в нейна полза обезпечения - най-вече имоти и дори цели фирми с оборудването и сградите им, ако е получила залог търговското предприятие. С това действие тя закрива просрочения кредит и получава един актив, по който вече няма нужда да заделя провизии. Днните на БНБ показват, че от началото до средата на 2017-а размерът на сумата по позицията "Други активи" в баланса на банковата система, където се отчитат точно такива операции, се е увеличил с 270 млн. лева. Само дето това, че банката кредитор придобива обезпечението, не значи, че то ще й носи доходи. Затова преди влизането в сила на Регламент 575 за оценка на риска и капиталовата адекватност банките имаха задължение да се освобождават от такива активи до две години, след като ги придобият.

Всъщност

голямото "почистване" на проблемни кредити

се случи в периода между края на 2015-а и края на 2016-а, когато бе заключителната фаза на прегледа на качеството на банковите активи. Той приключи през август 2016-а и за този едногодишен период размерът на просрочените кредити намаля от 11.02 млрд. лв.  на 9.96 млрд. лв. - с близо 1.1 млрд. лева. Бяха заделени провизии на сума 813 млн. лв., а общият размер на балансовата позиция "Други активи", в която се отразяват придобитите от банките обезпечения, нарасна от 420 млн. лв.  на 1.51 млрд. лева. Освен това банките отписаха от балансите си кредити за около 1 млрд. лв. и продадоха проблемни вземания за около половин милиард лева. На този фон почистването изглежда доста радикално. Но колко още "неизявени" токсични активи отлежават в балансите на кредитните институции?! Определяме ги като токсични - в смисъл, че не им носят приходи и дори по-лошо - натоварват банките с разходи за издръжка на тези активи, включително под формата на провизии, които трябва да начислят. Размерът на тези

токсични активи

ще започне да се изяснява след половин година, когато прилагането на МСФО 9 стане задължително. Тогава ще се заделят провизии не само когато кредитът е просрочен, а и когато се окаже, че и по международните счетоводни стандарти получилата заем фирма има финансови проблеми - нетният й паричен поток е намалял, поетият дълг е прекалено голям и т.н. Тогава тя ще влезе в групата на компаниите, които според одиторите не отговарят на критериите за действащо предприятие. В този случай банката ще трябва да начислява провизии по взетия от нея кредит дори ако го обслужва редовно.

Според някои оценки поне 50% от активно работещите у нас търговски дружества в момента не отговарят на критериите за "действащо предприятие", което означава, че на банките пък им предстоят нови разходи за провизии. Въпросът е какъв ще е размерът им.

Кредитните институции трябва да намерят решение и на проблема с придобитите от тях обезпечения, като рано или късно ги продадат. Добре ще е да го направят с минимални за тях загуби. Но практиката показва, че това се случва рядко.

Всичко това е достатъчно основание за извода, че въпросът с проблемните кредити наистина трябва да бъде постоянно в центъра на вниманието на банковия надзор на БНБ и хватката му трябва да бъде желязна, когато се занимава с такива казуси.

Тук стигаме и до друга много важна тема. Тя е свързана с голямата язва на българската държавност, наречена съдебна система. Неефективността на българския съд по отношение на търговското правораздаване се подчертава във всеки доклад на ЕК и на различни международни институции, посветени на България. В това отношение е добре да се помисли за промени в нормативните документи, които да гарантират бързо и ефективно събиране на вземанията, а също справедлив съдебен процес по търговските дела. Както и за налагане на съдебни практики, които да гарантират собствеността, инвестициите и вземанията на кредиторите. Това е важно не само за стабилността на финансовия кредитен сектор, но и за ръста на инвестициите, от които зависи развитието на икономиката ни като цяло. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във