Банкеръ Weekly

Акцизна дупка в джоба на Борисов

Спадът в продажбите на горива срива бюджета

Само загубите от неполучен ДДС се изчисляват на 350 млн. лева

Мобилна "бензиностанция" - ярък представител на сивия сектор в горивния бранш.
S 250 a1491a4e 8c2c 446a a597 4d46a68c8fe5
S 250 d2a6e769 3fb4 4bb1 9406 e7f9c1675466

Резкият спад в потреблението на горива у нас в  резултат на  извънредното положение заради корона вируса ще пробие  огромна дупка в хазната, единодушни са представители на бизнеса и аналитици. Трудно е да се предскаже с каква акцизна дупка в джоба на Борисов ще приключи годината, защото всичко зависи от развитието на заразата и от строгостта на мерките за борба с нея, но по общо мнение спадът в приходите няма да е по-малък от 20 на сто. Това показва простата екстраполация на данните за периода от 13 март, когато беше „карантинирана” държавата, досега.

 

От средата на март до началото на април по данни от бизнеса потреблението на горива се е сринало средно с около 50%, каза специално за „БАНКЕРЪ” Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, който подготвя доклад за състоянието на пазара на горива в България. Методологията за начисляване на акциза е свързана директно с обемите на продажбите – това е фиксирана сума на литър, което означава, че

невнесеният акциз в хазната също е наполовина от прогнозния.

Става дума за среден спад, все пак, уточниха  представителите  на бизнеса. Те поясниха и  че изчислението визира  веригите бензиностанции, но за дребните търговци в провинцията  - по села и паланки, спадът в оборота понякога достига до 80%. А това означава, че те внасят едва 20 на сто от планирания акциз.

Но от началото на април досега  оборотът се е покачил и вече е на нива около 70% от традиционния за периода през предходните години. Принос за този резултат имат  земеделските стопани, които вече са започнали работата на полето и  масово зареждат машините си с дизел. Впоследствие обаче този временен „пик” може да си остане само спомен, ако

бизнесът - особено летния туризъм - не се оживи бизнесът,

каквито реални опасения има.

Трагедията на хазната обаче не свършва дотук.

Още от 2016 г. делът на акциза върху тютюневите изделия в бюджета надхвърли този от горивата. Оттогава досега ножицата продължава да се разтваря и в момента е около 200 млн. лв. в полза на цигарите,  при  обща сума на постъпленията от акцизни плащания от около 2.2 млрд. лева.

Безлов обясни как се е стигнало до този парадокс и защо той още се запазва.

Става дума за ефективни мерки срещу сивия сектор в областта на производството и търговията с цигари и за

ниската мобилизация на държавата

срещу незаконните бензиностанции.

Министър Владислав Горанов призна, че сивият  сектор в търговията с горива е около 30%. Иначе казано търговците  не плащат акциза върху около една трета от оборота на пазара.

Анализаторът припомни, че още през 2014 г. четирите големи международни търговци на тютюневи изделия у нас, плюс все още живия по онова време „Булгартабак,” са започнали физически мониторинг на сивия сектор при цигарите – изследване на изхвърлените празни опаковки от цигари.

В резултат на това, още през следващата година,

сивият сектор се е свил от 20 на 8 процента.

Преброяването на празните цигарени кутии в контейнерите за смет от един път годишно, вече се прави четирикратно. Резултатите, според Безлов, са повече от добри – делът на незаконните цигари за последното тримесечие на 2019 г. е паднал до около 3 процента.

Не така обаче стояли нещата с горивния бизнес. Мощни лобита така контролират работата на ресорните министри и депутати, че сивият сектор при горивата не помръдва от официално признаваното ниво.

За да се вдигнат постъпленията от акцизи върху горивата, особено при  преобладаващия  спад на продажбите, би трябвало да се направи нещо. Всъщност, това "нещо" отдавна е измислено и се прилага в съседни нам държави (Румъния и Македония, например), но българските правителства нямат куража да го реализират:

връщане на ДДС за стотиците хиляди турски тирове,

които преминават през България.

Гласовете са поляризирани - не само около финансовите ползи от подобен ход - дали ще спечелим много повече от акциза при завишения оборот. Споровете са и около лобизма - за предложението и начина на контрол при връщането на данъка и дискриминацията на българските превозвачи.

Колкото до отношенията ни с южните съседи, мярката ще е изгодна и за двете страни: турците ще си получават обратно данъка, но

ще зареждат повече и по-евтино на нашите бензиностанции,

което означава скок на приходите от акцизи в хазната.

Ставката на 1000 литра дизел е 645 лв., а средната вместимост на резервоара на един камион е към 1000 литра. Преди кризата, например, на съседите ни им беше по-изгодно да зареждат у нас - литър дизелово гориво в България струваше около 2.50 лв., а в Турция - 3.20 лева.

Разликата от около една четвърт в цената съвсем не е за подценяване. "Простите" сметки показват, че от засиления оборот в търговията с дизела, разбирайте от акциз, ще спечелим много повече, отколкото ДДС, което ще загубим.

Засега ръководството на финансовото министерство отказва да коментира темата. Експерти от ведомството обаче под сурдинка разясняват, че идеята е много трудно реализируема.

Държавната хазна

ще загуби 350 млн. лв. от неполучен  ДДС

върху горивата заради свитото потребление и спада на цената на петрола. Намалението означава 35% по-малко  приход от планираното за 2020 година.

Това стана ясно от писмения отговор на министъра на финансите Владислав Горанов в отговор на въпрос, зададен писмено от депутата на БСП Георги Гьоков.

Прогнозата е направена в първия работен ден след Великден (21 април), при цена на петрола от 36 долара за барел и при валутен курс от 1,77 лв. за долар.

След въвеждане на извънредното положение потреблението на горива е намаляло, спадът на потреблението на бензин е с 35,5% спрямо същия период на миналата година, а при дизела - с 23,7%, посочва още Горанов.

За април се очаква касовите приходи от акциз да са с 26 на сто по-малко от планираните, а при запазване на това ниво на потребление спадът за май-юни ще е 40%. За годината, приходите от акциз се очаква да бъдат с 240 млн. лв. по-малко от първоначално планираните. Загубите от ДДС обаче могат да се окажат по-големи и заради поевтиняването на горивата. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във