Банкеръ Daily

Финансов дневник

Скелетите на ББР излизат от гардероба...

S 250 ba984c71 9ee3 49c9 be4a cf7ef187739e

Критиките за дейността на държавната Българска банка за развитие вече трудно могат да бъдат определени като голословни и несъдържателни, защото писаното през годините за проблемите в управлението и липсата на контрол от страна на държавата най-сетне получи институционално потвърждение.

На 30 август Сметната палата публикува специфичен доклад за дейността на министъра на икономиката в периода 2018-2019 година. Голяма част от него бе посветен на неефективния контрол, който МИ като принципал на ББР, е осъществявал в банката. Отново бяха извадени и някои скелети от килера на държавната кредитна институция по отношение на кредитите, насочени към големи предприятия и космическите възнаграждения, които мениджмънтът на ББР е получавал в този период - повод за завист както от банкерите от частния сектор, така и от ръководството на БНБ.

 

Одитът на ББР завършва с някои отрезвяващи констатации. Например Сметната палата казва, че  в рамките на одитирания период (2018 г. – 2019 г.), от ББР са кредитирани 61 големи предприятия, като общата стойност на кредитния ресурс, насочен към тях е 470.21 млн. лева. От тази стойност, малко над една трета или 153.66 млн. лв. са кредитите, предоставени на едно предприятие, работещо в сектора на тютюневата промишленост. Към тази оценка на държавния одит може да прибавим информацията, обявена от служебния министър Кирил Петков в началото на мандата му, че става дума за компанията "Благоевград-БТ", която той свърза със санкционирания от САЩ за сериозна корупция по закона "Магнитски" бивш депутат Делян Пеевски.

За сравнение през 2019 г. Групата ББР (банката и дъщерните ѝ дружества) е подкрепила 426 нови малки и средни предприятия, като общата стойност на предоставения кредитен ресурс (по амортизирана стойност) е 695.312 млн. лева. От ББР, самостоятелно и директно, т.е. без участието на дъщерни дружества, са предоставени кредити на 48 малки и средни предприятия в общ размер на 534.05 млн. лева.

Тоест оказва се, че близо една втора от кредитния портфейл на банката в този период е бил насочен към големи предприятия. Затова не е изненада, че Сметната палата стига до заключението, че: "Разглеждайки стойността на кредитния ресурс, насочен към отделните категории предприятия, може да се изведе хипотеза, че голяма част от акумулираните средства от депозити са използвани основно за кредитиране на големи предприятия. Финансирането на тази категория предприятия е допустимо, но предвид липсата на идентифицирани отрасли, проекти и сектори на икономиката, които са ключови за нейното развитие, предоставянето на значителни кредитни ресурси към големи предприятия не осигурява увереност, че ББР АД следва основната си мисия, а именно да бъде инструмент на държавната политика, чийто фокус е насочен приоритетно към подкрепа, повишаване на конкурентоспособността и експортния потенциал на МСП."

Колкото до контрола върху ББР, от държавният одит казват, че реално не е следено дали кредитната й дейност съответства на Стратегията за развитието на банката (която се приема от Министерския съвет - бел. ав.), както и доколко ресурсите на банката са използвани ефективно за изпълнението на нейната мисия, записана в специалния Закон за ББР - насърчаване на икономическия растеж и повишаване конкурентоспособността на бизнеса и в частност на малките и средни предприятия.

"Посочените аргументи не осигуряват увереност, че ББР АД и дъщерните ѝ дружества са обект на ефективен контрол и че очакваните ползи за обществото от тяхната дейност са постигнати в достатъчна степен", казва в заключение Сметната палата.

Държавните одитори отварят дума и за размера на възнагражденията, които ръководството на ББР получава. Една от препоръките към Министерството на икономиката е: "Извършване на периодичен мониторинг на възнагражденията на висшия мениджмънт банката, включително сравняване с нивата, получавани в банковия сектор и от ръководството на БНБ, и съответно предприемане на подходящи корективни мерки от страна на мажоритарния собственик на капитала на банката при спазване на нормативно определените правила и на принципите за икономичност и ефективност при разходването на публични средства".

В началото на юли Кирил Петков оповести, позовавайки се на информация от новоназначените надзорници, че е имало месеци, в които възнагражденията на управителите на Българската банка за развитие са стигали 60 000 лева. Последните индикации са, че след вписването на избраното от Петков ръководство, тази практика е прекратена. 

Тези данни може да са били шокиращи за мнозина, но не и за хората, които са следили по-отблизо работата на ББР. Още през май 2020 г. тази тема логично намери място на страниците на "Банкеръ" под заглавие  "ББР - люпилня на чиновници с доход на милионери". 

Тогава разказахме за ерата, в която банката под ръководството на Стоян Мавродиев, "живееше" разточително и произвеждаше най-скъпо платените държавни служители в страната. Дотолкова, че за 2018 г. Мавродиев декларира доход от 434 000 лв., което е малко над 36 000 лв. месечно. Тоест - повече, отколкото получават президентът, премиерът и управителят на БНБ, взети заедно. Двамата изпълнителни директори под Мавродиев се оказаха по-скромни, макар и с малко: за 2018 г. те декларираха "само" по 380 000 лева. Отделно, те се бяха самоизбрали за ръководители на всички дъщерни дружества на ББР, откъдето вероятно също са получавали заплати.  

Именно поради тази причина Сметната палата препоръчва "осъществяване на контрол върху възнагражденията на членовете на управителния съвет на ББР АД за участието им в органи за управление и контрол на дъщерни дружества, включително изисквания за извършване на мониторинг и контрол от страна на министерството в тази връзка, с цел обезпечаване на адекватното и пълно изпълнение на задълженията в посочените две качества и избягване на възнаграждаване за дублиращи се и/или взаимоизключващи се усилия".

 

Интервю с председателя на Сметната палата Цветан Цветков - на стр. 15

Facebook logo
Бъдете с нас и във