Банкеръ Daily

Международните кредитори:

Смъртта на КТБ може да струва до 13 млрд. лв.

Фондове лешояди изкупували облигации на кило

Международните кредитори на Корпоративна търговска банка предупредиха българските власти, че ако те допуснат банката да фалира, това ще излезе на държавата по-скъпо, отколкото ако финансовата институция бъде спасена с оглед рискове за години на съдебни дела.


"КТБ е по-ценна жива, отколкото мъртва. Нашите най-добри анализатори изчислиха цената на ликвидацията на КТБ на 6 млрд. лева. Български аналитици пък оцениха всички разходи по затварянето на КТБ на 13 млрд. лева. Каквато и да е, истинската цена е някъде между двете суми. Важното е, че българският данъкоплатец ще е този, който ще плати сметката."


Това пише в писмо с дата 4 ноември 2014 г. на чуждестранните облигационери до "правителството и народа на България", както е адресирано то. Писмото е изпратено до БНБ, КФН и служебния кабинет, заяви за "БАНКЕРЪ" отлично запознат източник. Отбелязва се също така, че централната банка категорично отказва да направи комплексна оценка за цената на двата варианта - фалит или оздравяване.

Международната група от облигационери в КТБ призовават властите да преразгледат спасителната оферта, която беше предложена от консорциум през миналата седмица и която впоследствие беше отхвърлена от парламента и беше критикувана от страна на Българската народна банка.

Писмото също така обвинява Централната банка, която през юни пое контрола над КТБ и на практика спря дейността й, за действия, които са били или небрежност, или умишлено измамни относно степента на проблемите в банката.

В писмото се твърди, че отнемането на лиценза на КТБ ще принуди стотици фирми да затворят, ще доведе до загуба на работни места и може да хвърли страната в рецесия. Това решение ще преследва Република България за години напред, се твърди в писмото на международните кредитори на КТБ.

Зад писмото стои Callaway Capital Management LLC. Това дружество с ограничена отговорност е хедж фонд, който играе с още четири сателитни фонда за рискови инвестиции. Един от от тях е Soros Fund Management, зад който стои известният световен спекулант и меценат Джордж Сорос. Другите три са Perry Capital, Thirdpoint и Noctua International. Цялата тази група от пет хедж фонда, според източника ни, е участвала в масираното изкупуване на облигации на КТБ на Ирландската фондова борса още в първите часове след обвявяването й под особен надзор на рекордно ниски цени от 34 до 39% от номинала.

Освен това проверка на "БАНКЕРЪ" показа, че тази група, по-известна като фондове лешояди, са могъщи притежатели на аржентински дълг и в момента съдят Аржентина за отказа й да плаща по държавните си облигации. Те са известни по света, че съдят до дупка и подобно развитие с облигациите на КТБ никак не е в интерес на българската държава.
Това от една страна. От друга, българската страна е безпомощна срещу облигационерите, защото хедж фондовете по цял свят не ги лови регулация. Европейският регулаторен орган ЕSMA положи известни усилия да ги вкара в някаква рамка, но опитът се оказа провал.

Като че ли се сбъдват пророческите думи на председателя на Българската стопанска камара Сашо Дончев. "Паролата ще бъде една и съща и ефектът ще бъде един и същ. Резултатът ще бъде такъв, какъвто обикновено наблюдаваме в джунглата - звярът, който е повалил жертвата, ще се нахрани, след него ще дойдат по-малките зверове, ще довършат, ще оглозгат жертвата и така. Това ще се случи и с тази банка", каза той преди дни.

През юли агенция "Ройтерс" съобщи, че група облигационери, включително и от САЩ и европейските хедж фондове и финансови институции, са образували комитет на кредиторите и са наели юридическо представителство в България, в случай че КТБ бъде обявена в несъстоятелност. Корпоративна търговска банка не успя да осъществи последно плащане по деноминираните в долари нейни облигации с падеж през август, чийто първоначален размер беше за 150 млн. долара.

Ключовата жалба на облигационерите е за "противоречиви" изявления на Централната банка относно здравето на КТБ. Одитът, назначен от БНБ, показа в края на октомври, че банката ще трябва да отпише почти две трети от активите си, като едва 13% от отпуснатите от нея кредити са били подходящо обезпечени.

