Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СПЕСТЯВАНИЯТА В БАНКИТЕ СА НАДЕЖДНО ГАРАНТИРАНИ

Г-н Манолов, бяха ли подготвени системите за гарантиране на влоговете в европейските държави за финансовата криза, която връхлетя международните финансови пазари?
- Великобритания определено не беше подготвена. Франция изпита затруднения. При нас нещата са нормални.
Защо в Европа не? Нали в Европейския съюз има общи принципи за гарантиране депозитите?
- В някои европейски държави системите за депозитно застраховане са експост. При това положение големите сътресения на финансовите пазари и съответно банкови фалити изискват набирането на значителни средства за кратко време. Отново бих дал Великобритания за пример и случая с Нортънрок. След национализирането на тази банка средствата по изплатените депозити бяха взети от държавния бюджет. В момента се коментира, че тези системи не са ефективни по ред причини. Най-съществената е, че се вземат пари от банките за компенсиране на депозитите точно в момент, когато тези пари са им необходими най-много. При нас системата е точно обратна. Фондът събира регулярно средства, което от своя страна го прави относително добре капитализиран.
От това, което ми казвате, разбирам, че фондовете за гарантиране на влоговете в много държави от Европейския съюз не събират вноски от банките, така ли?
- Да. В някои държави наистина фондовете за застраховане на влоговете не набират вноски от банките. И това в момента е проблемът. В някои държави с такива модели, за да се върне доверието на вложителите, сме свидетели на повишаване на депозитната гаранция.
Във финансовите среди в Европа коментира ли се необходимостта от увеличаване на размера на гарантираните депозити вследствие на кризата?
- В момента се водят такива дебати. Вероятно във Великобритания и Германия подобна мярка е необходима, тъй като там средният размер на влоговете е доста голям. За България обаче не се налага да се увеличава размерът на гаранцията. У нас средният размер на влоговете е 3-4 хил. лева. Това са 95% от всички влогове в банките. А размерът на гаранцията е 40 хил. лева, тъй като това е левовият еквивалент на минималната депозитна застраховка, приета с европейска директива. Тя обаче, както виждате, е десетина пъти по-висока от средната сума на най-масовите влогове у нас. Затова смятам, че не е необходимо да се повишава. Мисля, че това би довело до поощряване на така наречения морален хазарт.
Какво обаче налага въвеждането на нова система за изчисляване на вноските, които банките правят във Фонда за гарантиране на влоговете?
- Има се предвид системата, по която размерът на вноските се определя съобразно риска, който всяка една банка поема при своите операции. В случая трябва да е ясно, че ние във фонда не сме нищо друго освен застрахователи. Застраховаме определен риск - риска в един момент някоя банка или банки да не могат да плащат на своите вложители. И като застраховател сме длъжни да събираме съответната премия, съобразена с риска, който покриваме. Банките имат различен рисков профил и точно това искаме да бъде отразено в новия модел. Изрично подчертавам, че ние нямаме никакви правомощия, породени от закона за каквито и да е било надзорни функции. Ние не придобиваме нови правомощия с предлаганата нова форма. Искаме единствено да бъде отразен различният рисков профил на банките по отношение на депозитното застраховане.
Знам, че сте предложили няколко варианта за изчисляване на премиите, които банките ще внасят във фонда. В тях има доста показатели. Според вас обаче кой е с най-голяма тежест?
- Капиталовата адекватност. Това е основният показател. Знаете, че в момента целият хаос на американския финансов пазар е най-вече поради факта, че банките там са с ниска капиталова база. Америка все още не е приела базелските стандарти.
В схемите за изчисляване обаче фигурира и показателят - оценка на рейтингова агенция. Не смятате ли, че рейтинговите агенции се дискредитираха изключително много в хода на сегашната международна криза? Оказа се, че те реагират твърде късно при намаляването на оценките си за платежоспособност на проблемни банки.
- Не е вярно, че реагират късно. Рейтинговите агенции направиха тотална ревизия на своите методологии за оценка на риска. Не е естествено пазарът да има толкова негативно отношение към агенциите в момента. Имайте предвид, че агенциите работят по матрици и ако информацията, която банките им подават, не е достатъчно коректна, става проблем. Единственият начин крайния клиент да знае за риска на дадена банка това е кредитният рейтинг. Както добре е известно, надзорният рейтинг на Централната банка е единствено за вътрешно използване.
От миналата година Фондът за гарантиране на влоговете получи законово право при определени условия да придобива банки с ликвидни затруднения с цел да ги оздрави. Уточнени ли са вече какви ще са тези конкретни условия?
- Цялостната концепция за това при какви условия фондът ще участва в увеличаването на капитала при банки с ликвидни проблеми ще бъде разработена на база на най-ниската стойност за обществото. Дали една банка ще бъде обявена в несъстоятелност, или ще я изкупи фонда, ще зависи от това, каква ще бъде най-ниската обществена цена. Защото може да се окаже, че в някои случаи е по-добре една институция да фалира и вложителите й бързо - в рамките на дни, да си получат застрахования размер на депозитите, вместо да бъде спасена с цената на огромни инвестиции от страна на фонда, които след това да не могат да бъдат възстановени. Тук искам да подчертая едно нещо. Банковата система у нас в момента е изключително строго регулирана и разполага с необходимите средства да устои на външни кризи. Нещо повече, аз твърдя, че фискалната дисциплина у нас е на изключително високо ниво. Имам предвид следното съотношение - валутният резерв спрямо паричната маса в обращение. Финансовите сътресения навън ще бъдат почувствани в страната най-вече по отношение на цената на ресурса. Рисковата премия за България се покачи в рамките на една година от 30 на 300 базисни точки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във