Банкеръ Daily

Финансов дневник

Служебната власт и бизнесът продължават курса към еврозоната

Бизнесът смята, че ползите от влизането на България в еврозоната доминират, а Министерството на финансите планира да приключи подготовката на Националния план за смяната на лева с еврото до края на мандата на служебното правителство.

Ползите от влизането на България в еврозоната доминират. Позицията на АИКБ, а и на всички работодателски организации у нас е трайна подкрепа и ускоряване на присъединяването на България към еврозоната, заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев

Митовете за еврото

Според Велев в страната ни битуват няколко мита и легенди, които трябва да бъдат развенчани. Първият мит е, че при влизането в еврозоната цените у нас ще се увеличат и ще станат двойни. По думите му опитът на другите държави, които са били във валутен борд и са приели еврото, сочи, че на практика няма инфлация, която да е допълнително подклаждана от еврото.

"При нас има такова стечение на обстоятелствата, че 2 лева са 1,02 евро, като се очаква тези дребни сметки да се делят на две. Това дори ще потисне инфлацията. Ние като работодатели ще отправим призив към всички наши членове, изобщо към бизнеса, противно на правилата в математиката да закръгляваме надолу при изчисляването на цените в евро", заяви още председателят на АИКБ.

Другият мит е, че България ще загуби суверенитета си. Велев е на мнение, че с влизането в еврозоната страната ще качи суверенитета си на по-високо ниво, тъй като ще може да участва в изготвянето на политиките на европейски ниво. Той припомни, че ние като държава сме се лишили от парично-валутна политика още с влизането на валутния борд през 1997 година.

Той акцентира, че третият мит, който се разпространява, е как българите ще плащат на Гърция за неразумната политика и разходите ѝ.

"Всъщност ние ще имаме застраховка, така както имаме каско или гражданска отговорност на автомобилите си. И при някакви провали тя ще важи и за нас. И тази застраховка си струва.“, допълни Васил Велев.

Последният от най-тиражираните митове е, че с влизането в еврозоната България ще изхарчи валутния резерв и ще отпусне макроикономическата и фискалната си стабилност. Според председателя на АИКБ се вижда, че ин хаус поръчки се правят и без страната да е в еврозоната, а дори в момента от България изтичат капитали, тъй като се инвестират навън.

Той припомня, че между 2005 г. и 2008 г. инфлацията у нас е била средногодишно 9%, но доходите са растели много над тези проценти. И допълни, че се надява инфлацията, която сега започва да расте, към окончателното приемане на еврото за платежно средство в България да се укроти, така че да не се получава усещането, че именно на тази стъпка се дължи по-високата инфлация, а не на световните цени на енергоресурсите например.

Европланът на България е почти готов

"Не очакваме повишени нива на инфлация в България поради въвеждането на еврото. Проинфлационни процеси и фактори, външни за нашата страна, винаги съществуват и е възможно те да съвпаднат по време с промяната на националната валута, но двете неща няма да са свързани", коментира заместник-министърът на финансите Ивайло Христов.

„През последните месеци разработваме Националния план за въвеждане на еврото в България и към момента документът се съгласува с отговорните институции“, посочи той.

Ивайло Христов подчерта, че се прави възможното планът да е готов до края на мандата на служебното правителство, защото индикативната дата за присъединяването на страната ни към еврозоната е 1 януари 2024 г. и тя е много близо: „Правим необходимото, за да не отнемаме възможността на редовно правителство да спази този срок.“

Христов припомни, че в исторически план европейската интеграция на България е започнала още през IX в. и членството ни в ЕС и впоследствие в еврозоната е естествено продължение на този цивилизационен избор. По думите му това, че има противници на този процес, е признак на работеща демокрация.

„Замяната на лев с евро е записана в договора ни за присъединяване в ЕС и това ще се случи, когато сме готови“, обясни Ивайло Христов.

Според него това е стъпка в правилната посока, тъй като сред ползите са повишаване на кредитния рейтинг, понижаване нивата на лихвите, увеличаване на инвестициите. Той подчерта, че страховете за реално понижаване на доходите вследствие на спекулативно повишаване на цените няма да се оправдаят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във