Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СПЕКУЛАНТИТЕ ДЪРПАТ ФИНАНСОВИТЕ ПАЗАРИ НАДОЛУ

Днес сутринта борсовите индекси възстановиха част от стойностите си, но малко след това, обезпокоени от негативните новини за развитието на икономиките, отбелязаха поредния спад. Тази информация се излива почти всеки ден от централните новини на телевизиите и неминуемо създава усещането, че световната финансова криза не само не отминава, но и все повече се задълбочава. Всъщност как така се получава, че в началото на деня цените на акциите поскъпват, а след това отново започват да падат. Нещата на пръв поглед не са сложни. Правителствата вземат мерки за поддържане на стабилността на финансовите сектори и инвеститорите, успокоени от този факт, започват да купуват ценни книжа, което води по повишаване на котировките, след това се появяват данни за увеличаване на безработицата, за намаляване на продажбите в индустрията, които пък подплашват инвеститорите и те започват да продават. Звучи логично, но много елементарно. Това, което никой не казва е, че голяма роля за движението на цените на акциите и облигациите, а оттам и на борсовите индекси, оказват очакванията на борсовите спекуланти.
Тук е моментът за едно много важно уточнение: да се прави
разлика между инвеститори и спекуланти
Хората, които купуват и продават ценни книжа, са инвеститори, тези, които сключват краткосрочни сделки на базата на очаквания за повишаването или понижаването на цените на ценните книжа, на валутите и дори на борсовите индекси - т.нар. маржини, са спекуланти. Те залагат пари с идеята да спечелят от движението на съответния финансов инструмент. Това обаче са пари от въздуха и именно тези сделки са едни от най-рисковите и могат да окажат значителен негативен ефект върху цялостното развитие на финансовите системи. Защото, когато има големи вложения в операции, базирани на очакването, че цените ще падат, това няма как да не повлияе върху движението на борсовите индекси. Не по-малко вредно е явлението, когато очакванията са насочени към повишаване на котировките. Тогава цените се покачват, без да има реално икономическо покритие за това, и след това неминуемо се стига до срив.
Въобще борсовата търговия с очаквания за движението на цените се е превърнала в многомилиардна индустрия, която обаче не носи положителни ефекти върху общата икономика. Неслучайно една от първите мерки, предприети от надзорните институции в различните държави, бе да забранят късите покупко-продажби на ценни книжа и други финансови инструменти.
На много хора всички тези разсъждения могат да им се сторят от общ характер. Ще вдигнат рамене и ще кажат: Какво от това? Българските банки не влагат пари в подобни рискови инструменти. И ще са прави, но само отчасти. Тъй като
кредитните ни институции не спекулират на борсите
Но финансират дружества, които освен всичко друго правят и това. Да не говорим, че не са малко хората, които вземат потребителски и ипотечни заеми, за да играят на световните борси. Вярно е, че срещу това трудно може да се измисли лек. Въпросът в случая обаче е дали съществуват нормативни ограничения, които да охлаждат нездравия ентусиазъм за спекулации на борсата, ако той се зароди в банките. Защото, ако се стигне дотам да се вземат мерки, когато бедствието настъпи, тогава ще е много късно. Впрочем международните финансови институции от години се опитват, макар и плахо, да ограничат апетитите на универсалните банки за спекулативни сделки.
В условията на повечето заеми, които отпускат ЕБВР, Европейската инвестиционна банка и Банката за развитие към съвета на Европа, има изрична клауза, в която се казва, че тези средства не могат да бъдат използвани за борсови сделки. Това изискване обаче лесно се заобикаля, тъй като банките, които получават въпросните пари, финансират с тях потребителски, ипотечни и фирмени заеми, но пък им остава свободен ресурс, набран от други източници. И с него те имат възможност да кредитират институции, които играят на борсата. Проблемът е, че в
сегашните международни банкови регулации
известни като Базел II, има изключителни много вратички, които дават възможност на банките да намаляват риска по вземанията си, които им носят редица финансови инструменти - ценни книжа, деривативи и т.н. Както и този от други финансови институции, които издават подобни инструменти. Съществуват варианти, при които по някои ипотечни книжа рискът може да е само 20%, а не 100%, както по вземанията от фирми и граждани. Също толкова минимален може да е рискът, с който се натоварва финансирането, предоставяно на финансови институции, емитиращи високорискови инструменти или играещи на борсите чрез т.нар. къси продажби или маржин депозити. Достатъчно е въпросните инструменти или дружества да имат висок кредитен рейтинг. Впрочем точно този подход за оценка на риска се превърна в една от причините за сегашната финансова криза. Както вече неведнъж в.БАНКЕРЪ е подчертавал, стигна се до комични ситуации, когато финансови институции с едни от най-високите оценки за платежоспособност буквално се сринаха поради липса на пари. Случаят с Лиймън Брадърс е показателен в това отношение. Е, необходимо ли е да се оставят подобни вратички и в
българските нормативни документи
регулиращи финансовите ни пазари. Вярно е, че за момента БНБ не позволява при определянето на риска да се прилагат оценките от рейтинговите агенции. Това става под благовидния предлог, че са необходими пет години за натрупване на бази данни, които да позволят подобен подход за оценка. Което означава 2013 година. Точно по това време кризата ще е отминала и дори забравена и банките и инвестиционните дружества отново ще са насочили голяма част от ресурсите си към по-доходните, но и по-рискови борсови операции. Трябва ли нормативната база да им създава стимули за подобна политикА? И не е ли по-добре още отсега, използвайки ситуацията, в Наредбите на БНБ да бъдат внесени съответните промени, които да увеличат степента на риска, с който се оценява всеки търгуван на борсите финансов инструмент (негарантиран от централните банки или от държави с най-висок кредитен рейтинг).
Същото утежнение е добре да се въведе и за финансиранията за институции, чийто основен бизнес е да сключват борсови сделки. За деривативи и вземания по къси продажби на борсата пък не е лошо степента на риска да е повече от 120% или 150% от размера на вземанията. Само по този начин може да се охлади спекулативнияТ пламък на финансистите и трайно да се защитят интересите на спестителите. За да не преживеем разрушителните ефекти на нова финансова криза след няколко години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във