Банкеръ Weekly

Лихвен удар от неочаквана посока

СОФИБОР и СОФИБИД могат да изчезнат

Радикални промени във формирането на лихвените индекси

Лихвените индекси СОФИБИД и СОФИБОР могат да преустановят своето съществувание до средата на 2018-а. Това става ясно от едно вътрешно писмо на Асоциацията на банките в България до изпълнителните директори на търговските банки от 14 март 2017-а, предназначено за вътрешна употреба в организацията.

Освен всичко друго в него дословно пише: "БНБ смята от 1 юли 2018 г. да преустанови изчисляването на индексите СОФИБИД и СОФИБОР, а от 1 юли 2017 г. - на индекса ЛЕОНИА".

За да не бъде обвинен вестникът ни, че преднамерено вадим изречения от контекста заради сензация, ще уточним, че писмото информира търговските банки за предстоящи промени в изчисляването на всички споменати лихвени индекси за операции в левове. А промените са наложени от правилата на Регламент 2016/1011 на ЕК. Редно е да напомним, че всеки регламент на Европейската комисия има автоматично и незабавно задължително действие със силата на закон във всяка държава от ЕС.

В писмото си Асоциацията обръща внимание на факта, че управителният съвет на БНБ в момента извършва преглед на начина на изготвянето на индексите СОФИБИД, СОФИБОР и ЛЕОНИА. Впрочем БНБ вече обяви, че за индекса ЛЕОНИА на своето заседание на 16 март 2017-а  управителният съвет на Централната банка е решил да бъде преустановено изчисляването на ЛЕОНИА.

В приетото от УС на БНБ решение се казва: "Индексът "ЛЕОНИА Плюс" ще замени индекса "ЛЕОНИА" като база за изчисляване на основен лихвен процент (ОЛП), считано от 1 юли 2017 г., във връзка с което УС на БНБ прие изменения в Методиката за определяне на ОЛП, отразяващи използването на новия индекс. Датата на влизане в сила на измененията в методиката е съобразена с периода на прилагане на законната лихва за полугодие и датата на обявяването й на 1 януари и на 1 юли на съответната година."

Новият индекс "ЛЕОНИА Плюс" се отличава от "ЛЕОНИА" по по-широкия обхват от доставчици на данни, в който ще се включват всички банки, лицензирани от БНБ, и клонове на чуждестранни банки в страната. Освен това е променен подходът при отразяване на дните, в които няма сключени сделки - когато в даден работен ден на междубанковия пазар няма сключени сделки по предоставяне на необезпечени депозити овърнайт в български левове, БНБ ще публикува стойността на индекса „ЛЕОНИА Плюс” като неналичен, означено с "n/a", а не както досега - чрез публикуване на стойността на индекса от предишния работен ден.

Тук е моментът да уточним, че според чл.35 от Закона за БНБ

Централната банка само обявява, а не определя

нито основния лихвен процент, нито останалите лихвени индекси. По закон тя дори няма ангажимент да изготвя методиката за изработването на тези лихвени индекси. В случая с ОЛП обаче БНБ прави изключение, като с решение на управителния си съвет определя методиката за изчислението му. Според тази методика: "Размерът на основния лихвен процент (ОЛП), в сила от първо число на всеки календарен месец, е равен на средната аритметична величина от стойностите на индекса ЛЕОНИА (LEONIA: LEv OverNight Interest Average, справочен индекс на сключените и изпълнени сделки с депозити овърнайт в български левове) за работните дни на предходния календарен месец (базисен период), а когато тази средна аритметична величина възлиза на стойност, по-малка от нула, ОЛП се определя в размер, равен на нула.

ОЛП е в сила за периода от първия до последния ден на календарния месец, за който се отнася. След изчисляването и публикуването на индекса ЛЕОНИА за последния работен ден от базисния период дирекция "Методология и финансови пазари" изчислява размера на ОЛП съгласно  валиден за периода от първия до последния ден на календарния месец, следващ базисния период.“

Заради изчислението на ОЛП БНБ е поела и ангажимента да определя

методиката и за изчисление на индекса  "ЛЕОНИА Плюс"

В разработката й е посочено, че: "ЛЕОНИА Плюс" (LEONIA Plus: LEv OverNight Index Average Plus) е справочен индекс на сключените и изпълнените сделки с депозити овърнайт в български левове от всички банки, лицензирани от Българската народна банка (БНБ) , и клоновете на чуждестранни банки в страната. Индексът "ЛЕОНИА Плюс" е среднопретеглена стойност на лихвените проценти по всички сделки за предоставяне на необезпечени депозити овърнайт в български левове на междубанковия пазар в България. Индексът  "ЛЕОНИА Плюс" се изчислява и публикува от БНБ всеки работен ден. Податели на данни за изчисляването на индекса "ЛЕОНИА Плюс" са всички банки, лицензирани от БНБ, и клоновете на чуждестранни банки в страната, участващи на междубанковия левов паричен пазар. Информацията за сделките, включени в изчисляването на индекса "ЛЕОНИА Плюс", е част от всекидневната информация за междубанковия пазар в страната, която подателите на данни подават в БНБ."

