Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Социалното осигуряване "в окото на бурята"

Как системите в България и в ЕС удържаха на кризата?

Най-после! Трябваше да ни споходи пандемията COVID-19, че "някои хора" да открият топлата връзка между икономиката, пазара на труда и солидарните социалноосигурителни системи. И да проумеят, че шокът на трудовия пазар означава не само безработица, но и намаляване на приходите от осигурителни вноски. Това са част от изводите от вторият за годината информационен бюлетин на Националния осигурителен институт (НОИ), но като няма четящи управници...

 

Спад в броя на осигурените лица

Очаквано, спадът в заетостта доведе до намаляване на броя на осигурените лица, за които се плащат или са дължими осигурителни вноски за фондовете на ДОО.

Данните за април 2020 г. сочат, че броят на осигурените лица е бил 2.593 млн., при близо 2.796 млн. през март с.г. (спад от 7.2%) и 2.829 млн. лица (спад от 8.3%) през декември 2019 година. Намаление се отчита при всички видове осигурени лица от частния сектор, но най-голям е спадът при работещите на трудови правоотношения и осигурени в най-масовата, трета категория труд - с над 187 000 лица.

Осигурителните вноски - с 23% надолу

Намалението на заетите, т.е. на осигурените лица, доведе до свиване на приходите от вноските във фондовете на ДОО. През май 2020 г. са постъпили 496.2 млн. лв. (предварителен отчет), което означава спад с близо 146 млн. лв. (около 23%) в сравнение с месец април.

"Намалението в приходите от осигурителни вноски е в пряка зависимост от спада в броя на осигурените лица. Но, когато това намаление е по-голямо от намаляването на осигурените лица, значи има както съкращаване на работни места, така и намаление на общия брой отработени часове в икономиката", обясняват от НОИ.

Двоен ръст на обезщетенията за безработица 

От малко под 70 000 лица през декември 2019 г., днес хората с изплатени парични обезщетения за безработица са над два пъти повече - 147 500 души.

Важно е да уточним, че увеличението се дължи преди всичко на лицата без стаж или доход от друга държава, т.е. на хора, които не са работили в чужбина. Същевременно обаче след априлския "бум" на заявленията за отпускане на парично обезщетение за безработица - над 68 000 броя - истерията спихна и "нещата" взеха да се връщат към нормалните нива. Тенденцията, според експертите на НОИ е до края на годината ситуацията да бъде овладяна, а "входящият поток на безработните лица с обезщетения - да започне да намалява".

От института допълват, че в момента болничните листове на карантинираните продължава да расте. За сметка на това обаче болничните листове, издавани заради "стандартни болежки", намаляват.

Според статистиката, в която не фигурират трудовите злополуки и професионалните заболявания, за първото шестмесечие на 2020 г. са приети общо 1.273 млн. болнични листа.

"Интересен факт е, че в най-интензивния период от разпространението на коронавируса - април, май и юни - броят на приетите болнични листове е около два пъти по-малък, отколкото през през януари, февруари и март", показват изчисленията. При спазването на корона съотношението, разбира се: болничните заради поставяне под карантина растат, останалите - намаляват.

Мерките

Централно място, освен защитата срещу безработица, заемат мерките за запазване на заетостта, въведени по време на извънредното положение.

Припомняме, че със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение бе постановено, че през периода 13 март - 30 юни 2020 г. (но за срок не по-дълъг от три месеца) НОИ превежда 60% от размера на осигурителния доход за януари 2020 г. и дължимите осигурителни вноски за сметка на осигурителя.

Оперативните данни към 30 юни показват, че до този момент е запазена заетостта на близо 158 000 лица, работещи в най-тежко засегнатите сектори и получаващи... не кой знае колко високи възнаграждения. 

"Със сигурност без тази мярка, шокът върху пазара на труда щеше да бъде значително по-силен", смятат от НОИ.

Както гласи една древна поговорка "По-добре вземи малко пари сега, отколкото много... никога!"

 

 


Как ЕС отговори на пандемията?


Европейската платформа по социално осигуряване (ЕПСО) проведе сравнително изследване в страните от ЕС, което направи обзор на предприетите мерки в социалноосигурителните институции и анализира тяхната гъвкавост, адаптивност и способност да се справят с кризисната обстановка.

Проучването показа, че на национално равнище повечето държави членки активно прилагат мерките за подкрепа на заетостта - както за наетите, така и за самонаетите работници. Тоест - броят на обезщетенията за безработица и разходите на фондове за насърчаване на заетостта продължават да растат.

Австрия, Германия и Франция прилагат схеми за подпомагане на фирмите, работещи при намалено работно време.

Франция е увеличила размера на субсидията за фирми, чиито доходи са паднали заради пандемията, като схемата е обхванала над 8 млн. работници. За целта са използвани средства от фонда за обезщетения при безработица и от националния фонд за заетост.

В Италия процедурата за достъп до обезщетения е опростена и е създаден специален фонд за компенсации при временно прекъсване на дейността на предприятието. Прилага се и специална схема за самонаетите лица във вид на месечна помощ от 600 евро за онези, които са прекратили или са ограничили дейността си заради епидемията.

В Чехия самонаетите лица могат да ползват еднократна финансова компенсация.

Финландия е разширила обхвата на правоимащите работници в случай на уволнение и временно е позволила на нови групи самонаети лица да получават обезщетения за безработица.

В Белгия е приведено в действие т. нар. "преходно право", което позволява на самонаетите лица да получават обезщетения за безработица в период на икономически затруднения.

Чехия, Финландия и Франция отпускат обезщетения на хората, които са поставени под карантина с превантивна цел или се грижат за деца, засегнати от вируса.

Във Франция, право на отпуск по болест до 21 дни имат всички лица, които са в профилактична карантина заради повишен риск от заразяване (възрастни или хронично болни).

Като добра практика се откроява политиката за финансово стимулиране на самонаетите здравни работници във Франция, както и взаимодействието между болничните здравни заведения в Германия.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във