Банкеръ Weekly

Финансов дневник

Сиромасите в застраховането

S 250 e8922730 21d0 408e a42b 960bb609a42b

Директор на клон на застрахователно дружество в България получава средно възнаграждение от  2521 лева.  Сумата  подрежда този низов началник в бранша на 52-ро място сред всички длъжности в страната. Размерът на възнаграждението е добър ориентир за мястото на застраховането в скалата на заплатите по отрасли. Заедно с това обаче то има всички недостатъци на средните величини, защото зависи както от големината на  застрахователния клон, така и от местоположението му. Затова наблюдателите от  Zaplatomer.bg правят уточнението, че възнаграждението за тази позиция практически варира от 1323 до 3969 лева.  

На другият полюс по заплащане са неуморните низови труженици – застрахователните брокери, агентите на дружествата, оценителите на щети, техническите сътрудници. Застрахователният брокер, на чиито рамене  се крепи системата, със средната си заплата от 993 лева (чисто) заема „достойното“ 513-ото място сред възнагражденията за  длъжностите в страната. В най-лошия случай брокерите получават малко под минималната работна заплата – 623 лв., а в най-добрия – 1364 лева.

Заедно  с брокерите, сред онеправданите трябва да споменем и оценителите на щети, които са с около една трета по-високи заплати – средно по 1310 лева.

Един поглед към сходния финансов сектор – банковия, показва, че има баланс. Служител, натоварен с  обслужване на клиенти в банка, получава чисто 980 лв. на месец.

Когато "ожалваме" застрахователните брокери и оценителите заради ниските им доходи, е добре да припомним, че средната заплата за научен работник в България е 580 лв., което е половината от техните месечни възнаграждения. Но, както знаем, политиката по доходите не е от силните страни на българските управници, а наследените диспропорции в заплащането трудно се променят.

Само за сравнение - шофьор на автомобил в секторите  „Транспорт, спедиция  и логистика“ получава 581 лева средно на месец.Това е основание за  извода, че парите и на брокера, на и низовия чиновник в банка и на научния работник са твърде малко, въпреки че за длъжностите им се изисква висше образование, често и владеене на език, а човекът зад волана е със средно образование и сложността на дейността му е далеч по-ниска.

Бизнес за милиарди

По принцип застраховането се води един от най-динамичните отрасли по отношение на заплащането на труда. Върху него до  голяма степен влияят  постиганите резултати. По последни данни на КФН застрахователните компании на българския пазар отчитат 169.166 млн. лв. печалба към 31.10.2019 година. Спрямо предходния месец септември, тя е нараснала с 26.535 млн. лв., когато беше 142.632 млн. лв. От общата печалба за месец октомври 2019 г. на дружествата, работещи в  Общото застраховане се падат 133.527 млн. лева, а в  Животозастраховането – 35. 639 млн. лева. Според отчетите на компаниите, брутният премиен приход за първите десет месеца на настоящата година възлиза на 2 432 863 156 лева, от които по Общото застраховане сумата е 2 019 771 411 лева, а по Животозастраховането - 413 091 745 лева.

По размер на нетното трудово възнаграждение

- на второ място след директорите на клонове

са актюерите. Тези ходещи сметачни машини получават средно по 2119 лв.  месечно,(нето) което ги нарежда на 105-о място в класацията по възнаграждения по  длъжностите  в страната. Заплатата варира от 1037 до 3442 лева.

В челната тройка по заплати в застраховането са и шефовете на отдели, които вземат средно за страната 1907 лв. с вариации от 1136 до 2804 лева. Началник отделите получават средно колкото управителите на средно голям хотел, показват още сравнителните справки.

Таблиците на Националния статистически институт не само потвърдиха информацията, но и внесоха интересни детайли. По последни данни за септември 2019-а, средната заплата във финансовия сектор е 1951 лева.

С около 60% по-висока е средната заплата в сектора „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, както и далекосъобщения" – 3033 лева. По-добре платени са и енергетиците – в статистиката на НСИ  те фигурират с формулата  „Производство и разпределение на ел. и топлинна енергия и газообразни горива “ и срещу тях е отбелязано – 2083 лева месечно.

Показателно би било  да върнем лентата назад - в 2000 г., за да припомним, че тогава финансовите посредници са вземали средно 535 лв., енергетиците - 477, а добивниците - 416 лева. Следващите години са  най-добрите за всички  категории и в частност за застрахователите - времето на възход на световната и на европейската икономика,  при  управлението на Симеон Сакскобургготски, който ако не помагаше на бизнеса,  не му и пречеше. През 2005-а, в края на мандата му, банкерите са взимали средно 859 лв., енергетиците - доста по-малко - 625 лв., добивниците - 587 лв., а на четвърто място (следва изненада!) - са били чиновниците от групата  “Държавно управление и задължително осигуряване” - с 497 лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във