Банкеръ Daily

Финансов дневник

Сложно бюджетно уравнение пред служебния финансов министър

S 250 b7f3a8d0 ade7 44c8 8b65 0a3ad95dd9b3

"Питай петима икономисти и ще получиш пет различни отговора. Или шест, ако един от тях е завършил в Харвард". Този цитат от американския икономист Едгар Фидлер прекрасно представя ситуацията с държавните финанси в момента. Все пак на 12 май за финансов министър в служебното правителство на Стефан Янев бе назначен Асен Василев, който сяда на стола на Кирил Ананиев в следващите два-три месеца.

Първо, следва да отбележим, че Асен Василев е с меко казано, бляскава биография. Той е завършил икономика в Харвард и е специализирал бизнес администрация и право в Harvard Business School и Harvard Law School.

Съосновател е и президент на Everbread – една от петте компании в света за ценообразуване на самолетни билети. Everbread е частично финансирана от Националния Фонд за Научни разработки на Сингапур и от първия инвеститор в Skype.

Съосновател и директор е на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност. Преподавател е в програмата за икономически растеж и развитие, афилиирана със Софийския университет “Св. Климент Охридски” и с Центъра за стратегии и кoнкуретоспособност в Harvard Business School.

От 1999 г. до 2004 г. Асен Василев работи като консултант в Monitor Group в САЩ, Канада, Европа и Южна Африка. Ръководи проекти за маркетинг и стратегическо развитие на големи международни компании в телекомуникационната индустрия, енергетиката, минното дело, застрахователната индустрия и в редица големи производители на потребителски стоки.

Министър е на икономиката, енергетиката и туризма в състава на служебното правителство на Марин Райков.

Но въпросът, който не може да получи еднозначен отговор, сега е: 

в какво състояние Асен Василев заварва държавния бюджет?

Безпристрастният прочит на данните показва, че държавният бюджет се задъхва. Въпреки че към края на април хазната отчита съвсем крехък излишък в размер на 115 млн. лв., очакванията са още в края на май отново да се оформи дупка. И както "Банкеръ" неведнъж е писал, рисковете идват от раздутата разходна част. Такива са и харчовете за бонуси на пенсионерите - от 50 лв. месечно, както и 30-процентното увеличението на заплатите в администрацията, които едва ли и следващото правителство ще посмее да отмени, за да не трупа "черни точки" пред електората.

По-същественото е, че служебният министър Асен Василев няма и такива правомощия. ГЕРБ ловко заложи капан или по-скоро върза ръцете на служебния кабинет, отказвайки да актуализира държавния бюджет, докато все още имаше работещ парламент. Така на харвардския възпитаник е отредена второстепенна роля. На първо време се очаква чрез преразпределяне на средства от бюджета той да обезпечи финансово провеждането на предстоящите предсрочни избори. Може да разпише и отделни харчове с постановления на Министерския съвет, но отново за сметка на бюджетите на отделни министерства или агенции. 

В останалото време обаче от Асен Василев по-скоро ще се очаква 

да изготви професионален прочит финансовото състояние на държавата.

И в най-добрия случай докладът му да стане публично достояние, защото както краткосрочните, така и дългосрочни перспективи пред фискалната програма създават усещане за тревожност.

Тези перспективи бяха детайлно описани в Конвергентната програма на България за периода 2021-2023 г., която от няколко дни е налична на сайта на Министерството на финансите и на 5 май бе изпратена до Европейската комисия. От нея може да се направи заключението, че до заветната актуализация на бюджета следващите правителства - служебното и евентуално редовно избрано, ще трябва да работят с планирания от ГЕРБ дефицит в размер на 4.9 млрд. лв. в края на годината. Както и с поизтънял Фискален резерв, който към края на април е в размер на 8.5 млрд. лв., но 3.3 млрд. лв. от тях са неприкосновени, тъй като са част от Сребърния фонд. 

Другият сериозен въпрос, чийто отговор може да бъде потърсен от служебния министър Асен Василев, е за управлението на държавния дълг. 

В правомощията на Василев е да емитира нов дълг в размер на 3.7 млрд. лв

от вътрешните пазари, с които да покрие част от дефицита. При добри условия на аукционите за продажба на държавни ценни книжа този ход изглежда логичен. Но от политическа гледна точка е повече от рискован.

Както неведнъж е ставало дума, обществото ни не гледа с добро око на поемането на нов държавен дълг. И предвид, че служебното правителство е визитката на президента Радев преди президентските избори през есента, той едва ли ще е склонен да поеме този риск, а и да не се залъгваме - неговите опоненти едва ли ще пропуснат възможността да го заклеймят, че правителството е натоварило с нов дълг идните поколения. 

В по-дългосрочен план управлението на дълга също е интригуващо. Във вече спомената Конвергентна програма например е записано, че се предвижда поемане на нов дълг в размер на близо 20 млрд. лв. през следващите три години. Планът е да се търси дългoвo финaнcиpaнe пoд фopмaтa нa ДЦK в paмĸитe нa 6.2 – 6.7 млpд. лв. гoдишнo, пpи paзмep нa пaдeжиpaния дълг в oбpaщeниe oт 3 – 3.5 млpд. лв. гoдишнo. Аргументът на Министерството на финансите е, че пpeдвидeнитe пo-гoлeми oбeми нoв дълг (спрямо пoгaшeниятa) цeлят aĸyмyлиpaнe нa cpeдcтвa във фиcĸaлния peзepв и ocигypявaнe нa пapи зa изплaщaнe нa пaдeжиpaщитe eвpooблигaции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във