Банкеръ Daily

Финансов дневник

Следващата власт да си приготви 6 млрд. лв. за погашения по дълга

Кампанията за парламентарните избори е в разгара си и усещането, че политическите играчи отново ще се хванат за гушите в компроматна война  става все по-натрапчиво. Това естествено ще измести дебата от важните теми - преодоляването на здравната криза и възстановяването на икономиката. На практика до момента нито една от водещите политически сили, които са се устремили към властта, не не е представила в детайли идеите си за управлението на държавните финанси, данъчната политика и връщането на икономиката ни поне към един приличен растеж. Най-сериозните притеснения обаче са, че 


решението на тези наистина важни проблеми ще бъде оставено на автопилот 


и в следващите месеци. 

След приключването на изборите ще започнат пазарлъците за съставяне на нов кабинет. Немалко политически анализатори прогнозират, че договорките са обречени на провал и като нищо може да стигне до нови избори за парламент. Не бива да забравяме, че ни чакат и президентски избори през есента, което означава, че почти цялата 2021 година може да бъде загубена в излишно политиканстване.

Пред следващата власт, в каквато и конфигурация да е тя, стоят някои непосредствени предизвикателства. Най-яркият пример е управлението на държавния дълг в следващите години. Казано просто - 


задават се големи погашения по дълга. 


Според данните на Министерството на финансите размерът на задаващите се през следващите две години погашения към кредиторите на страната е от порядъка на 2.7 млрд. лв. – 3.0 млрд. лв. годишно, или близо 6 млрд. лева. 

Ако бъде поет курс към намаляване на дълга, бъдещата власт ще е изправена пред две опции, всяка от които крие рискове. 

Става дума или за повишаване на данъците, или за намаляване на капиталовите разходи, което в крайна сметка може да забави икономическия растеж. Тъй като бюджетните разходи са компонент на брутния вътрешен продукт, съкращаването им като цяло може да се натъкне на някои подводни камъни. Ако правителството свие твърде много разходите, икономическият растеж ще се забави, което би довело до по-ниски приходи и по-голям дефицит. Най-доброто решение е да се намалят разходите за области, които не създават много работни места.

Прекомерното увеличение на данъците също може да забави растежа, като затрудни събираемостта и изгони и малкото читави инвеститори от  България. Има и един страничен фактор - ядосаш ли олигарсите, това може да ти коства политическата кариера. 

Третият и най-често срещан вариант е рефинансирането на дълга, т.е. държавата да финансира дефицитите и да обслужва дълга си чрез продажба на нови дългови емисии . В този случай се изисква прецизност, защото стигне ли се критична точка, инвеститорите спират да вярват, че страната ще бъде коректен платец и че ще има възможност да им върне парите. Обраното, ако дългът е умерен, държавните облигации остават привлекателни, а лихвените проценти по книжата да се задържат на ниско ниво.

Наближаващите големи плащания на България са резултат от 


облигациите, емитирани от второто правителство на Бойко Борисов.


Тогава бяха издадени пет емисии на стойност 5.144 млрд. евро или около 10 млрд. лева. Лошото е, че тази значителна сума така и не се вля  я в икономиката. Със средствата бе погасен спешният мостов заем от 1.5 милиарда евро от края на 2014 г., заради изплащането на гарантираните депозити в КТБ, както и за покриване на падежи по стари задължения и за финансиране на дефицита в бюджета.

В годините след това и преди коронакризата нещата бяха по-балансирани. Затова например през тази година размерът на погашенията по дълга е три пъти по-малък, отколкото ще бъде през 2022 и 2023 година.


През 2021-ва трябва да се заделят 1.1 млрд. лв. 


за обслужване на държавните задължения. И съвсем скоро правителството може да ни осведоми дали е погасило по-голямата част от тази сума. 

В последните седмици бяха обявени три търга за продажба на държавни облигации на вътрешния пазар. Последният ще се проведе на 8 март и при успешно приключване на операцията, правителството вече ще е поело 700 млн. лв., с които да направи погашения по старите задължения. Така че ще остават 400 млн. лева.

Като цяло оценката е, че досега облигациите са пласирани при изгодни условия. В периода 15-22 февруари финансовото министерството пусна две дългови емисии. Една нова емисия 5-годишни държавни ценни книжа (ДЦК) за 200 млн. лв. при среднопретеглена годишна доходност в размер на -0,17 % и при 0.00% фиксиран годишен лихвен процент. Както и 10.5 годишна емисия при доходност от 0.14%. Редно е да се отбележи, че отрицателната доходност на практика означава, че инвеститорите плащат на правителствата за правото да изкупуват техни дългови ценни книжа.


Пред бъдещата власт има доста възможности за поемане на нов дълг. 


Заложеният таван в Бюджет 2021 е 4.5 млрд. лева. Това означава, че новият кабинет ще може да придобие близо 3.8 млрд. от вътрешните или от външните пазари. 

Все още на масата е и Глобалната средносрочна програма за издаване на облигации на международните капиталови пазари, която бе създадена през 2015 година. Посредством програмата държавата има възможност да пласира облигации както на европейския, така и на американския пазар. Лимитът за поемане на нов дълг чрез нея е 10 млрд. евро. До момента са емитирани еврооблигации за 7.644 млрд. евро, тоест остават "неусвоени" около 2.4 млрд. евро или около 5 млрд. лв. на разположение, стига да се спазват заложите тавани в Закона за държавния бюджет. 

Именно по тази програма през септември 2020 г. държавата успешно пласира емисия от 5 млрд. лева с 30-годишен матуритет. И тогава анализаторите оцениха условията като изгодни за България.  Но остана неприятното усещане,  както бе и през 2015 г., че с набраните средства не се предостави адекватна помощ за икономиката. Средствата в случая бяха използвани за увеличаване на фискалния резерв, за финансиране на бюджетния дефицит в края на 2020 г., за изплащане на задължения и за мерките за преодоляване на Covid-19, които обаче са обект на сериозни критики. 

В крайна сметка може да се каже, че от ювелирното управление на дълга има редица ползи. Но всичко опира до това кой го управлява! Защото изразходването на средствата не е беда, когато те се управляват правилно. Което не се случи през мандатите на ГЕРБ. 

Изключително странно в случая е, че техните опоненти досега не са сложили на масата алтернативни програми, които да обезсмислят хаотичното хвърляне на държавни пари от Борисовата джипка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във