Банкеръ Weekly

Финансово торнадо засмуква европейските гноми

Словения забуксува, да се готви Малта...

Кипър няма да е последната държава, която ще поиска спешен пакет от заеми от международните кредитори. Наред е Словения и пазарният натиск върху нея не е случаен. Въпреки че банковият сектор на страната е много по-скромен по размер, отколкото кипърският, лошите кредити са се увеличили до 15% от общия обем на активите, а при трите най-големи местни банкови групи съотношението е 20 процента. Тези стойности могат да продължат да растат заради влошаващата се икономическа конюнктура. БВП на Словения се сви с 2.3% през 2012-а и се очаква да намалее с още 2% през 2013-а, по оценка на МВФ. Януарската безработица е достигнала 13.6% - най-високата стойност от май 1999-а насам - и ще продължи да расте. Същевременно дефицитът по текущата й сметка е скочил почти до 5% от БВП.


Най-тревожно е състоянието на банковия сектор и това, че то продължава да се влошава. Според експерти на МВФ секторът спешно се нуждае от капиталова инжекция от поне 1 млрд. евро (или 3% от БВП).


Лошото управление на местните банки, повечето от които са държавни, и спадът на строителния сектор са двата основни виновника за кризата в Словения. Отрицателно влияние оказва и политическата нестабилност, след като през януари бившият премиер Янес Янша подаде оставката на консервативното си правителство, което не успя да се справи с икономическите проблеми.


Новият министър председател Аленка Братушек, чийто кабинет бе гласуван от парламента на 20 март, заяви нееднократно, че Словения не е Кипър. Думите й по никакъв начин не успокоиха инвеститорите, които са далеч по-обезпокоени от забележките на холандския финансов министър Йерун Дейселблум, който е председател на групата на финансовите министри от еврозоната. Той предупреди, че държави с прекалено голям банков сектор, каквато е и Словения, трябва да вземат мерки, преди да попаднат в беда.


Проучване на общественото мнение, проведено сред 700 словенци между 22 и 25 март от RM Plus,пък показва, че


доверие в правителството на Братушек имат едва 31.6%

от анкетираните лица.


В банките, включително Нова Люблянска банка и Нова кредитна банка Марибор, вярват 20 процента. Госпожа Братушек обеща да продължи политиката на строги икономии и да се справи с банковите проблеми без чужда помощ, но засега не е ясно как точно ще стане това. Финансовото министерство съобщи в края на миналата седмица, без да дава подробности, че кабинетът планира да се финансира от международните капиталови пазари в зависимост от пазарното настроение и в изпълнение на правителствената програма за финансиране със заложените в нея инструменти.


Управителят на Словенската централна банка Марко Краньец заяви на пресконференция в институцията на 2 април, че инвеститорите не са изтеглили големи парични суми от страната след сделката за Кипър. Той увери, че колегите му следят потока от вложения на дневна база и не са регистрирали значителни движения. Което го навежда на мисълта, че доверието на техните депозанти не е разклатено.


Но, както гласи една мъдра поговорка, Всяко нещо с времето си. Най-големият местен кредитор - държавната Нова Люблянска банка - приключи миналата година със загуба от 275 млн. евро. В нея през 2012-а бяха инжектирани 381 млн. евро държавни пари, след като вторият по големина банков акционер Кей Би Си груп се оттегли от сделката, защото не получи одобрение за нея от Европейската комисия.


Нова кредитна банка Марибор, в която правителството има 79% дял, пък бе един от четирите кредитори, които през октомври 2012-а не издържаха тестовете за капиталова адекватност на Европейския банков орган. Останалите три бяха Банката на Кипър, Лаики банк и италианската Банка Монте дей Паски ди Сиена (за тях в. БАНКЕРЪ писа многократно от началото на 2013-а досега). Международната рейтингова агенция Муудис инвестърс сървис понижи на 25 март оценката на дългосрочните депозити на Нова кредитна банка Марибор с две степени - от В3 на Саа2 с отрицателна перспектива заради слабия кредитен профил и нуждата от допълнителен капитал.


Малта също е под лупа

защото нейният финансов сектор е почти осем пъти по-голям от БВП - почти колкото на Кипър и на Ирландия, преди те да катастрофират.


Управителят на Централната банка на страната Джозеф Боничи заявява за местния вестник Таймс ъф Малта, че активите на най-големите национални банки са малко под 300% от БВП, което по международните стандарти е в нормални граници. Боничи отбелязва също и изключителната природа на загубите на кипърските банки (оценявани на 6.5 млрд. евро) заради покупката на гръцки правителствен дълг. Докато банковият сектор на Малта има ограничени вложения в ценни книжа, емитирани от правителствата на страните със спасителни програми, добавя банкерът.


Люксембург може да понесе загуби

ако доверието в банковата система на страната изчезне, като се има предвид, че банковите активи надхвърлят 21 пъти БВП - най-високото съотношение в еврозоната.


Анализаторът от консултантската компания за икономически проучвания Кепитъл икъномикс - Джеймс Хауат, обаче отбелязва, че банковият сектор на Люксембург се състои основно от поделения и клонове на чуждестранни банки. Така че в кризисни ситуации те могат да очакват значителна подкрепа от компаниите майки и, на първо място, от правителствата на тези родители.


По данни на Европейската централна банка едва 8% от банковите активи в Люксембург са собственост на местни банки срещу 71% в кипърския случай. Премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер пък побърза да отбележи, че Кипър е специален случай и че страната му е абсолютно различна. Юнкер посочи, че правителството не привлича руски пари с високи лихви. Той допълни, че финансовият център в Люксембург се основава на няколко колони и за него е характерно разнообразие на продуктовата гама. Освен това страната е активен участник в международния кредитен бизнес.


Естония и Словакия

са другите две малки държави от еврозоната, като всяка има БВП под 1% от общия за региона.


Банките в Естония са зависими от чуждестранно финансиране, но то идва основно от пословично стабилни скандинавски източници и фискалната позиция на страната е много силна.


Словакия пък е с най-малкия по размер на активите банков сектор в еврозоната като дял от БВП и стопанството й се отличава със силен растеж по време на кризата на държавния дълг в общността.

Facebook logo
Бъдете с нас и във