Човек може също така да направи лесно заключение, че БНБ умишлено си е затваряла очите и е пренебрегвала своите задължения.

БНБ не е впечатлила с нищо облигационерите при изпълнението на основната си функция: да работи за осигуряване на стабилността и сигурността на българската банкова система. Това посочват международните облигационери на КТБ. Тези, както и други претенции, ще послужат за основа на дела на вложители и кредитори за години напред, се предупреждава в писмото, изпратено до българските власти.

 


Публикуваме и пълния текст на писмото на международните облигационери в КТБ, с което в. "БАНКЕРЪ" разполага:


 

Ние, международните притежатели на облигации на Корпоративна търговска банка (КТБ), публикуваме това отворено писмо до правителството на Република България и нейните граждани относно последните развития, свързани с КТБ.

Решението на парламента да отхвърли спасителната оферта на частните акционери, предложена от Държавния резервен фонд на Оман и препоръката на Българската народна банка за отнемане на лиценза на КТБ, ще заличи милиарди лева депозити на вложителите, ще доведе до затварянето на стотици фирми и до загубата на хиляди работни места, несъстоятелност на множество общини и обществени институции, както и ще изправи държавата пред десетки съдебни процеси от вложители и кредитори. Това ще попилее ценни държавни ресурси, ще изпрати България в рецесия и в края на краищата ще доведе до разходи, много по-големи от тези, които са заложени в предложения план за спасяване на банката. Това решение ще преследва България през следващите години.

Просто казано, разходите за фалиране на КТБ далеч ще надхвърлят дори най-високите предположения спрямо размера на държавната помощ, необходима за спасяването на банката и нейните вложители.

Решителното и смело ръководство може да преобърне тази криза и, вероятно, дори може да създаде възможност за държавата.

Ние вярваме, че предложението, представено на 29 октомври от Държавния резервен фонд на Султана на Оман, досегашен акционер на КТБ, GemCorp of London и ЕПИК, представлява разумна и надеждна оферта за спасяване и възстановяване на КТБ. Това предложение, съгласно което частните инвеститори биха допринесли значителна част от собствения капитал срещу подходяща ефективна държавна гаранция за собствения капитал, не само е основателно решение, но единственото налично надеждно и изпълнимо решение.

Точно както частните инвеститори се застъпват за възстановяване на своите инвестиции, държавата ще държи да реализира печалба, което означава банковите операции да бъдат възстановени в здрави и нормални нива. През последните няколко години има множество примери в Европа и САЩ, при които правителства се намесват, за да спасят банки и впоследствие извличат печалба от своите инвестиции.

Ние най-учтиво призоваваме парламента и другите замесени страни да преосмислят предложението и също толкова важно да работят за поправяне на евентуалните погрешни схващания, разбрани от обществеността по отношение на същността на офертата.

Като международни наблюдатели ние бяхме удивени да видим пристрастния начин, по който управителят на БНБ Иван Искров прочете и илюстрира пред парламента предложението на консорциума. Сега за съжаление е ясно, че управителят на Централната банка погрешно обрисува разходите на българския данъкоплатец и икономиката чрез внушението, че спасяването няма да е от полза за икономиката.

Не е наша работа да коментираме личните и политическите мотивации на г-н Искров. Но въпреки това трябва да подчертаем, че спасяването на банката е не само единственото практическо решение, но ние твърдим, че тази криза е пряк резултат от действията и бездействията на БНБ под ръководството на г-н Искров.

Когато възникнаха проблемите в КТБ в края на май тази година, БНБ се втурна да информира обществеността, че "банката не е фалирала".

Високопоставени представители на БНБ и правителството, включително и тогавашният финансов министър Петър Чобанов и подуправителят на БНБ Калин Христов дори летяха до Лондон в края на юни, за да кажат на международните инвеститори "да не се притесняват" за КТБ. През последните месеци БНБ в действителност промени позицията си няколко пъти, осъществи спиращи и противоречиви тактики, избирателно прилагаше банковите регулации и публикува толкова много несъвместими и противоречиви изявления по отношение на КТБ, че дори вече е трудно дори се следи версията на БНБ за фактите. Може да се забележи, че през целия този процес действията и бездействията на БНБ са били или небрежен, или умишлено лъжливи.

