Банкеръ Weekly

Финансов дневник

"Сив" доклад на МВФ подкрепи вдигането на пенсии и заплати

Като всичко останало през 2020 г. и ежегодният преглед на  Международния валутен фонд за България от 26.10 до 9.11 премина под знака на пандемията. Затова в обобщения доклад на Мисията на Фонда няма почти нищо изненадващо. И по традиция, поради административно-дипломатичния си тон, заключителният доклад за срещите с Министерството на финансите и БНБ е доста сивичък. Възпроизведената от ръководителя на мисията Джейу Лий водеща новина обаче не е обнадеждаваща - МВФ очаква по-сериозен спад на българската икономиката през 2020 г. спрямо прогнозираните 4%, обявени през октомври.

Въпреки всичко експертите от фонда правят някои любопитни констатации и препоръки. Например те съветват правителството бързо да увеличи разходите за здравеопазване и подкрепата за физически лица и фирми. За предпочитане е да се използват временни и добре насочени мерки. Според МВФ страната разполага с фискално пространство за това. Когато пък пандемията отшуми и има признаци на значително възстановяване, политическият фокус трябва постепенно да се измести от запазване на дейности и работни места към силен растеж, базиран на зелените политики. 

Бюджет 2021 през погледа на МВФ

Критикуваният от експертната общност в България проектозакон за държавния бюджет е една от водещите теми в доклада на фонда. Мисионерите обаче едва ли са наясно с процедурните "тънкости", до които прибегна управляващото мнозинство на ГЕРБ и патриотите за неговото приемане на първо четене в парламента. Затова екипът на Лий казва на първо място, че финансовата рамка разширява повечето анти-пандемични мерки и въвежда нови механизми, чрез които да се засили икономическата активност. Напомня се, че дефицитът за 2020 г. ще е в размер на 4.4% от БВП, а догодина хазната ще приключи с дефицит от 3.9 на сто, което отразява равнището на мерките срещу пандемията.

На този фон не е изненадващо, че МВФ "приветства стабилната фискална подкрепа и значителното увеличение на някои социални разходи, като увеличението на пенсиите и обезщетенията за безработица". Наред с това се казва, че "постоянното увеличение на пенсиите и заплатите в публичната сфера осигурява допълнителен стимул за потребление, който засега ще помогне да се отговори на кризата." Според международните експерти по-високите заплати и пенсии обаче трябва да бъдат компенсирани предимно чрез засилване на приходната част на бюджета, за да се стигне до балансиран бюджет с дефицит в размер на 1.8% от БВП през 2023 година. 

Отделно има препоръка да се наблегне да средствата от спасителните фондове на ЕС  за България. От МВФ акцентират, че тези фондове предоставят уникална възможност за финансиране на възстановяването и трансформацията към по-зелена и дигитализирана икономика в продължение на няколко години, започвайки от догодина.

Схемите за държавни субсидии също трябва да бъдат трансформирани. Фондът дава пример с мярката "60/40", която следва да бъде по-целенасочена към поддържане на жизнеспособни работни места, а не на всички. Идеята на експертите е по-голяма подкрепа да се дава чрез схеми при недостиг на ликвидност и собствен капитал на жизнеспособни фирми, а не на компании, които имат нужда от преструктуриране или вече са поели по пътя на фалита. 

Задава се ръст на лошите кредити

Препоръките към БНБ са да продължи да поддържа финансовата стабилност, като същевременно подкрепи банките в раздаването на повече кредити. От началото на кризата Централната банка подкрепи кредитния растеж чрез отмяна на планираното увеличение на капиталовите буфери. Освен това спомогна за укрепването на балансите на банките, като ги задължи да капитализират печалбите си и да намалят рисковите експозиции.

МВФ предлага мерките за капитализаране на печалбата да бъдат продължени. Другото предложение е да се даде повече "пространство" за управление на необслужваните кредити. "В случай на по-сериозен спад от очакваното, водещ до натиск върху капиталовата позиция на банките, надзорните органи могат да намалят съществуващия антицикличен капиталов буфер и да позволят на банките временно да работят под необходимите капиталови буфери", казват от фонда. 

Мисията на Фонда прогнозира влошаване на качеството на активите, особено след пандемията

"С присъединяването на България към Банковия съюз банковият надзор вече е приведен в съответствие с ЕЦБ. Необслужваните заеми обаче са по-високи от средното ниво за ЕС още преди кризата, а се очаква да нараснат още, когато мораториумът върху заемите започне да изтича и икономическият спад стане по-продължителен. Надзорните органи трябва да гарантират своевременното разпознаване от банките на проблемните активи и по-късно ще трябва да подновят усилията си за справяне с лошите кредити. Ефективното прилагане на новата рамка за корпоративна несъстоятелност като част от ангажимента след влизането в ERM II би могло да помогне при управлението на тези кредити", подчертават от МВФ. 

И накрая корупцията

В края на доклада си Мисията на МВФ отправя препоръки към държавните структури. Например ревизия на системата за социална защита; засилване на политиките, насочени към пазара на труда; програми за преквалификация на работната сила; подобряване на държавната администрация и увеличаване на разходите за образование.

Едва в последните редове от доклада се повдига и въпросът за корупцията. "Съдебната власт и борбата с корупцията трябва да продължат да се засилват, включително чрез наскоро създадената рамка на ЕС за върховенството на закона", това е препоръката на МВФ. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във