Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Словения сама ще спасява банките си

Словенските банки ще трябва да намерят 4.8 млрд. евро свеж капитал, за да запълнят дупките в балансите си, съобщи в четвъртък (12 декември) централната банка на страната. Въпреки това Любляна продължава да настоява, че няма да поиска международна спасителна помощ. Капиталовият недостиг в словенските банки е много по-висок от очакваното и стана известен след прегледа на банковата система на страната, извършен от четири външни консултантски фирми.


Правителството на министър-председателя Аленка Братушек планира да инжектира около 3 млрд. евро в трите притежавани от държавата трезора - Нова Люблянска Банка (Nova Ljubljanska Banka), Нова Кредитна Банка Марибор (Nova Kreditna Banka Maribor) и Абанка Випа (Abanka Vipa). Това заяви гуверньорът на централната банка Бостян Язбек. Споменатите кредитори държат близо две трети от банковите активи в страната. За спасяването им държавата ще предостави 2.1 млрд. евро. Други 905 млн. евро ще бъдат набавени от държавно гарантирани облигации, а допълнителни 441 млн. евро - чрез налагане на загуби на облигационерите.


Пет по-малки банки ще имат срок до юни 2014-а да намерят близо 1.1 млрд. евро от частни инвеститори. Според правителството, парите ще бъдат достатъчни, за да може банките да достигнат съотношение на капитала от първи ред (tier-1) от 15 на сто.


Словения е заделила 1.2 млрд. евро, за да финансира банките си, а правителството се надява, че ще успее да намери още 500 млн. евро чрез отписвания на активи на кредиторите. На пресконференция, след оповестяването на резултатите от стрес тестовете, словенският финансов министър Урос Куфер заяви, че правителството планира да набави в най-кратък срок още 1 млрд. евро чрез аукцион.


Холандският финансов министър и председател на Еврогрупата Йерун Дейселблум приветства решението на Любляна да финансира сама капиталовите нужди на банковия сектор. Европейският комисар по икономическите въпроси Оли Рен също похвали стратегията на правителството, но предупреди, че страната трябва да засили корпоративното управление и да извърши регулаторни реформи, така че да подобри бизнес средата.


Амбицията на Словения сама да се справи с рекапитализацията на банковия сектор успокои опасенията, че еврозоната може да бъде ударена с пореден спасителен заем.


Основният проблем на словенските кредитори се дължи на огромния размер на лошите заеми в трите най-големи банки. Необслужваните кредити са приблизително 7.9 млрд. евро, което се равнява на една пета от брутния вътрешен продукт. Само за първите девет месеца на 2013-а трите институции отчитат 390 млн. евро загуби.


Управляващите планират да прехвърлят около 4 млрд. евро в лоша банка, като по този начин предпазат здравата част от активите, което ще направи по-лесна продажбата на банките. Плановете на правителството трябва да получат одобрението на Европейската комисия, за да могат да влязат в сила.

Facebook logo
Бъдете с нас и във