Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Сложната аритметика на дълга

През следващите два месеца правителството ще разиграе сложна система на давания и вземания на огромни суми, които няма да бъдат отразени нито в сегашния актуализиран бюджет, нито в този за следващата година. Тук въобще не става дума за преместване на средства от единия джоб в другия, а за изразходване на милиарди за покриване на държавни ангажименти и последващо попълване на фискалния резерв с вземането на нови дългове. Операциите  трябва да са разглеждат като част от политиката за осигуряване на ликвидност на държавата и гарантиране на финансовата й стабилност при възможно най-ниска цена за бюджета, а оттам и за данъкоплатците.

Какво предстои?

Още в началото на следващата седмица правителството трябва да погаси петмесечната облигационна емисия с общ номинал от 1.2 млрд. лв., която държавата емитира в края на юни. Тези пари бяха дадени като депозит на Първа инвестиционна банка с цел да й бъде осигурена ликвидна подкрепа. Банката вече е върнала на държавата 300 млн. лева. Останалите 900 млн. лв. тя ще издължи в рамките на 18 месеца. Планът за преструктуриране вече е одобрен от Европейската комисия. В официалното съобщение на комисията, разпространено на 25 ноември, много ясно се посочва защо въпросният депозит, получен от КТБ, трябва да бъде разсрочен.

"Поради ограничения, свързани с държавния бюджет, този депозит беше с краткосрочен падеж от 5 месеца, който изтича на 28 ноември 2014 година. България подаде заявление за удължаване на срока на държавния депозит с максимум 18 месеца, който вече ще е в размер на 900 млн. лева. Част от депозита ще бъде изплатена в рамките на 12 месеца. Комисията установи, че ликвидната подкрепа за ПИБ е свързана с последиците за пазара от ликвидната криза, която настъпи в България през юни и юли 2014 г., а не се дължат на структурен проблем в банката. Пълното връщане на депозита сега може да доведе до дестабилизиране не само на банката, а и на цялата финансова система на България", пише ЕК.

Въпросът сега е откъде правителството ще извади 900 млн. лв. за погасяване на петмесечните облигации и още 1.6 млрд. лв., които трябва даде на Фонда за гарантиране на влоговете, за да може той с тези пари и с неговите 2.1 млрд. лв. да започне плащането на гарантираните влогове в КТБ? Логично изглежда парите да дойдат от прекия заем от 3 млрд. лв., който кабинетът на Бойко Борисов ще вземе от консорциум от български и чуждестранни банки. Само че въпросните 3 млрд. лв.  трябва да бъдат подсигурени буквално до края на ноември, а прекият заем, за който ще стане дума след малко, ще бъде получен в средата на декември. Както се казва, искането за ратификацията му още дори не внесено в парламента.

Поради всички тези обстоятелства  правителството е измислило следната схема: парите, необходими за изплащане на петмесечната облигационна емисия и за финансиране на Фонда за гарантиране на влоговете -

3 млрд. лв., ще бъдат взети от фискалния резерв

чийто размер към  края на септември бе 8.82 млрд. лева. От тях 6.48 млрд. лв. са на депозит в БНБ, а останалите са в банковата система.

След като тези 3 млрд. лв. бъдат извадени от резерва, той ще намалее до 5.8 млрд. лева.

На пръв поглед тази сума е напълно достатъчна, но да не забравяме, че в средата на януари 2015-а предстои плащане по глобалните облигации, емитирани по времето на правителството на Симеон Сакскобургготски. Това плащане ще погълне още над 1.5 млрд. лева. Освен това в първите три месеца на годината приходите на бюджета са много по-малко от разходите му, а и тогава настъпва падежът на голяма част от вътрешните дългови емисии. Така че за да подсигури всички тези плащания, на хазната ще й трябват поне 3 млрд. лева.

Но правителството не може да изпразни фискалния резерв до размера от неприкосновения му запас от 3 млрд. лева. Затова финансовият министър Владислав Горанов е предприел мерки за бързото възстановяване на 3 млрд. лв., които ще бъдат похарчени до 4 декември 2014-а. Това ще стане чрез въпросния пряк кредит, за сключването на който правителството ще поиска ратификация от Народното събрание до две седмици. Заемът ще бъде предоставен от "Ейч Ес Би Си", "Сити банк" "УниКредит" и Societe General, като в него ще участват и българските дъщерни дружества на последните две банки. По информация на в. "БАНКЕРЪ" кредитът ще е за срок от шест месеца с опция за удължаване. А участниците в него ще поделят поравно помежду си общата сума от 3 млрд. лева. С този кредит ще бъдат подсигурени държавните плащания в началото на 2015-а.

Как ще бъде финансиран допълнителният бюджетен дефицит

от 1.5 млрд. лв., който залегна в актуализирания бюджет? За тази цел през декември Министерството на финансите е предвидило три вътрешни облигационни емисии - две от по 400 млн. евро, или около 1.6 млрд. лв., и една от 55 млн. лева. Общият им размер - 1.655 млрд. лв., показва, че правителството на Бойко  Борисов се надява да финансира дефицита в актуализирания бюджет с вътрешни емисии.

Външните облигационни емисии се отлагат за следващата година, когато България направи всички големи плащания по дълга, стабилизира държавните финанси и поради това ще разчита да получи по-добри условия на международните пазари.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във