Няма съмнение, че БНБ е приела да продължи да изчислява "ЛЕОНИА Плюс" и ОЛП заради важността на основния лихвен процент. Всъщност ОЛП е единственият лихвен индекс, който фигурира в законови и поднормативни актове и участва при изчислението на мораторната лихва, която е ключов елемент в различни нормативно определени данъчни, счетоводни, бюджетни и правни процедури - като например несъстоятелността. Важно уточнение е, че мораторната лихва е различна от наказателните лихви по просрочени кредити. Точно заради ангажимента БНБ да изчислява ОЛП и "ЛЕОНИА Плюс" всички банки са длъжни да подават цялата информация, нужна за да се формират тези лихви.

Но БНБ явно категорично отказва да продължи да се ангажира с изчисляването на другите два лихвени индекса. В решението на УС на Централната банка от 14 март 2017-а се подчертава, че от 1 юли 2018 г.

преустановява изчисляването и публикуването на СОФИБИД и СОФИБОР

Решението е мотивирано с необходимостта да се приложат изискванията на Регламент (ЕС) 2016/1011. Съгласно този регламент - след 1 януари 2018 г. индексите следва да се изготвят от лицензирани или регистрирани администратори от Европейския съюз или от трета държава, включени в регистър, поддържан от Европейския орган за ценни книжа и пазари. Тук е моментът да кажем, че въпросният регламент бе изготвен след поредица скандали в ЕС, свързани с разкритията, че някои големи банки са участвали в манипулирането на лихвените индекси ЛИБОР и ЮРИБОР.  С цел максимално да се ограничи възможността за подобни манипулации Европейската комисия изготви въпросния регламент, който въведе много строги и широкообхватни правила за определяне на лихвените индекси.

В момента двата български индекса се изчисляват от нарочен регламентен комитет, в който участват представители на БНБ, на Асоциацията на банките и на дилърската асоциация. Тези три организации приемат правила и процедури, по които въпросните два индекса се изчисляват. Подчертаваме, че те се изчисляват, а не ги определя въпросният регламентен комитет. Защото изчисляването става на базата на котировките на необезпечени депозити в български левове, предлагани на междубанковия пазар.

Индексът СОФИБОР е изключително важен

защото е съставен елемент при формирането на лихвите по много от потребителските, ипотечните и корпоративните заеми в левове. Проблемът е, че, за разлика от ОЛП и ЛЕОНИА, банките не са длъжни да участват със сделките си при формирането на индекса СОФИБОР. Ако дадена кредитна институция не желае да подава информация, за да бъде тя отчетена при формиране на въпросния индекс, банката просто декларира, че излиза от формирането му и никой не може да я задължи да продължи да участва. Това, разбира се, не й забранява да използва индекса при съставяне на своите договори.

Другият проблем е, че междубанковият пазар у нас, на базата на който се формира този индекс, е много малък  - за 21 март 2017-а сделките на него са за около 93 млн. лева. А това е нищо в сравнение със сумите на плащанията, които за един ден преминават през системата за незабавни големи плащания RINGS - те са на сума около 2.9 млрд. лв., а също през БОРИКА и през БИСЕРА - общо за около 460 млн. лева. Просто у нас по много и различни причини междубанков пазар на практика не съществува. И това положение не е от вчера.

С излизането на БНБ от състава на групата организации, изчисляващи СОФИБОР, възникват няколко опции.

Едната е АББ и Дилърската асоциация да създадат търговско дружество, което да бъде лицензирано от БНБ и да поеме отговорността за формирането и оповестяването на СОФИБОР или на друг индекс, който би го заместил. Това обаче е свързано с финансови разходи за банките.

Другата възможност е СОФИБОР и СОФИБИД въобще да изчезнат като индекси и банките да се ориентират към прилагането на ОЛП в договорите си за кредит. Това обаче на свой ред ще наложи да бъдат преподписани всички договори за заем, сключени от банките, в които плаващата лихва е формирана въз основа на СОФИБОР. А за един такъв акт - преподписването, е нужно съгласието както на кредитора, така и на кредитополучателите. Подобна инициатива обаче може да породи купища спорове между двете страни по кредитните договори, които на свой ред да прераснат в съдебни дела и да създадат сериозен репутационен риск за банките. Този проблем ще бъде особено остър, ако възникне, когато лихвените равнища започнат да се покачват. Всички тези неясноти показват, че банките са изправени пред поредното сериозно предизвикателство, което ако не бъде решено по най-правилния начин, може да им създаде много големи проблеми от всякакво естество.

Facebook logo
Бъдете с нас и във