Банкеръ Weekly

Финансов дневник

СМАРТКАРТИТЕ ПРОБИВАТ И В БЪЛГАРИЯ

Д-р Каталин Крецу е вицепрезидент на Виза Интернешънъл за Централна и Източна Европа, Близкия изток и Африка и регионален мениджър за Румъния и България със седалище в Букурещ. Дипломира се като магистър по международни отношения в Колумбийския университет в САЩ и защитава докторска дисертация в Университета на Ню Йорк. Работи в международната банка Ейч Ес Би Си (HSBC) като мениджър за САЩ, Канада и Панама. Каталин Крецу е квалифициран консултант за политическите и икономическите отношения в Централна и Източна Европа, за чуждестранните инвестиции и по проблемите на присъединяването към ЕС.

Преди близо дванадесет години, през 1994 г., една от международните картови организации - Юропей Интернешънъл (Europay International), обяви в Норвегия стратегическото си решение да премине (мигрира) към смарт (чип) картите. Четири години по-късно европейският филиал на Виза интернешънъл - Visa EU, също прие фирмена стратегия за миграция към интелигентните банкови технологии.
През февруари 1999 г. бе създаден консорциумът ЕMV (Europay, MasterCard и Visa), чиято основна задача е въвеждането на чип-картите в цяла Европа, както и сертифицирането на банките-издатели по ЕMV страндартите. Абревиатурата ЕMV остана непроменена и когато през юли 2002 г. Юропей интернешънъл се вля в МастерКард интернешънъл (MasterCard International). През декември 2004 г. към консорциума се присъедини и третата голяма международна картова организация Джей Си Би (JCB). Миграцията към чипа се отнася за продуктите на картовите организации - дебитни и кредитни карти, електронни портмонета. Спецификациите на самия чип са общи за всички и са известни като стандартите ЕMV. В европейските страни вече ползват 70% от всички чипкарти в света. Интелигентните пластмасови пари са най разпространени във Великобритания, Франция и Германия, на които се падат общо около 40% от всички ЕMV карти. В Англия броят им надхвърля 110 млн., в Германия са 42 млн., във Франция наброяват над 30 милиона. Извън Европа най-многобройни са ползвателите на смарткартите в Япония, Бразилия, Тайван и Малайзия.

Освен с ограниченията, наложени от БНБ върху ръста на кредитите, подготовката за въвеждането на новите изисквания за капиталова адекватност - известни като Базел II, българските банки ще трябва да се справят и с още една много голямо предизвикателство - въвеждането на ново поколение дебитни и кредитни карти с високо ниво на технологична защита. Става въпрос за т.нар. смарткарти. Те са снабдени със специален електронен чип, в който е кодирана цялата информация за притежателя им и база данни, позволяващи му да извършва различни финансови операции, които са много повече от досега познатите - теглене на пари и прехвърлянето им от една сметка в друга. Експерти смятат, че новите карти са много по-надеждни от сега действащите, където цялата информация е записана на магнитна лента.
По време на третата международна конференция за финансова и банкова модернизация в Централна и Югоизточна Европа Каталин Крецу, регионален мениджър за България и Румъния на Виза интернешънъл, съобщи, че първите карти с електронен чип ще бъдат пуснати у нас до средата на 2006 година. Крецу не уточни кои са банките, които първи ще емитират новите карти, но БАНКЕРЪ научи, че това са Ейч Ви Би Банк Биохим и ТБ Алианц България. Останалите банки се нуждаят от още малко време за адаптация към новите технологии. Част от тях в момента извършват подробни анализи за ползите и разходите, свързани с миграцията към смартстандартите, проучват и избират доставчиците си, планират технологичното обновление на банкоматите и ПОС -терминалите. Според Каталин Крецу по-гъвкави и по-адаптивни са малките банки, които могат да въведат директно чипкарти, докато големите кредитни институции, които вече са издали десетки и дори стотици хиляди карти, са много по-предпазливи във вземането на решение и планирането за преминаване към новите стандарти.
Почти всички български банки са собственост на чуждестранни акционери и решения за преминаване към смарттехнологиите след прецизно планиране на разходите се вземат в щабовете им зад граница. При технологична промяна на оборудването обикновено приоритет имат банките майки, които първи се модернизират, следвани от дъщерните институции или клонове, обясни Крецу. Българската картова организация БОРИКА, според него, става все по-гъвкава и отворена за нуждите на банките, особено след като те получиха дялове от акционерния й капитал. И понеже вече са нейни собственици, очакванията им са БОРИКА да съгласува приоритетите си с техните стратегически планове, в това число и за внедряване на чиптехнологиите. Добър знак за България е, казва Крецу, че страната изпреварва съседката си Румъния по брой на стартирали проекти за ЕMV миграцията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във