Крайният извод е, че или БНБ е определила погрешно истинската природа на КТБ, или като компетентен национален регулаторен орган е изоставила изпълнението на своите законови задължения към вложителите и кредиторите.

Ако наистина "черната дупка" на активите е толкова голяма, колкото твърди БНБ, то тогава, като компетентен национален регулатор, БНБ или е знаела, или е трябвало да знае за съществуването и дълбочината на проблема и е трябвало да предприеме активни мерки. Ако всъщност КТБ е отпускала заеми към свързани фирми, надхвърлящи 25% от кредитния портфейл, БНБ не е изпълнила задълженията, като е удостоверявала на няколко пъти по време на въпросния период, че КТБ е здрава и в пълно съответствие с всички банкови правила и регулации. Предполагаемите проблеми в КТБ не са се случили за една нощ, а случването им би отнело няколко години, за да се материализират. Някои може да си направят извода, че БНБ умишлено си е затваряла очите и съзнателно е пренебрегвала своите задължения.  

Това, което е ясно, е че под ръководството на г-н Искров, БНБ зрелищно се провали при изпълнението на основната си функция: да гарантира стабилността и сигурността на българската банкова система. Тези и други твърдения, ще бъдат основата за съдебните процеси от вложителите и кредиторите през следващите години.

С цел да избегнем кризата и да спестим милиарди левове на българските данъкоплатци, ние вярваме, че частният сектор трябва да участва, заедно с правителството, при разработване на осъществимо решение:

1) Условията на предложението, представено от консорциума начело с Оманския фонд, трябва да получи незабавно, честно и безпристрастно обсъждане.

2) Консорциумът трябва да получи незабавен достъп до балансите и докладите на КТБ, така че да може да извърши точна и прецизна оценка на стойността и активите на КТБ. Неразумно е да се очаква консорциумът да предложи повече от приблизителни разходи на този етап.

3) Българското правителство трябва да разкрие публично реалните разходи, свързани с обявяването на несъстоятелността на банката и завличането на нейните вложители и кредитори. Тези факти очебийно отсъстват от публичния дебат, особено от единствената страна, която трябва да бъде честна и прозрачна по отношение на тези изчисления - БНБ.

Ако банката бъде възстановена съгласно условията, предложени от консорциума, правителството има реален шанс да възстанови инвестицията си в банката и дори да излезе на печалба. Пътят на несъстоятелността обаче е дълготраен. След като правителството изплати застрахованите депозити и уреди десетките правни спорове, както и по-трудните за измерване социални разходи, тези пари ще изчезнат завинаги от държавната хазна.

Нека бъдем наясно с истинските разходи за спасяването на банка. Въпреки че за съжаление БНБ не успя да разкрие необходимата информация, за да се направи точна оценка, ние можем да направим приблизителна оценка, базирана на общественодостъпни документи:

 


  • Приблизителни разходи за ликвидиране на КТБ - 6 млрд. лева

  • Приблизителна възвръщаемост за правителството за 5 години - 0 лева

  • Нетни разходи за ликвидация - 6 млрд. лева

 


  • Приблизителни разходи за възстановяване на КТБ - 2.3 млрд. лева

  • Приблизителна възвръщаемост за правителството за 5 години - 2 млрд. лева

  • Нетни разходи за възстановяване - 300 млн. лева

При анализа приемаме, че цената на ликвидация в най-добрия случай е 6 млрд. лева. Вярваме, че в действителност това число може да бъде много по-голямо, но е трудно да оценим непреките разходи като дългосрочното повишаване на разходите по заемите, изплащане на социални обезщетения за хилядите, които ще загубят работата, си и разходи за съдебни спорове и споразумения. Други в България например изчисляват, че общите загуби за затваряне на КТБ ще надхвърлят 13 млрд. лева. Каквато и да е истинската цена в този диапазаон, в крайна сметка българският данъкоплатец ще плати сметката.

Въпреки че числата, включени в спасяването, изглеждат огромни, те са малки, сравнено с разходите за ликвидиране на банката. КТБ струва повече жива, отколкото мъртва. Смелото и решително ръководство от страна на правителството и конструктивното участие на международната група от инвеститори, начело с представителите на Оман, представлява последната и най-добра възможност за България да се измъкне от кризата и да се придвижи напред към създаване на проспериращо общество със силни и работещи институции.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във