Банкеръ Daily

Миналото на ББР не спира да я преследва

Сметната палата отново се прицели в държавната банка

Колкото и ресурс да се влагa в изчистването на имиджа на единствената държавна банка - Българска банка за развитие (ББР), нейното макар и недалечно минало все я преследва. Преди дни (на 11 януари) Сметната палата обяви одитната си програма за тази година. Сред единайсетте специфични одита, които се планират за 2022 г., на очи се набива задълбочената проверка, която ще бъде извършена именно в ББР. 

 

Като причина за нестихващия интерес към случващото се в държавната кредитна институция, Сметната палата изтъква, че "дейността й е от голям обществен интерес". Този аргумент трудно може да бъде оборен, тъй като Банката за развитие е 100% държавна собственост, а и в последните години тя бе допълнително капитализирана със средства в размер на стотици милиони от държавния бюджет, т.е. с пари на данъкоплатците.

Аргументите на държавния одитор за предстоящия детайлен одит в ББР стъпват на предишната проверка, докладът от която бе публикуван миналата година. Тогава бе проверена дейността на министъра на икономиката Емил Караниколов за периода 2018-2019 година. А заключението от одита бе красноречиво - не се е прилагал ефективен контрол, който министърът като принципал на ББР,  трябва да осъществява в банката. Освен това Сметната палата припомни и други изводи, до които стигна в хода на одита си - големите предприятия са обект на съществено кредитиране от ББР с близо една втора от кредитния й портфейл, а възнагражденията на членовете на Управителния съвет на ББР надхвърлят тези в БНБ. Става дума за управлението на Стоян Мавродиев&сие, чийто своеволия бяха разобличени още преди ГЕРБ да изгуби властта.

Защо специфичният одит е ценен

Както стана дума, предишната проверка обхващаше конкретен период - 2018-2019 г. - когато министър на икономиката (и принципал на ББР) в третото правителство с мандат на ГЕРБ бе Емил Караниколов. Оттогава обаче имаме още четирима икономически министри, които са отговаряли за контрола в банката - Лъчезар Борисов (отново в мандата на ГЕРБ), сегашният премиер Кирил Петков (министър в първия служебен кабинет) и Даниела Везиева (във втория служебен кабинет на президента Румен Радев). Ценното на новата проверка ще е да се види черно на бяло дали вече констатираните лоши практики в ББР са продължили и при някои от другите принципали.

Особено любопитно ще е да проследим периода, след като Кирил Петков бе назначен министър, тъй като той постави стълбата, по която се изкачи до премиерското кресло, именно върху разкритията си за пороците на бившия мениджмънт на държавната банка. Петков бе инициатор на кадровите промени в ръководството на банката, а и на промените в устава й, с които бе сложен таван на размера на кредитите, които може да отпуска. Промени, които се запазиха и при последните двама принципали на ББР - Даниела Везиева и настоящият министър на иновациите и растеж Даниел Лорер (от "Продължаваме промяната").

Какво знаем до момента

Ако Сметната палата действа със същия хъс и експертиза, както миналата година, с основание следва да очакваме сериозни разкрития. Предишният й одитен доклад на тема "ББР" бе повече от любопитно четиво. Разбира се, той бе детайлно отразен от "БАНКЕРЪ" в публикацията "Скелетите на ББР излизат от гардероба..." от 6 септември 2021 година.

На първо място държавният одит установи, че от ББР са кредитирани 61 големи предприятия, като общата стойност на кредитния ресурс, насочен към тях е 470.21 млн. лева. От тази стойност, малко над една трета или 153.66 млн. лв. са кредитите, предоставени на едно предприятие, работещо в сектора на тютюневата промишленост. Естествено ставаше дума за компанията "Благоевград-БТ", която Кирил Петков свърза със санкционирания от САЩ за сериозна корупция по Закона "Магнитски" депутат Делян Пеевски. За сравнение през 2019 г. Групата ББР (банката и дъщерните ѝ дружества) е подкрепила 426 нови малки и средни предприятия, като общата стойност на предоставения кредитен ресурс (по амортизационна стойност) е 695.312 млн. лева. От ББР, самостоятелно и директно (т.е. без участието на дъщерни дружества), са предоставени кредити на 48 малки и средни предприятия в общ размер на 534.05 млн. лева. Иначе казано, близо една втора от кредитния портфейл на банката в този период е бил насочен към големи предприятия

Другите отрезвяващи констатации на Сметната палата бяха, че в периода 2018-2019 г. изобщо не е следено дали кредитната дейност на ББР съответства на Стратегията за развитието на банката, а ресурсите й не са използвани ефективно за изпълнението на нейната мисия, записана в специалния Закон за ББР - насърчаване на икономическия растеж и повишаване конкурентоспособността на бизнеса и в частност на малките и средни предприятия.

Колкото до възнагражденията, които са получавали мениджърите на ББР, държавните одитори препоръчаха да се извършва периодична проверка за техния размер, като се прави и сравнение с нивата, получавани в банковия сектор и от ръководството на БНБ. На този фон се налага отново да припомним ерата, в която банката под ръководството на Стоян Мавродиев, "живееше" разточително и произвеждаше най-скъпо платените държавни служители в страната. Дотолкова, че за 2018 г. Мавродиев декларира доход от 434 000 лв., което е малко над 36 000 лв. месечно. Тоест - повече, отколкото получават президентът, премиерът и управителят на БНБ, взети заедно. Двамата изпълнителни директори под Мавродиев се оказаха по-скромни, макар и с малко: за 2018 г. те декларираха "само" по 380 000 лева.

Цената на разточителството

Всички тези несъмнено спорни практики очаквано рефлектираха и върху финансовите резултати на държавната банка. Дотолкова, че според публикуваният през октомври 2021 г. одитиран отчет на кредитната институция, изготвен и подписан от новото й ръководство и заверен от две одитни компании, ББР приключва 2020 г. с 231 млн. лв. загуба. А основната причина за отрицателния резултат е заделянето на провизии по очаквани загуби от кредитна дейност. По кредитите, отпуснати в рамките на анти-COVID програмите, банката е начислила 120 млн. лв. провизии. Докато 137 млн. лв. са разходите за обезценка на кредитни експозиции.

Колкото до актуалния баланс на банката, преди седмица изпълнителният директор на ББР Владимир Георгиев разясни, че и през 2021 г. са се начислявали големи провизии "заради обезценки, свързани с огромните кредити от стотици милиони, давани на най-различни частни структури". По данни на Георгиев от провизирани над 200 млн. лева,  провизиите, начислени по антикризисните правителствени програми са само 20 милиона.

Според изпълнителният директор на ББР Владимир Георгиев от провизираните през 2021 г. над 200 млн. лева, начислените по антикризисните правителствени програми провизии са само за 20 милиона.

Facebook logo
Бъдете с нас и във